Решение № 54 от 18.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

П. Ив. П. Дакова при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора П. П. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600163 по описа за 2022 година С присъда №133 от 27.10.2021г. по НОХД №1333/2019г. Бургаският окръжен съд признал подс. Л. Б. Д. за виновен в това, че на 18.02.2015 г., около 15,50 часа, в гр. Бургас, на ул. „12-та“ в квартал Минерални бани, на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани на гр. Бургас“, в качеството на „Технически ръководител строителство“ в „Балканстрой София“ АД, причинил по непредпазливост смъртта на Б. Ш. К., строителен работник към „Балканстрой София“ АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строително монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и свързване на тръбите, когато се срутила земна маса, затрупала Б. Ш. К., като нарушил чл. 26, т. 1 и чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. 1.1., т. 1.1.2., т. 1.24., т.2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „Извършване на земни работи“; т. 1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп - ИЗБЕ 110“; стр. 1/4, ред 23, 24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро- и аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при 1 земни работи - ръчно - ИЗБЕ 011“; стр. 2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро- и аварийна безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“; и т. 1.4.2.3. от Работен проект Част: Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на ПСОВ в кв. Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и Минерални бани, Подобект: водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План за безопасност и здраве“, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА , като го оправдал да е нарушил чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, чл.2, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и т.3 и т.4.2 от Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. наказание една година лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда признал подсъдимия И. К. П. за невинен в това, че на 18.02.2015 г., около 15,50 часа, в гр. Бургас, на ул. „12-та“ в квартал Минерални бани, на строителен обект „Интегриран проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на кварталите Банево, Ветрен и Минерални бани на гр. Бургас“, в качеството на „Ръководител обект“ в „Балканстрой София“ АД, да е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Ш. К., строителен работник към „Балканстрой София“ АД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строително - монтажни работи, състоящи се в подмяна на нарушена водопроводна тръба, размер Ф-90, обработване на краищата на тръбите, поставяне на муфа и свързване на тръбите, когато се срутила земна маса, затрупала Б. Ш. К., като е нарушил чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, чл. 26, т. 1 и чл. 49, т.

2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. 1.1., т. 1.1.2., т. 1.24., т. 2.2. и т. 2.3. от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. - „Извършване на земни работи“; т. 1.1.6., т. 2.2. и т. 2.3. от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при изпълнение на траншеен изкоп - ИЗБЕ 110“; стр. 1/4, ред 23, 24, 25 и 26 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и възстановяване на околната среда при земни работи - ръчно - ИЗБЕ 011“; стр.

2/4, ред 8, 9, 10 от „Инструкция за безопасност и здраве при работа, пожаро и аварийна безопасност и опазване на околната среда при механизирано извършване на земни работи - ИЗБЕ 010“; т. 1.4.2.3. от Работен проект Част:

Конструктивна на обект Инженеринг /Проектиране и строителство/ на ПСОВ 2 в кв. Ветрен, гр. Бургас и квартали Ветрен, Банево и Минерални бани, Подобект: водоснабдяване на кв. Минерални бани, Раздел IV „План за безопасност и здраве“; т. 3 и т. 4.2. от Длъжностна характеристика на „Технически ръководител на строеж“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Осъдил подсъдимия Л. Б. Д. да заплати на гражданските ищци М. Е. К. и А. Б. К. сумите от по 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане - 18.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданските искове за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до предявения размер от по 100 000 лева за всеки един от тях, както и изцяло отхвърлил гражданските искове предявени срещу подсъдимия И. К.

П..

Осъдил подсъдимия Л. Б. Д. да заплати на гражданските ищци А. М. К. и Н. А. П., сумите от по 20 000 (двадесет хиляди) лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане - 18.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданските искове за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до предявения размер от по 75 000 лева за всеки един от тях, както и изцяло отхвърлил гражданските искове предявени срещу подсъдимия И. К.

П..

Осъдил подсъдимия Л. Б. Д. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М. Е. К. сумата от 1200 лева, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника адв. С. И..

