Решение № 122 от 12.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Варна , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100900960 по описа за 2020 година

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предявени е иск от Л. И. А. срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр. София, с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на дядо и́ С.И.С., настъпила на 19.01.2018 г. при пътнотранспортно произшествие (ПТП) на път 208/ 88 км, виновно причинено от Т. М. А. при управление на л.а. „БМВ 325" с рег.№ *********, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2018 г. около 16,00 ч. на път 208/ 88 км е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 325" с рег.№ *********, управляван от Т. М. А., и лек автомобил „Фиат Типо" с рег.№ *********, управляван от С.И.С., в резултат на което на 19.01.2018 г. починал водачът в лек автомобил „Фиат Типо" С.И.С., ЕГН **********. Причина за ПТП било загубване на контрол и навлизане на лек автомобил „БМВ 325" с рег. № ********* в насрещната лента, където се блъснал челно във втория участник в произшествието.

За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол с пострадА. лица № 237 р-289/10.01.2018 г. на РУ -Айтос при ОДМВР-Бургас.

Образуваното НОХД № 978/2018 г. по описа на ОC – Бургас, приключило с присъда от 29.11.2018 г., с която Т. М. А. бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП.

1

За отговорността на водача за вреди, причинени при управлението на „БМВ 325" с рег.№ *********, се сочи, че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество с полица № ******************, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г., въз основа на което ищцата е отправил застрахователната си претенция спрямо ЗД „Бул Инс" АД.

Ищцата твърди, че е първородна внучка на починА.я С.И.С.. Излага, че семейството и́ – баща и́, майка и́, брат и́ и дядо и́ С. живеели в едно домакинство, а отношенията ни по между им били топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение.

Живеели много задружно като едно семейство във фамилна къща в гр. Айтос.

Ищцата излага факти от живота си и връзката и́ с нейния покоен любим и единствен дядо, Заявява, че не може да приеме смъртта на дядо си, че търпените от нея душевни болка и страдание ще останат завинаги, че никой с нищо не може да запълни празнотата в сърцето и́, че я напуснал завинаги дядо и́, който щял да продължи да и́ бъде опора и да съпътства живота и́.

Разказва,че била слабост на дядо си, че връзката им била постоянна и трайна, дълбока и емоционална, че детските и́ спомени били свързанини с прекрасни и щастливи моменти с дядо и́. Имала много прекрасни детски спомени от дядо си С., който я глезел, водел я на сладкарница, подарявал и́ дрехи, водел я в парка, разхождА. се и говорели, често пътувА.. Когато пораснала с дядо си водели все по-често дълги разговори – дълбоки или шеговити, но винаги приключвА. с усмивка, а тя си тръгвала с ценен съвет. Споделяли обща страст – играели шах. Бащата на ищцата често отсъствал от дома поради естеството на работата си и когато се връщал се подразвал, че отношенията и́ с дядо и́ били по-близки и дълбоки отколкото между ищцата и него като баща, че споделяла с дядо си повече отколкото с него. С годините това се задълбочило, като ищцата чувствала дядо си като свой баща. За ищцата загубата на дядо и́ С. била непреодолима, нелепата му смърт завинаги отнела възможността да живее в хармония в топла семейна среда обградена от най- близките си родственици. Твърди,че извън родствената връзка помежду им, била свързанина с дядо си посредством особена духовна близост, която правела загубата и́ още по-непреодолима. В резултат на деликта претърпяла болка и страдание, свързанини с безвъзвратната, внезапна и шокираща загуба на найблизкия и́ човек, нейна опора и стожер, нейния възпитател. Между, нея и дядо и́ С. от раждането и́, до смъртта му постепенно изградили и ежедневно надграждА. връзка на безгранично доверие, която била постоянна, трайна и дълбоко емоционална. От загубата на дядо си ищцата твърди, че търпи морални болки и страдания сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките му по родствена линия, от които намира, че е част. Твърди, че е била най-близкия любим човек до починА.я С., била тази, на която той споделял и доверявал всичките си болки и притеснения, на него дължала това което е. След смъртта на дядо си ищцата, се затворила в себе си, спряла да общува с обкръжението си. Сочи, че не 2 намира подкрепа у баща си Иван или майка си. Не намирала подкрепа у съпруга си и/или най - близките си приятели. Привързаността между ищцата и дядо и́ била толкова силна, че смъртта на дядо и́ и́ причинил морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ищцата заявява, че е предявила застрахователна претенция, на 03.09.2019 г., по която застрахователят е постановил отказ.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че ищцата не е пряк наследник на починА.я С.И.С. и няма право на обезщетение, тъй като в исковата молба не се излагат факти и обстоятелства, които да установяват изключение от кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно задължителната съдебна практика. Излага анА.з на задължителните за съдилищата постановления на пленума на ВС и ТР на ВКС по въпроса. По отношение на размера на претенцията счита, че максималният размер на обезщетението не може да бъде повече от 5000 лева съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018 г. Не оспорва нА.чието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „БМВ 325" с рег.№ *********. Оспорва нА.чието на влязла в сила присъда по отношение на Т. М. А. по НОХД № 978/2018 г. по описа на ОC – Бургас. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и нА.чието на виновно противоправно поведение на Т. М. А.. Възразява за съпричиняване от страна на загиналия С.И.С., тъй като в момента на катастрофата е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва, че смъртта на С.И.С. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

