Определение № 54 от 01.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 01.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000044 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод частната жалба на К. ООД, ЕИК *** със седалище град С., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Б. против протоколно определение, постановено на проведеното на 30.01.2024 година съдебно заседание по търговско дело № 246/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по административно дело № 819/2024 година по описа на Административен съд - София-град.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Поддържа, че изложените от съда мотиви за спиране на производството по делото не можели да бъдат споделени. Сочи в тази връзка, че предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК били подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1/2017 година от 09.07.2019 година, Тълкувателно решение № 2/2014 година, Тълкувателно решение № 8/2013 година и Тълкувателно решение № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС.

Според даденото нормативно тълкуване, основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото било налице при наличие на висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Връзката между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1,т. 4 от ГПК била обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска на обусловеното дело. Наличието на обуславящо дело, без значение от неговия вид /гражданско, административно, наказателно/ и от момента на образуването му, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбата на чл. 297, чл. 298, чл. 300 и чл. 302 от ГПК, съставлявала абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за 1 развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай, ответникът „С. ЕООД предявил иск с правно основание чл.

128а, ал. 1 от АПК за обявяване нищожност на решение на Върховен административен съд.

С цитираната разпоредба била предвидена възможност за предявяване на искове за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Нищожни били тези актове на съда, страдащи от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановения съдебен акт, че те се отразявали на неговата валидност. Такива били актовете, постановени от съд в ненадлежен състав, или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; решения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираеми актове или такива, които не са в писмена форма, или пък не са подписани.

В исковата молба ищецът „С. ЕООД не бил изложил твърдения за наличие на такива пороци на решението. В същата се поддържало, че решението било постановено в грубо противоречие с принципите на административното производство, със законодателството на Европейския съюз, драстично нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Така поддържаните нарушения не подлежали на преразглеждане в образуваното пред Административен съд - София-град производство. Това производство не било способ за проверка на правилността по същество на съдебния акт. По този ред можел да се отстрани само тежък порок на решението, породен от липса на валидна воля.

В Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ОСГТК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт, според чл. 130, ал.

2 ЗСВ, било разяснено кое съдебното решение е нищожно. Изразените в исковата молба, сложила началото на сочения за преюдициален спор, твърдения за противоречие с правото на Европейския съюз като доводи за нищожност на съдебното решение на Върховен административен съд с коментар на неговото съдържание можели да се обсъждат само, ако се проверявала правилността на съдебния акт. Това, обаче се явявало изключително правомощие само на касационната инстанция, а не на съда, разглеждащ искането за обявяване на нищожност.

Настоящото производство било образувано на 06.06.2023 година, като едва седем месеца след този момент, на 25.01.2024 година ответникът-търговско дружество входирал процесната искова молба. Това обстоятелство не създавало индиция за преюдициалност. С действията си ответникът целял единствено и само да прегради образувания процес, да го забави и по този начин да продължи да се облагодетелства от неправомерно сключения договор за обществена поръчка за доставка на хлор. С тях същият целял да спечели единствено време, а не защита на нарушени права.

Налице бил, освен това, само входящ номер пред Административен съд - София-град, което като доказателство не било достатъчно за формиране на извод за наличие на предпоставките за спиране на производството.

Отправено е искане обжалваното определение за бъде отменено и делото върнато на 2 първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

Депозирано е и допълнение от частния жалбоподател към подадената от него частна жалба. Към нея е представено писмено доказателство - писмо на Главния държавен здравен инспектор доц. Д-р Ангел Кунчев, от което ставало ясно, че против ответника-търговско дружество било започнато административно производство по чл. 18ж от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси за отнемане на издаденото разрешение № 11199-1 от 09.12.2011 година за предоставяне на пазара на биоцид „течен хлор“. Счита същото релевантно за спора и за такова, което оборва изложените от „С.“ ЕООД твърдения за нищожност на постановеното по административно дело № 1933/2023 година по описа на ВАС съдебно решение и дава индиция за липса на предпоставките за спиране на настоящия процес.

Ответникът по частната жалба и такъв в първоинстанционното производство „С.“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло така депозираната частна жалба срещу постановеното определение за спиране на делото, като отправя искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована.

