Решение № 352 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330100069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. М. С., ЕГН: **********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 332, 34 евро /размерът на иска увеличен в о.с.з. на 14.01.2026г./, представляваща заплатена при първоначална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем с № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът излага, че между страните е сключен процесния договор за паричен заем, като в същия била уговорена неустойка в случай, че ищецът не предостави на ответника едно от посочените в договора обезпечения в тридневен срок от сключването му. Твърди се, че размерът на дължимата неустойка не е включен в размера на ГПР по кредита.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпи писмен отговор на искова молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Излага подробни съображения за неоснователност на иска и твърди, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК. Признава, че в ГПР по процесния договор не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно 1 и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обстоятелствата относно сключването на процесния договор за кредит и параметрите му не са спорни между страните и същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

С Протоколно определение от 03.11.2025г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в ГПР по процесния договор за кредит не е включена уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение.

По делото е изслушано и прието като неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, видно от което общият размер на извършените плащания от ищеца по Договор за паричен заем №*** възлиза в размер на 2150 лева, при главница кредита от 1500 лева.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47, 923 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, но ответникът сам признава, че това не е сторено.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена сума, различна от тази, която би следвало да бъде посочена, ако в ГПР се включи и сумата за неустойка за непредставяне на обезпечение. В тази 2 величина, обаче, не е включена дължимата по Договора „неустойка”. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При това положение, на осн. чл. 23 ЗПК всички заплатени суми над главницата от 1500 лева – т.е. сумата от 332, 34 евро съгласно заключението на ССчЕ се явяват недължимо платени и подлежат на връщане. Предявеният кондикционен осъдителен иск е основателен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 25, 82 евро за държавна такса.

На адв. Д. Б. от *** се следва възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв за исковото и заповедното производство.

Предвид липсата липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 204, 52 евро, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на С. М. С., ЕГН: ********** сумата от 332, 34 евро /650 лева/, представляваща заплатена при първоначална липса на основание по недействителен Договор за паричен заем с № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на С. М. С., ЕГН: ********** сумата от 25, 82 евро /50, 50 лева/ - разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545 да заплати на адв. Д. Б. от *** с личен № *** с адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. „***“ № **, ет**, офис * сумата от 204, 52 евро / 400 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца С. М. С., ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4