Решение № 45 от 08.02.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Шумен, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц.В.К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630202413 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №64/13.10.2023г. на Директора на РИОСВ, гр.Шумен, с което на основание чл.83 от ЗАНН и чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на “Карго Логистик“ ЕООД с ЕИК 205508595, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Жалбоподателят в жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Счита, че служителите на РИОСВ – Шумен не са имали компетентност да осъществяват контрол и да издават предписания. Посочва също така, че не била ясна и датата, на която било осъществено нарушението. Излагат се и доводи, които касаят по същество даденото предписание, за неизпълнението на което дружеството е санкционирано. В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, редовно призовано се явява процесуален представител – адв. Н.Г. от САК, който поддържа жалбата. В депозираните писмени бележки се излага допълнителен довод, че от доказателствата по делото не можело да се направи извод, че именно дружеството – жалбоподател стопанисвало имота находящ се в гр.Шумен, ***, който имот е бил обект на проверка. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Е.Г. оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление излагайки доводите си за това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Съдът като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

Във връзка с постъпил в РИОСВ – Шумен сигнал, относно нерегламентирани дейности с излезли от употреба МПС, на 22.06.2023г. свидетелите З. П. В., П. Д. П. и Ц. К.

К. – служители на РИОСВ – Шумен извършили извънредна проверка в имот

№***, находящ се в гр.Шумен, ***, стопанисван от “Карго

Логистик“ ЕООД с ЕИК 205508595, гр.София. Преди да пристъпят към извършване на 1 проверката, служителите на РИОСВ провели телефонен разговор с лицето И.К., чийто телефонен номер бил посочен за контакт с дружеството на поставена в обекта информационна табела. Самата проверка била извършена в присъствието на В.Г.М. – работник в дружеството. При извършения оглед на имота проверяващите установили наличие на 26 броя ИУМПС и 21 броя акумулатори.

Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ЗВ 49/22.06.2023г. Със същият протокол на дружеството са били дадени две предписания, едно от които, съставляващо т.1 - „Да се предадат описаните в протокола 26 бр. ИУМПС и 21 бр.

НУБА на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО и площадка за дейности със съответния код отпадък. За изпълнение на предписанието да се представят в РИОСВ – Шумен, копия на документите удостоверяващи, предаването на отпадъците“. Определен е срок за изпълнение 29.06.2023г. и отговорник за изпълнение на предписанието – управителя на дружеството. Констативният протокол е съставен в присъствието на В.Г.М. и е подписан от него. Копие на съставения констативен протокол бил изпратен на управителя на дружеството , с писмо изх.№ ОА – 1924 от 23.06.2023г. На 28.06.2023г. в РИОСВ – Шумен е постъпило Възражение от управителя на дружеството, във връзка с описаните констатации в Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023г.

На 30.06.2023г. при извършена справка в деловодната програма на РИОСВ – Шумен, било констатирано, че няма постъпили документи от дружеството, удостоверяващи изпълнението на предписанието.

На 28.07.2023г. свидетелите З. П. В. и П. Д. П., придружавани от св. Д. М. Ж. – техник – мехник в сектор ПП при ОДМВР- Шумен, предприели извършване на последващ контрол в имота, във връзка с дадените предписания. При проведен телефонен разговор с лицето И.К., бил отказан достъп на контролните органи до имота. При извършения оглед на имота през оградата, контролните органи установили наличие на 7 бр. ИУМПС, между които и Мазда RX8 – сива, описана в Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023г.

Установеното при последващата проверката било отразено в Констативен протокол №ЗВ – 57/28.07.2023г., който е връчен на дружеството на 03.08.2023г.

За неизпълнение на даденото с Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023г. предписание „Да се предадат описаните в протокола 26 бр. ИУМПС и 21 бр. НУБА на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО и площадка за дейности със съответния код отпадък. За изпълнение на предписанието да се представят в РИОСВ – Шумен, копия на документите удостоверяващи, удостоверяващи предаването на отпадъците“, на 09.08.2023г. св.З. В. съставил срещу дружеството АУАН № ЗВ - 12 за нарушение на чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС, в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил за съставяне на акта, след изпратената покана за явяване на 07.08.2023г., която била получена на 17.07.2023г. Същият е връчен на управителя на 19.09.2023г. При връчването му не са отразени обяснения или възражения. Дружеството се е възползвало правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Изложени са доводи, че не са налице основания, които да пораждат или вменяват задължения на дружеството за изпълнение на даденото предписание. Имотът бил частен и в него не се извършвали дейности с отпадъци.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.166 т.3, във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС на “Карго Логистик“ ЕООД с ЕИК 205508595, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Подкрепя се от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - З. П. В., П. Д. П., Ц. К. К., Д. М. Ж., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели З. П. В., П. Д. П., Ц. К. К., тъй като лично са извършили проверката и пресъздават това, което са възприели непосредствено като показанията им са логични и безпротиворечиви. Няма индиция за тяхната заинтересованост. Св. Д. М. Ж. е присъставал само при последващата проверка на 28.07.2023г., поради което неговите показания изясняват обстоятелства свързани с тази проверка.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това 2 длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Възражението, че към датата на проверката служителите на РИОСВ не са имали правомощия за осъществяват контрол са неоснователни. Приложената по делото заповед №169 е издадена на 07.06.2023г., а извънредната проверка е извършена на 22.06.2023г. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.

Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. В АУАН словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т. е. налице е описание на фактическа обстановка. Посочени са дата и място на извършване на проверката, при която са дадени предписания, съдържанието на предписанията, кога и по какъв начин е констатирано неизпълнението им. По идентичен начин описанието на нарушението е привнесено в НП. Според съда всички индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП - дата, място и описание на самото нарушение. Това, че в АУАН са посочени няколко дати, не съставлява нарушение, тъй като всяка от тях има конкретно значение за случая. Хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с процесния случай. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Обстоятелството, че при извършената проверка са били съставени четири отделни АУАН, а процесното НП е издадено въз основа на един от съставените актове, не съставлява нито съществено процесуално нарушение, нито нарушение на правото на защита на санкционираното лице. Дали в един АУАН ще бъдат описани 4 нарушения, или за всяко ще бъде съставен отделен АУАН е едно и също. Разликата е само в броя на съставените актове, съответно на издадените НП, но не и в броя на вменените нарушения, съответно наложените наказания. За всяко административно нарушение се налага отделна административнонаказателна санкция. В този смисъл разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е императивна и не допуска възможност за отклонения от правилото – когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, като по същество, тази законова норма представлява и забрана за кумулиране на административни наказания.

Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният случай акта е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като да си били налице предпоставките за това.

Административно – наказателната отговорнаст на дружеството е ангажирана на основание чл.166 т.3във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС

Разпоредбата на чл. 155 ал. 2 от ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, да дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. С тях се създават задължения за адресата и се предписва конкретно поведение. Административнонаказателна отговорност по чл.166 т.3 от ЗООС изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Неизпълнение на задължително предписание представлява формално нарушение, за което отговорността на юридическото лица е обективна и безвиновна. Фактическият състав включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието. Законосъобразността на дадено предписание не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК. В това производството по установяване на вмененото нарушение, съдът преценява доколко е установен фактът на неизпълнение и не може да подлага на преценка съответствието на предписанието. От своя страна адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по ЗАНН, като се позовава на незаконосъобразност на предписанията, а следва да търси защита срещу тях по друг процесуален ред и в друго производство – това по АПК, в хода на което да се 3 преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването им.