Решение № 498 от 26.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15601/2023
- Вид
- Решение № 498
- Подписан
- 26.01.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- КИРИЛ ГЕОРГИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 498 гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110215601 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-4332-023033/05.10.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на И В И са наложени административни наказания „глоба” в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, изразяващи се в това, че на 15.07.2023 г., около 09.20 часа, в гр. София по ул. „История Славянобългарска“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Каменоделска“, пред входа на „ТЕЦ София“ управлява л.а. марка „Фолксваген“ с рег. № , като поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС реализира ПТП с л.а. „Шевролет“ с рег. № след което не уведомява органите на МВР.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице И В И, с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не 1 отговаря на действителната такава. Твърди се, че неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението, като намиращият се пред него л.а.
„Шевролет“ безпричинно и рязко е намалил скоростта си, поради което жалбоподателят е успял да реагира и да премине от неговата дясна страна, избягвайки удара. Твърди се, че в АУАН и НП не е посочено, че са причинени само имуществени вреди от ПТП, както и че е налице спор между участниците в ПТП, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Релевирани са доводи и за прекомерност на наложените санкции. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител в хода на съдебното производство.
Процесуалният представител на жалбоподателя моли атакуваното НП да бъде отменено по изложени в жалбата съображения, като се претендират и направените по делото разноски съгласно представен списък с разноски.
Жалбоподателят поддържа казаното от процесуалния му представител.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата частична отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На 15.07.2023 г., около 09.20 часа, в гр. София, по бул. „История Славянобългарска“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул.
„Каменоделска“, св. Й Т Б управлявал лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Калос“ с рег. № , като срещу товарния вход на „ТЕЦ София“, се намирал в най-лявата пътна лента за движение, като изчквал насрещно 2 двищежите се автомобили, за да извърши маневра обратен завой. В момента, в който св. Българанов навлязъл в платното за насрещно движещите се автомобили, вдясно от него започнал да извършва същата маневра и т.а.
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № , управляван от И В И. Поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила И И реализирал ПТП с л.а. „Шевролет“ с рег. № , като със своята лява част ударил дясна средна част на л.а. „Шевролет“. Вследствие на настъпилия удар били причинени щети по дясна врата и десен калник на л.а. „Шевролет“.
След настъпване на удара, св. Й Б спрял пред т.а. „Фолксваген“, слязъл от автомобила си, видял щетата по последния и започнали да спорят с жалбоподателя И кой е виновен за настъпилото ПТП. Св. Б подал сигнал на тел. 112 и поискал съдействие от служители на МВР. И И изчакал с жалбоподателя около 5-10 минути, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми за това органите на МВР.
Неустановено време след това, на местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР, служителите от който снели обяснения от св. Българанов и по негови данни съставили докладна записка, протокол и скица за ПТП.
Преписката била изпратена в ОПП-СДВР, като било установено, че водач на напусналия местопроизшествието автомобил бил Ивайло Василев Иванов.
Последният попълнил декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата и място т.а. „Фолксваген“ с рег. № СВ 0588 РР е бил управляван от него, но отрекъл да е имало ПТП между двата автомобила.
Въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП, както и попълнената от И И декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, св. А. съставил АУАН с бл. № 129871/12.09.2023 г. срещу И В И за извършени от последния административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил връчен и подписан от И И, като последният получил екземляр от същия.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-023033/05.10.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения, на И В И били наложени съответни административни наказания.
3
НП било връчено лично на И В И на 12.10.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 26.10.2023 г.) последният подал жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите А., Й Т Б и А Д И; скица и протокол за ПТП, справка-картон на водача; докладна записка; декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП; справка от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Й Б, който е очевидец на извършеното от И И деяние и е участник в процесното ПТП. Св. Б е категоричен, че управляваният от него л.а. марка „Шевролет“ е бил ударен, докато е извършвал маневра на бул. „История Славянобългарска“ в района на входа за „ТЕЦ София“ (товарен портал). Именно в този момент, същият е бил засечен отдясно от т.а. „Фолксваген“ с рег. № , който също е извършвал маневра обратен завой, при което е настъпило съприкосновение между двата автомобила, като л.а. „Шевролет“ е бил ударен от т.а. „Фолксваген“. В този смисъл св. Б е категоричен, че т.а. „Фолксваген“ се е намирал зад него и неколкократно му е подавал звуков сигнал с клаксона за извършване на маневрата, след което е минал от негова дясна страна и е ударил в областта на дясната врата управлявания от св. Б л.а. „Шевролет“. Следва да се посочи, че заявеното от св. Б кореспондира и с отразените данни от служителите на ОПП-СДВР в протокола за ПТП относно нанесените щети по л.а.
„Шевролет“, а именно в неговата дясна част.
Св. Българанов е категоричен и относно обстоятелството, че след настъпване на ПТП, водачът на т.а. „Фолксваген“ е влязъл в спор с него относно вината за настъпилото ПТП, като е отричал да е настъпило такова, след което жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. С оглед на пълните, последователни и логични показания на св. Българанов, които съдът кредитира изцяло, заявеното от 4 жалбоподателя, че не е имало удар между двата автомобила не кореспондира с обективната истина по делото. Още повече, в този смисъл е и изготвения от служителите на ОПП-СДВР протокол за ПТП, в който последните са отразили видимите щети по л.а. „Шевролет“, вследствие на настъпилото ПТП.
От подписаната от жалбоподателя И И декларация се установява, че последният признава, че именно той е управлявал т.а. „Фолксваген“ с рег. № на процесната дата и място.
Показанията на св. А. са относими единствено относно процедурата по съставяне на АУАН, доколкото последният не е очевидец на извършените административни нарушения. В този смисъл св. С е категоричен, че АУАН е съставен въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП, както и след попълване на декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП от жалбоподателя И И.
Съдът не кредитира показанията на св. А Д И, доколкото от показанията на св. Българанов се установява, че жалбоподателят е бил сам в управлявания от него автомобил, като св. И не е бил на местопроизшествието. Предвид категоричността на св. Б в тази насока, съдът счита, че св. А И не е бил очевидец на процесната ситуация. Отделно от това, заявеното от св. И не кореспондира с обективната истина по делото, доколкото твърдението му, че не е имало удар между двата автомобила противоречи на констатациите в съставения на място протокол за ПТП, от който се установява по несъмнен начин наличието на щети по дясната страна на л.а. „Шевролет“. С оглед на изложеното, съдът счита, че показанията на св. А И са недостоверни, като същите обслужват защитната версия на жалбоподателя в хода на образуваното административнонаказателно производство.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали 5 издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в момента на попълване на декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от страна на жалбоподателя И И а именно 12.09.2023 г., поради което са спазени давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. По отношение на административното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като са описани всички факти и обстоятелства касателно съставомерността на деянието по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението, че преди съставянето на АУАН, на жалбоподателя не е предоставена възможност да даде обяснения и да декларира реално осъществилата се фактическа обстановка. В този смисъл по делото е приложена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, в която жалбоподателят Иванов е дал писмени обяснения относно процесния случай и то преди съставяне на АУАН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят И В И е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че жалбоподателят И И, като водач на процесния т.а. „Фолксваген“ с рег. № , е причинил ПТП с управлявания от св.
Й Б л.а. „Шевролет“ с рег. № , одрасквайки дясна врата и десен калник на последния при извършване на съответната маневра на бул. „История Славянобългарска“ в района на „ТЕЦ София“. Контролът над МПС съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП включва внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно на нейното изменение, вследствие поведението на останалите участници в движението по пътя, и осъществяване на пълен контрол над движението на управляваното МПС.