Решение № 309 от 12.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601150 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Пламен Найденов от БАК, против присъда № 99/ 16.06.2025г., постановена по НОХД № 982/ 2025г. по описа на Районен съдБургас, като защитник на подсъдимия Я. Е. Б. ЕГН **********. С присъдата подсъдимият е признат за виновен, за това, че на 04.06.2024г. в гр.Бургас, кв.

„*****“, ул.„*****“ № ****, ет.****, ап.*****, чрез нанасяне на удари в задната част на главата, дърпане за косата и натискане на главата към пода, причинил лека телесна повреда на Д. Д. П., изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е осъден да заплати разноските по делото.

По реда и в срока по чл.320, ал.4 от НПК защитникът на подсъдимия е депозирал допълнително писмено изложение към жалбата. Твърди, че обвинението не било доказано по несъмнен начин, като присъдата почивала само на твърденията на пострадалата Д. П.. В жалбата се съдържа упрек към първоинстанционния съд, че не е приел за доказани обстоятелствата, изложени при разпита на останалите свидетели, които кореспондирали със 1 заключението на съдебномедицинската експертиза. Иска се отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът е разгледал изцяло събраните доказателства по делото, като при анализа им е кредитирал показанията на свидетелите Д. П., Д. Б., Я. Б. и В. К., доказващи по безспорен и несъмнен начин извършеното деяние. Моли съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна Подсъдимият и неговият защитник редовно призовани не се явяват в съдебно заседание.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени в жалбата, като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, и на база пълно, всестранно и обективно изследване, е извел фактическа обстановка, идентична с установената от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият Я. Е. Б. живеел в гр.*****, кв.“*****“, ул.“*****“ № ****, ет.****, ап.*****, заедно със съпругата си свидетелката Д. П. и децата им свидетелите Я. Б. и Д. Б.. Отношенията между съпрузите през последните години се влошили и често в дома им имало скандали.

На 03.06.2024г., свидетелката Д. П. и подсъдимият Я. Б. били в дома си.

Между тях възникнал скандал. След употребата на голямо количество алкохол подсъдимият напуснал семейното жилище.

Около 02:00 часа на 04.06.2024г. подсъдимият Б. се завърнал пиян. По същото време в жилището били свидетелките Д. П. и Д. Б.. Още с влизането си подсъдимият започнал да обижда свидетелката Д. П. и излял върху главата й бутилка със сок. Тя отишла на терасата, където подсъдимият я последвал и продължил да я обижда, след което хванал свидетелката за косата, дръпнал я силно, натиснал я към пода и й нанесъл няколко удара в задната част на главата. Тя успяла да се измъкне, след което веднага се обадила на тел.112.

Свидетелките Д. П. и Д. Б. напуснали жилището и изчакали пристигането на служители на полицията пред блока.

Подсъдимият последвал свидетелките навън, като продължавал да ги обижда. След пристигането на полицейските служители - Г. Д. и свидетеля В.

К., в тяхно присъствие подсъдимият продължил с агресивното поведение, което наложило и неговото задържане.

От изготвената медицинска експертиза се установява, че на свидетелката Д. П. е възможно да е причинена болка.

Първоинстанционният съд е разгледал производството по реда на особените правила в Глава двадесет и осма от НПК. Гореописаната фактическа обстановка съдът е намерил за безспорно установена от 2 показанията на свидетелите Д. П., Д. Б., Я. Б. и В. К., дадени в хода на досъдебното производство, справка за съдимост, заповед за задържане, определение и заповед за незабавна защита, писмо и диск, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, които е приобщил същите по реда на чл.283 от НПК.

При извършената оценка и анализ на доказателствените източници поотделно и в съвкупност, съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д.

П., Д. Б., Я. Б. - ***** и В. К., тъй като е счел същите за последователни и логични.

Правилно показанията на свидетелката Д. П. са били ценени от съда.

Същата е пострадала от деянието на подсъдимия и е пряк свидетел очевидец на случилото се. При разпита й, същата е описала действията на подсъдимия и деянието извършено от него. За инкриминираната дата сочи, че когато подсъдимият се прибрал у дома си бил видимо пиян. Започнал да я обижда, а след това излял бутилка сок на главата. Скандалът се пренесъл на терасата на жилището, където подсъдимият повалил пострадалата на земята и започнал да я удря в задната част на главата. Въпреки, че била уплашена, тя успяла да се измъкне оттам, след което се обадила на тел.112.