Осъдил подсъдимия Л. Б. Д. да заплати на гражданските ищци М. Е. К., А. Б. К., А. М. К. и Н. А. П. сумата от 4300 лева, представляваща направени от частните обвинители и граждански ищци разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за повереника адв. Н. Б..

Осъдил подсъдимия Л. Б. Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - Бургас - сума в размер на 606,77 лева, и по сметка на Окръжна прокуратура - Бургас - сума в размер на 655,62 лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 2648 лева, представляваща направени по делото разноски в съдебното производство, и сума в размер на 3 600 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Произнесъл се по веществените доказателства.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощен защитник на подс.

Л. Б. Д. в наказателно-осъдителната й и гражданско-осъдителната й части с 3 оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

Релевира довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в некачествен обвинителен акт, съдържащ неясноти и непълноти и нарушаващ правото на защита на подсъдимия, като в тази връзка се позовава на Решение С-282/20 на Съда на ЕС, произнесено по преюдициално запитване на български съд. Изтъква като съществени процесуални нарушения, допуснати в съдебната фаза, ненамесата на съда чрез отправяне на забележка към повереника на частните обвинители и граждански ищци да не прави коментари и реплики на защитата по време на задаването на въпроси към експертите, изготвили повторната съдебнотехническа експертиза, както и допуснатото от съда неучтиво отношение на вещо лице спрямо защитника.

Изразява позиция, че събраната доказателствена наличност не подкрепя нито фактическите твърдения в обвинителния акт, нито неговите правни претенции към съда. Счита, че е нарушен материалният закон както при признаване на виновност по чл.123 от НК, така и по гражданскоправното признаване на частична основателност на предявените граждански искове по чл.45 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.52 и сл. от ЗЗД. В тази насока заявява, че съществуват процесуални пречки за съдебно произнасяне по гражданските искове, които ги правят недопустими и налагат прекратяване на производството в тази му част. Оспорва осъждането на подсъдимия за заплащане на разноски, както в полза на частните обвинители и граждански ищци, така и в полза на ОД на МВР – Бургас, ОП - Бургас и ОС – Бургас, като се позовава на оправдаването на единия от подсъдимите и намира, че в тази хипотеза разноските следва да останат за сметка на страната, както ги е направила. Намира наложеното наказание за прекомерно тежко. Претендира въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в осъдителните й части и да произнесе нова присъда, с която да оправдае подс. Д., да отхвърли изцяло предявените граждански искове или да прекрати производството по тях, а при условията на алтернативност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В допълнително изложение към въззивната жалба упълномощеният защитник на подс. Л. Д. представя обстойни съображения в подкрепа на релевираните с жалбата доводи. След като изразява недоволство, че мотивите към присъдата са му били изпратени със съкращения и заличени данни, недаващи възможност за пълноценно запознаване, защитникът заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба срещу осъдителните части на първоинстанционната присъда – наказателна и гражданска, както и искането да се произнесе въззивният съд с нова присъда, с която подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, а гражданските искове - изцяло да бъдат отхвърлени. Поддържа и алтернативното си искане да бъде отменена присъдата в обжалваната й част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Поддържа оплакванията за неправилност, необоснованост и 4 несправедливост на осъдителната присъда. Поддържа и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса. Повторно се позовава на Решение С-282/20 на Съда на ЕС, произнесено по преюдициално запитване на български съд, за да обоснове възражението за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. В тази връзка подчертава, че правото на ЕС не допуска национално законодателство, в което не е предвиден процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неясноти и непълноти, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. Съзира съществено процесуално нарушение в отказа на съда да определи отделна дата за пледоарии, за да може защитникът да структурира приетото на същата дата – 27.10.2021г. експертно заключение с всички налични обемни материали по делото, като по този начин съдебният състав създал пречки за реално и ползотворно реализиране на правата на защита.

Към изложеното във въззивната жалба оплакване за допуснато неуважително отношение към защитата на подс. Д. от вещи лица и насрещни страни добавя и оплакването за ограничена възможност за защита, свързана винаги и с реална възможност и достатъчно време за подготовка за участие в съдебните прения. Счита, че практически подсъдимият и защитниците му не са имали достъп до справедлив и безпристрастен съд, което е нарушение на ЕКЗПЧОС.