Изтъква, че правното основание на иска, по което е образувано настоящото дело било чл. 224, ал. 1, т. 3, връзка с чл. 119, ал.1 т. 3, б. „в“ от ЗОП, като отправеното искане е да бъде унищожен сключения договор № ЗОП-78 от 29.12.2022 година между В.” ЕАД - Бургас и „С.” ЕООД за възлагане на обществена поръчка по силата на допуснато предварително изпълнение на решение на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, което решение впоследствие е отменено с решение на Върховния административен съд - тричленен състав, явяващ се последна инстанция в спора. Това решение страдало от изключително тежки пороци, които били основания за обявяването му за нищожно. По предявения иск било образувано административно дело № 819/2024 година по описа на АССГ - 41-ви състав, което към настоящия момент било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Това сочело на допустимост на заявената претенция.

Частният жалбоподател сам цитирал тълкувателни решения на ОСГКТ на ВКС, даващи разяснения кога са налице основания за спиране на делото. Според трайното становище на съдебната практика, включително на ВКС, преюдициалност била налице, когато решението по обуславящото дело би се ползвало със сила на пресъдено нещо спрямо правоотношението, явяващо се предпоставка за съществуване на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Доколкото ищецът по търг. дело № 246/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд черпел правата си от посочения съдебен акт, то от найсъществено значение за решаване на спора било дали този акт е валиден или нищожен, тъй като, в случай, че е нищожен, той не пораждал правните последици, на които се основавал ищецът.

Изложените от жалбоподателя оплаквания се отнасяли единствено до основателността на предявения иск по чл.128а от АПК по същество. Същият твърдял, че изложените в исковата молба нарушения не подлежали на преразглеждане в производството пред Административния съд - София-град. Това, обаче били съображения по съществото на 3 спора, повдигнат по реда на чл.128а от АПК. В тази връзка, не следвало да се разглеждат твърденията на жалбоподателя за допустимостта или основателността на предявения иск по преюдициалния спор. Още повече, че страна по него бил и самият жалбоподател, поради което същият можел да изложи съображенията си по същество в хода на обуславящото дело.

От съществено значение било, че уважаването на иска по чл. 128а от АПК и приключване на настоящия спор с положително за ищеца съдебно решение, но при наличие на основания за спиране на производството, би довело до недопустим и неблагоприятен за „С.” ЕООД резултат, а именно - унищожаване на сключения договор. В такава хипотеза същото не разполагало с правен инструмент, с който да защити интереса си и да иска обратно сключването на договора. Би разполагало с правото да търси обезщетение. Още повече, че по аргумент от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019 година, постановено по тълкувателно дело №1/2017 година на ОСГКТ на ВКС, постановено решение при наличие на предпоставки за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК би било недопустимо, съответно би било атакуемо на това основание.

Изтъква се, че възражения за нищожност на решението на ВАС, от което жалбоподателят черпи правата си, били направени и с отговора на исковата молба по обусловеното дело. В доклада по делото, обаче Окръжен съд-Бургас преценил правилно, че такива възражения могат да бъдат релевирани единствено и само в производство по чл. 128а от АПК, а родова компетентност да разгледат такъв иск имат само административните съдилища. Становище в тази посока било изразено и в разпореждане от 31.08.2023 година.

Поради това, единственият правен способ на ответното дружество да защити интереса си бил да предяви такъв иск пред компетентния съд, което и той направил.

В допълнение към отговора на частната жалба е изразено становище относно представеното от частния жалбоподател доказателство, като се сочи, че същото не е относимо към въпроса за наличието на връзка на преюдициалност между двата спора.

Разгледано е и неговото съдържание, като се заключава, че то е изцяло в подкрепа на неговата теза, но по повдигнатите по същество въпроси по преюдициалния спор.

Представено е и доказателство - определение от 22.02.2024 година за насрочване за разглеждане в открито заседание на административно дело №819/2024 година по описа на АССГ - 41-ви състав.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид представените доказателства, наведените от страните доводи и съображения и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящия процес, а конкретно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предполага наличието на преюдициална връзка между две дела, образувани пред различни съдилища, решението на едното от които има значение за правилното решаване на спора по делото, по което производството се спира. По преюдициалния спор със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Връзката между делата по смисъла на чл. 229, ал. 1,т. 4 от ГПК е обективната 4 зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която пряко касае допустимостта или основателността на иска на обусловеното дело.

Наличието на обуславящо дело, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбата на чл. 297, чл. 298, чл. 300 и чл. 302 от ГПК, от момента на образуването му, съставлява абсолютна отрицателна предпоставка за упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.