В подкрепа на показанията на свидетелката П. са показанията на свидетелката Д. Б., която е възприела действията на подсъдимия по същия начин и хронологична последователност, описани от нейната *****. Д. Б. е видяла подсъдимия в пияно състояние, да отправя обиди и закани за живота на свидетелката П., да излива сок върху главата на последната, като сочи, че скандалът между тях ескалирал на терасата на жилището, след което ***** й поискала съдействие от полицията на тел.112.

За агресивното поведение на подсъдимия спрямо свидетелката Д. П., съдът е дал вяра и на показанията на свидетеля Я. Б., според когото отношенията между родителите му се влошили отпреди две години – започнали често да се карат. Непрекъснато имало викове и скандали. Твърди, че подсъдимият крещял и обиждал ***** му, и нямало спокойствие за никого, в т.ч. и за самия него.

От показанията на свидетелят В. К. съдът е приел за установено, че след пристигане на полицейския екип, свидетелките Д. П. и Д. Б. били пред жилищния блок, уплашени и разстроени. На място се намирал и подсъдимият, който се държал агресивно и отправял обиди, след което бил задържан.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, според което липсата на видими травматични увреждания не изключвала възможността за физическо насилие над пострадалата по начина, по който е съобщила, с което е бил реализиран медикобиологичния критерий по чл.130, ал.2 от НК.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд не намира основания за различни изводи от правна страна. След самостоятелна проверка на доказателствения материал, изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд задълбочен и обоснован анализ на доказателствата.

Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност, като съдът е изложил подробни съображения защо ги кредитира.

От доказателствената съвкупност безпротиворечиво се установява 3 гореописаната фактическа обстановка, като в тази връзка съдът не сподели доводите на защитника в допълнението към въззивната жалба. Обжалваният съдебен акт е постановен при внимателна оценка на доказателствения материал, който е събран и проверен по надлежния ред. Районният съд е достигнал до заключение за доказаност на обвинението, анализирайки всички събрани по делото доказателства, като настоящият въззивен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият е нанесъл телесните увреждания на пострадалата при условията на домашно насилие.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че обвинението не било доказано по несъмнен начин, като съдът игнорирал казаното от свидетелите, че никой, не е бил пряк свидетел очевидец на физическа разправа и насилие над пострадалата. При извършения анализ съдът е дал вяра на показанията на пострадалата, като е приел, че твърденията й за случилото се кореспондират с останалите доказателствени източници. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Аргументирано решаващият съд е констатирал, че доказателства водят до единствен възможен извод, за противоправно поведение на подсъдимия Б., изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на свидетелката Д. П. по смисъла чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, поради което правилно е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.

Правилно съдът е приел, че се касае за деяние, извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.93, т.31 от ДР на НК. Посочената разпоредба дава легално определение кога престъплението е извършено в условията на домашно насилие. Няма спор, че подсъдимият и пострадалата са съпрузи, живеят в едно домакинство, за да може деянието да се квалифицира, като извършено при условията на домашно насилие, още повече, че по делото са налице данни, че престъплението е било предшествано от други подобни прояви на агресия от страна на подсъдимия спрямо неговата съпруга – свидетелката Д. П..

Коректно е отчетено от първоинстанционния съд, че подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че с действията си спрямо пострадалата ще й причини телесно увреждане, и е искал причиняването му.

Съдът законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на подсъдимия, след като го е признал за виновен по повдигнатото обвинение, прилагайки разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, доколкото са налице всички материалноправни предпоставки за това.

Подсъдимият не е ***** към момента на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV от Глава VІІІ от НК. За извършеното престъпление се предвижда до една година „лишаване от свобода“ или „пробация“, и от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. В разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева. Приемайки, че подсъдимият е лице с ниска степен на обществена опасност, отчитайки чистото му съдебно минало на подсъдимия районният съд е определил наказанието в минималния предвиден в закона размер, като е 4 наложил на подсъдимия „глоба“ в размер на 1000 лева. Според въззивния съд така определеното наказание е справедливо и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършването на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление, районният съд го е осъдил да заплати извършените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 111,96 лева.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, налагащи нейното изменение или отмяна, което изисква същата да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и законосъобразна.