В представена писмена защита ищцата, чрез процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответното дружество поддържа неоснователност на иска, евентуално възразява срещу размера на исковата претенция като поддържа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.

432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и 3 фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” покриваща отговорността на водача на лек автомобил „БМВ", модел 325, с рег.№ *********, съгласно застрахователна полица № ******************, издадена от ответното дружество, със срок на покритието 09.05.2017 г. до 08.05.2018 г., което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска и възникване на задължение на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците вреди от деликта, в случай че същите бъдат доказани.

По делото е прието като доказателство писмо до ЗД „Бул Инс" АД относно застрахователна претенция от ищцата с входящ номер от 03.09.2018 г., както и писмо от ответника от 19.09.2018 г., съдържащо отказ да се изплати застрахователно обезщетение.

Противоправността на деянието и вината на дееца Т. М. А. са установени с влязла в сила присъда на наказателния съд. Видно от представената по делото присъда № 290/ 29.11.2018 г. по НОХД № 978/2018 г. по описа на ОC – Бургас, Т. М. А. с адрес в с. Трънак, община Руен, Бургаска област, е бил призната за виновна в това, че на 09.01.2018 г., около 16:00 часа, на третокласен път № 208 (гр.Айтос- гр.Провадия), в района на 88 км., при управление на МПС - л.а. марка „БМВ", модел 325, с рег.№ *********, с посока на движение от гр. Айтос към с. Руен, нарушила правилата за движение по пътищата, именно: чл.20 ал.1 от ЗДв.П, вследствие на което последвало пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинила смъртта на С.И.С. от гр. Айтос, починал на 19.01.2018 г. в УМБАЛ гр. Бургас, престъпление по чл.343 ал.1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20 ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С.И.С. поради това, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, по делото е призована и разпитана като свидетел делинквентът Т. М. А.. Според показанията на същата, които съдът 4 кредитира като ясни и последователни в достатъчна степен, процесното ПТП е настъпило след като свидетелката е загубила управление на автомобила и се е блъснала в малка кола – „Фиат“, която след удара е излязла от пътното платно и спряла до дърво. Водачът на „Фиат“-а (С.И.С.) е бил заварен от свидетелката на седалката с травма на единия крак, контактен, с предпазен колан.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат от смъртта на нейния дядо С.И.С. са поискани и допуснати гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелката Н.Б.С., баба на ищцата Л.А., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищцата Л.А. от раждането до осемнадесетата и́ година е била отгледана от баба си Н. и дядо си С., на когото като бил жив му казвала „татко“. Родителите на Л. били живи, но след демократичните промени залинали в Холандия я оставили да я гледа баба и́. Като си идвали., детето не отивало при тях, а стояло с баба си.

Излага, че Л. много обичала дядо си С.. След като починал ходели гробището и много плачели.

От показанията на свидетеля И.С.И., баща на ищцата Л.А., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че за двете му деца – Л. и С. се грижели покойният му баща С. и майка му Н.. Свидетелят и съпругата му работели в туризма на различни места – отначало в Банско и в Слънчев бряг, а след това в Германия за период от 15-16 години. В този период не се виждал често с децата си, идвали. си само по време на отпуски. Свидетелят излага, че не се разбирал с Л., която се чувствала изоставена. Оставил я на баща си и майка си да я гледат и да я възпитават. Рядко изпращал средства за децата, защото и в чужбина били затруднени. Дядо и́ бил търговец на дрехи и ходел в Димитровград. Л. учила до осми клас, а след това ходела с дядо си да продават дрехи. Л. понесла смъртта на дядо си много тежко, защото той много я обичал и тя обичала дядо си. Затворила се, не искала да комуникира с деца, с приятели, приятелки, с никого. Л. знаела дядо си като свой баща, докато с баща си – свидетеля И. – и сега не искала да комуникира. Л. често посещавала гробищата и все плачела. Свидетелят дава противоречиви показания за личния живот на дъщеря си, споменава, че се е омъжила, развела, залиналиа за чужбина, върнала се, но не може да бъде конкретен.