Решение № 2891 от 16.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14373/2024
- Вид
- Решение № 2891
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2891 гр. София, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110114373 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
000694749, (частен правоприемник на Б. П. П. Ф. С.А., клон България) срещу ответника М. Г. Д., ЕГН **********,обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, с които се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 827,80 евро (1619,03 лева), представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-**********/28.01.2018 г. сключен с Б. П. П. Ф.
С.А., клон България КЧТ, ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 74,51 евро (145,72 лева), представляваща договорна лихва за период от 01.06.2018 г. до 16.11.2018 г., сумата в размер на 360,61 евро (705,29 лева), представляваща мораторна лихва за период от 09.11.2018 г. до 27.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17329/2023 г. по описа на СРС, 126-и състав.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, твърди, че между Б. П.
Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ и ответника бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-**********/28.01.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1500 лева и му издал кредитна карта. Представителят на страната поддържа, че кредитът бил надлежно усвоен на 19.02.2018 г. чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX********* за закупуването на стоки и услуги на изплащане, като падежът на 1 кредита е всяко първо число от месеца, когато се дължи фиксирана месечна вноска, определена по него. Поддържа, че в случай че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия кредит лимит – трансакцията се олихвява от деня на извършването и с ГЛП.
Представителят на страната поддържа, че считано от 01.06.2018 г. кредитополучателят е преустановил плащанията по заема, изпаднал в просрочение, като банката упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което до задълженото лице е изпратено нарочно уведомление, което е връчено на 16.11.2018 г. на кредитополучателя.
Претендира договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 16.11.2018 г., както и мораторна лихва за забава за периода от 09.11.2018 г. до 27.03.2023 г. Излага твърдения, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., вписан на 06.06.2023 г., ищецът е придобил търговското предприятие и дейността на Б. П. П. Ф. С.А., клон
България КЧ, заличен в ТР, считано от 04.12.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения относно усвояване на кредитен лимит отпуснат от ищеца. Ответникът поддържа, че претендираният от ищеца размер на непогасена главница надвишава кредитния лимит на кредитната карта. Излага твърдение, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, респ. клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, което влече нищожност на целия договор за кредит. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. По изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 17329/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 24.04.2023г. полза на „Б. П. П. Ф. СА, клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено М. Г. Д., да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжника М. Г. Д. на основание 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Юробанк България“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: че между Б. П. П. Ф. С.А., клон България КЧ и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за кредитна карта, предаване на платежната карта на кредитополучателя, усвояване на отпуснатия кредитен лимит, наличие на 2 клауза по съглашението за заплащане на възнаградителна лихва, и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника – главница и възнаградителна лихва, които се твърди са неизпълнени и размера на задълженията. Ищецът следва да докаже и че е придобил дружеството кредитодател, ведно с дейността му.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил предоставените посочените суми.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за което не сочи доказателства.
Не се спори между страните, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., ищецът „Юробанк България“ АД е придобил търговското предприятие и дейността на Б. П. П.
Файненс С.А., клон България, като цитираният договор е надлежно вписан в Търговския регистър. Считано от 04.12.2023г. Б. П. П. Ф.
С.А., клон България, ЕИК 204915054, е заличен от Търговския регистър.
Предвид това съдът намира, че с прехвърлянето на търговското предприятие на клона на чуждестранното дружество ищецът „Юробанк България“ АД е придобил правата и задълженията на кредитора по процесния договор за потребителски кредит, като в качеството му на частен правоприемник е разполагал с правото да предяви исковете за сумите по заповедта за изпълнение.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени документи се установява, че на 28.01.2018г. между „Б. П. П.
Файненс“ЕАД, като Кредитор и М. Г. (Б.) Д., ЕГН **********, като Кредитополучател е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*******, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1500 лева при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %. Кредитът е отпуснат във връзка с покупка на стока на изплащане, като в тази връзка по делото е представен и е приет документ, неименуван Кредит CARD******* усвояване CREX********* от 28.01.2018 г., в който е посочен размер на кредита 919 лева, платим на 6 погасителни вноски, всяка в размер на 169,66 лева при годишен лихвен процент 19,70 % и годишен процент на разходите 21,59 %.
На 28.01.2018г. е подписан Сертификат № CARD-******* за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателя М. Г. (Б.) Д.. С него се удостоверява, че застрахователят „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане, клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателите по договори за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, 3 издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „Б. П.
ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ЕАД. Застрахователната премия е в размер на 0,602% от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение. В размера на премията е включен и дължимият данък в размер на 2% за покриваните от „Кардиф общо застраховане, клон България“ застрахователни рискове.
По делото е прието заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено и обосновано. Видно от същото на 28.01.2018г. „Технополис България“ ЕАД издава на М. Д. фактура № ******* за сумата в размер на 919 лева, която е изплатена с предоставената кредитна карта. Извършените разплащания чрез функционалността покупка на изплащане, извършените тегления в брой от банкомати (АТМ), застрахователните премии, начислените лихви и месечни такси, по Договор за потребителски кредит CARD-*******/28.01.2018г., са общо в размер на 2 013,27 лв., в т.ч.: разплащания чрез покупка на изплащане – 960,36; тегления в брой от банкомати – 680; такса справка за разполагаем лимит – 1,20; такса теглене в брой – 21,60; месечна лихва (2,91%) - 258,42; застрахователна премия – 59,69; месечна такса обслужване - 32,00 лв.
Съгласно заключението кредитополучателят е заплатил единствено сумата в размер на 306,12 лева . След извършените плащания остават дължими суми от Кредитополучателя по Договор за потребителски кредит CARD*******/28.01.2018г., към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.03.2023г., общо в размер на 2 470,04 лв., към датата на подаване на исковата молба сумата е - 2 672,05 лв., а към датата на изготвяне на ССчЕ - 3 070,39 лева. Договореният лихвен процес по Договора за кредит за усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с номер CREX *********/28.01.2018г., за процесния период от 28.01.2018г. до 16.11.2018г., е в размер на 19,70% годишно. Договореният лихвен процес по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*******/28.01.2018г., за процесния период от 28.01.2018г. до 16.11.2018г., е 35,00% годишно. Според вещото лице договореният ГПР от 21,59% по Договора за кредит за усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с номер CREX *********/28.01.2018г., включва договорената между страните възнаградителна лихва от 19,70% в размер на 57,60 лв. върху главницата от 960,36 лв., която включва цената на закупената стока – 919,00 лв. и застрахователната премия – 41,36 лв.. Ако застрахователната премия в размер на 41,36 лв. е разход по кредита, то ГПР е изчислен в размер на 39,72%.
Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 1500 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на 4 договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части както е при стандартния договор за потребителски кредит. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, тъй като няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължимите такси и комисионни.