Определение № 3213 от 09.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3213 гр. София, 09.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606217 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба на В. Х. С. срещу Определение №3602 от 10.09.2024 г. по НЧД № 11649/2024 г. на СРС, НО, 20-ти състав.

С обжалваното определение на СРС, е оставена без разглеждане като недопустима депозираната жалба на С. срещу Постановление на Софийска районна прокуратура от 13.06.2024 год. (изведено деловодно от Софийска районна прокуратура на 18.06.2024 год.), с което е прекратено наказателно производство по досъдебното производство №15344/2021 год. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. №45078/2021 год. по описа на Софийска районна прокуратура.

Оспорват се изложените в атакуваното определение съображения за оставянето на жалбата на С. като недопустима без разглеждане, като по същество се излагат доводи, че наказателното производство по делото е прекратено от Софийска районна прокуратура неоснователно. Сочи се, че разследването не е било извършено всестранно и задълбочено и фактическата обстановка, възприета от прокурора не съответства на събраните по делото доказателства. Изрично в жалбата се сочат неизяснените факти и обстоятелства, които се иска да бъдат събрани. Иска се жалбата да бъде разгледана по същество и да се отмени обжалвания прокурорски акт и респективно да се върне делото за продължаване на разследваното на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.

1

309, ал. 1 от НК, затова че на неустановена дата през 2020 год. в гр.София, са съставени неистински частни документи – волеизявления в разписка за получаване на изявление за прекратяване на договор за заем и покана за доброволно изпълнение, на които е придаден вид, че произхождат от В. Х. С. и са употребени пред Софийски районен съд – ГО, за да се докаже, че е изменено правно отношение между С. и „Н.Ф.“ ООД.

В хода на воденото досъдебното производство не са били предявени обвинения по реда на чл.219 от НПК на конкретно лице.

С Постановление на Софийска районна прокуратура от 13.06.2024 год.

(изведено деловодно от Софийска районна прокуратура на 18.06.2024 год.), е прекратено наказателно производство по досъдебното производство

№15344/2021 год. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. №45078/2021 год. по описа на Софийска районна прокуратура на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

С Определение №3602 от 10.09.2024 г. по НЧД № 11649/2024 г. на СРС, НО, 20-ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на В. Х. С. срещу постановлението на Софийска районна прокуратура(цитирано по - горе), с което е прекратено наказателното производство по воденото досъдебно производство. За да се произнесе по този начин, Софийският районен съд е счел жалбата за недопустима, приемайки, че е налице формална липса на качеството на пострадал от престъплението по чл.309 от НК, за каквото е образувано и водено досъдебното производство и С. не е сред лицата, които са процесуално легитимирани да обжалват постановлението на Софийска районна прокуратура с оглед разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК.

Въззивният състав споделя развитите от първоинстанционния съд анализ и изводи относно липсата на правен интерес от страна на жалбоподателката С., тъй като същата не се явява пострадал от престъплението по чл.309 от НК и от формална гледна точка, същата не е сред лицата, които могат да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство пред съда. Разпоредбата на чл.

243, ал. 4 от НПК изчерпателно изброява лицата, които разполагат с право на жалба срещу постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – обвиняемият, пострадалият от престъплението или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Настоящият състав на съда намира, че жалбоподателя С. няма качеството на “пострадал” и следователно за нея липсва възможност да инициира съдебния контрол върху постановлението на Софийска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство. Това е така по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Съставът на инкриминираното деяние се намира в Глава девета от Особената част на НК “Документни престъпления”. Родов обект на този вид престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и 2 отношенията между гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице /в този смисъл Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/. Това следва и от тълкуването на разпоредбите на чл.76 и чл.84 от НПК, според които „пострадали” могат да бъдат само лицата, претърпели пряко и непосредствено щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – тези вреди е необходимо да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по - широк кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

Няма спор, че документното престъпление е възможно да застрашава или уврежда и известни по - близки обекти, респективно и престъпленията, свързани с частни документи (каквото е и деянието в настоящия случай по чл.309, ал.1 от НК), дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение”. Това обаче не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като пряк обект на документните престъпления са обществените отношения, свързани с документирането (в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о.). В случая, жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели съставомерни вреди от престъплението по чл.309, ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство. Качеството „пострадал” е задължително за активната процесуална легитимация, а С. няма такова качество. Липсата на активна процесуална легитимация по отношение на С. представлява процесуална пречка същата да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по - горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.

Следователно, първоинстанционният съд е заключил правилно и законосъобразно, че не може да има пострадало лице от осъществяване на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, за каквото се е водило и процесното ДП.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да бъде потвърдено определението на Софийски районен съд, с което е отказано да бъде разгледана жалбата срещу постановление за прекратяване на наказателното производство, подадена от жалбоподателя В. Х. С., тъй като тя се явява лице, което няма активна легитимация да обжалва по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК същото постановление. Това от своя страна води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на 3 наказателното производство от прокурора въз основа на така депозираната жалба.

Предвид гореизложеното, атакуваното определение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, НО, IV въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3602 от 10.09.2024 г. по НЧД № 11649/2024 г. на Софийския районен съд, НО, 20-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4