Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 628 от 29.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9667/2024
Вид
Решение № 628
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509667 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 12537/25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 37639/2022 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, са уважени частично предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него /от 13.07.2020г./ сключен между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, срещу М. Й. Г. искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1413.57 лева - представляваща неплатена главница по договор за кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г. по падежни вноски в периода от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 47564/2021 г. на СРС - 16.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС, като са отхвърлени исковите претенции за сумата от 783.30 лева - представляваща разликата между уважения размер на главницата по договора за заем и пълния предявен размер на това вземане от 2196.87 лева, изцяло за сумата от 1025.85 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. и изцяло за сумата от 572.41 лева - представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника М. Й. Г. с доводи за недопустимост, неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Намира, че искът е недопустим, тъй като спрямо жалбоподателката не е породила действие цесията, сключена между „БНП Париба Пърсанъл Файненс“ ЕАД и въззиваемия „Еос Матрикс“ ЕООД. Предвид изложеното се поддържа, че обжалваната част от първоинстанционното решение следва да се обезсили като недопустима, а делото - да се 1 прекрати. В жалбата се твърди също така, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Заявява се, че към претендираните вноски по процесния договор за кредит е приложима кратката тригодишна давност, тъй като се касае за периодично вземане. Поддържа се, че вземанията са били погасени по давност преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Навеждат се твърдения и че „Еос Матрикс“ ЕООД не е изпълнило задължението си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, преди да подаде заявление по чл. 410 ГПК.

Въззивникът моли съда да обезсили, а в условие на евентуалност да отмени, първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Твърди се, че е налице редовно връчване на изявлението на кредитора за съобщаване на цесията, а евентуално такова съобщаване е извършено с получаване на препис от исковата молба по делото. Поддържа се, че в случая не е приложима кратката тригодишна давност, защото кредиторът се е съгласил да получава плащане на части, но това не превръща вземанията по договора за кредит в такива с периодичен характер.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Решение № 12537/25.06.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу М. Й. Г. искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от за сумата от 783.30 лева представляваща разликата между уважения размер на главницата по договора за заем и пълния предявен размер на това вземане от 2196.87 лева, изцяло за сумата от 1025.85 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. и изцяло за сумата от 572.41 лева - представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. и приложение № 1 към него /от 13.07.2020г./ - сключен между ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, срещу М. Й. Г. искове с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2196.87 лева представляваща неплатена главница по договор за кредит № PLUS-14732495/07.04.2017 г. по падежни вноски в периода от 05.09.2017 г. до 05.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 47564/2021 г. на СРС - 16.08.2021 г., до окончателното й плащане, сумата от 1025.85 лева възнаградителна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 05.04.2019 г. и сумата от 572.41 лева 2

- представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 05.09.2018 г. до 16.08.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 47564/2021 г. по описа на СРС.

По възражението за недопустимост на производството:

Не е налице твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗСВ. Съгласно чл. 86, ал. 6 ПАС при предявяване на иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК административният ръководител може да разпореди делото да бъде разпределено на съдията, издал заповедта за изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било разгледано в същия съд, както е в случая. Предвиденото в чл. 86, ал. 6 ПАС изхожда от разбирането, че в този случай не е налице нарушение на принципа за случайно разпределение съобразно чл. 9 ЗСВ и чл. 4.1.2, б. „в“ от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разпределено в съответствие с този принцип, като се има предвид тясната процесуална връзка между заповедното и исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – прехвърлено ли е процесното вземане за главница от първоначалния кредитор на настоящия ищец, дали е обявена предсрочна изискуемост на кредтита, и дали претендираните вземания са погасени по давност.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите по фактическата и правната част на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Безспорно е между страните е, че на 07.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД“, ЕИК 130697606, в качеството на заемодател, и ответницата М. Й. Г., в качеството на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS14732495. По силата на договора е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 20 000 лева, при договорени допълнителни разходи – застрахователна премия 5400 лева и такса ангажимент 700 лева, като общата стойност на плащанията възлиза на 31 932 лева. Кредитът е със срок 72 месеца, с падеж на първа погасителна вноска 05.05.2017 г. и последна вноска 05.04.2023 г., при ГПР 11.72 % и лихвен процент 9.81 %, с месечна погасителна вноска в размер на 443.50 лева.

На 10.04.2017 г. на ответницата е преведена по банкова сметка в Общинска банка АД 3 сума в размер на 19 300 лева, представляваща реално усвоения кредит, удостоверено с банкова референция № 000004400017/10.04.2017 г.

В периода от 05.05.2017 г. до 04.08.2017 г. ответницата е извършила частични плащания по кредита – две пълни месечни вноски по 443.50 лева и две частични вноски по 368.50 лева, или общо 1624 лева, с които са погасени 840.70 лева главница, 633.30 лева договорна лихва и 150 лева застрахователна премия. След 04.08.2017 г. плащания по договора не са извършвани.

Междувременно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е заличено като търговец, като в резултат на поредица от сделки по прехвърляне на търговско предприятие дейността му е преминала към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ S.A., клон България, ЕИК 204915054, което впоследствие също е заличено.

На 13.07.2020 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания, потвърден с приложение № 3, вземанията по договор № PLUS-14732495 са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ S.A., клон България/ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД“. Цесията обхваща вземания в размер на 20 000 лева отпусната главница (без застраховка), с остатък 19 159.30 лева главница, 5898.70 лева договорна лихва и 5140.27 лева лихва за забава, като съгласно договора вземанията включват всички дължими суми по кредита – главница, лихви, такси и разноски.

С пълномощно цедентът е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия. Уведомление е изпратено по пощата до ответницата, но не е получено. Впоследствие уведомлението за цесията, заедно с исковата молба и приложенията към нея, е връчено лично на ответницата на 24.10.2022 г.

След датата на цесията – 13.07.2020 г. не са постъпвали никакви плащания от страна на ответницата.

Въззивникът не оспорва получаването на кредита и дължимите суми по договора, като единственото му възражение касае самото прехвърляне на вземането, с което на практика признава неговото съществуване. Съдът приема за установено, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставила на М. Г. договорената сума.