Решение № 59 от 29.02.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Димитровград, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610100201 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането - за заплащане на обезщетение от застраховател на увредено лице, за неимуществени вреди, за които застрахования е отговорен.

Ищците М. Я. Д., действащ като баща и законен представител на малолетното дете * М.ов Д., и Д. Я. Д., действащ като баща и законен представител на малолетното дете ** Д.а Д.а, твърдят в искова молба, че на 28.12.2018г. на път I-8, на 274+950 км настъпило ПТП между управлявания от ** л.а.“** и управлявания от Д. Я. Д. л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДКН **. За пътният инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №776/28.10.2018г. по описа на ОДМВР-Пловдив, като по случая били образувани ДП №112/2018г. на сектор „РПТ“ към ОДМВР-Пловдив, съответно прокурорска преписка №10751/2018г. по описа на ОП-Пловдив. В качеството на обвиняемо лице по делото бил привлечен водачът на л.а.“Пежо 307“ **, като срещу него в последствие била постановена Присъда №20/24.02.2020г. по НОХД №2291/2019г. по о иса на ОС-Пловдив, потвърдена с Решение №260002/28.08.2020г., постановено по ВНОХД №159/2020г. по описа на АСПловдив. С тези съдебни актове, причинилият ПТП водач бил признат за виновен, като му е наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“. В резултат на горепосочената катастрофа на място починал пътника, возещ се на предната дясна седалка в л.а.“Фолксваген Пасат“ **, който се явявал баща на М. Я. Д. и Д. Я. Д., съответно дядо на техните малолетни деца * М.ов Д. и ** Д.а Д.а. В исковата молба ищците поддържат, че към деня на смъртта си последния бил едва на 49 години, мъж в добро здравословно състояние, достоен глава и стожер на своето семейство. Синовете му разчитали на него за всичко, като приживе ** осен за тях и съпругата си се грижел дейно и активно и за своите невръстни внуци. Всички в семейството поддържали много близки отношения, разбирали се, помагали си взаимно за всичко и винаги заедно се събирали за празнуването и отбелязването на общи семейни празници. Били едно задружно и образцово семейство, със запазени семейни ценности и традиции. Поради това, внезапната и трагична загуба на ** била огромен шок и трагедия за цялото семейство. В следствие на смъртта на своя дядо децата били лишени от възможността да израснат обгрижвани и обичани от него. Синът на М. Д.- * М.ов Д. бил кръстен на своя дядо **. Към момента на смъртта на последния, детето било на почти 41 годишна възраст. Така ищецът бил изградил достатъчно трайна, дълбока и емоционална връзка с починалия си дядо, като отношенията им били изключително близки и силни.

Приживе * обожавал да прекарва свободното си време със своя дядо, като заедно ритали топка, излизали на разходка в природата, като за невръстния ищец дядо му бил като втори баща. Детето имало ясен и ярък спомен за дядо си и дори към настоящия момент отказвало да повярва, че неговия обичан дядо не е между живите и го няма. От друга страна, внучката на загиналия **- ** Д.а била точно на година и половина, когато той починал. Приживе ** споделял, че внучката му ** е неговия кадем и талисман. Тя била най-малката внучка в семейството и всички много й се радвали и обичали. Най-много обаче я обичал нейния дядо.

След смъртта му тази връзка била непоправимо и безвъзвратно нарушена и прекъсната.

Детето било лишено от възможността да израсне покрай своя дядо, да контактува с него, да получи ценни и мъдри житейски съвети, както и да изпита любовта и подкрепата, която ** щял да й осигури, ако не бил загинал в катастрофата. След неговата смърт, малолетната ** имала негова снимка, която пазела до леглото си и всяка вечер преди лягане си спомняла за него и казвала на родителите си, че знаела, че дядо й ** е на небето и бди над нея и я пази от там. Предвид изключително крехката възраст на малолетните ищци, след загубата на своя обичан дядо, те за продължителен период от време изпаднали в подтиснато и депресивно състояние. Станали затворени и неконтактни, постоянно плачели и се чувствали безпомощни.

С оглед на изложеното и предвид претърпените неимуществени вреди на малолетните деца, те трябвало да бъдат компенсирани от застрахователя на виновния водач, причинил катастрофата, при която загинал техния дядо. Виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП вреди, се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗК“Лев инс“АД- застрахователна полица № BG/22/118000142999, валидна от 03.01.2018г. до 03.01.2019г. В тази връзка, ищецът депозирал пред застрахователя на 14.11.2018г. застрахователна претенция, с която по доброволен ред претендирал изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Въпреки, че тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ отдавна бил изтекъл, до настоящия момент ответника не се бил свързал с ищците и не определил, нито изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. С оглед изложеното, искат съдът да постанови решение, с което да осъди ЗК“Лев инс“АД да заплати на двете малолетни деца, представлявани от техните родители М. Я. Д. и Д. Я. Д. по 20000 лева за всяко дете, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, в следствие от загубата на техния дядо **, загинал на 28.10.2018г. при ПТП, настъпило на път I-8, на 274+950 км, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП- 14.11.2018г., до окончателното й изплащане. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ЗК“Лев инс“АД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен, като оспорва същия по основание и размер. Признава наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с ответника по отношение на л.а.“** за процесния период, както и описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП.

Оспорва останалите изложени в исковата молба твърдения. Счита, че ищците не попадат в кръга на лицата, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение в конкретния случай. За да попаднели сред тези лица, по отношение на тях трябвало да са налице две кумулативни предпоставки: ищецът да е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да е изключителна на фона на обичайните семейни отношения, а от друга страна да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Действително внуците били част от най-близкия родствен и семеен кръг на своите баби и дядовци, като връзките по между им се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче не покривало горепосочените кумулативно дадени критерии. В случая следвало да се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между ищците и 2 починалия е станала толкова силна, че смъртта на дядо им е причинила на двамата му внуци морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ставало дума единствено за изключение, при което връзката между дядото и внуците му трябва да е трайна и дълбоко емоционална, като ищците следвало да са най-близките хора на починалия, а не съпругата, низходящите и възходящите му. Такова изключение щяло да бъде налице ако пострадалия нямал друго семейство, осен ищците, с които е живял и споделял едно домакинство и се е намирал с тях в отношения, заместващи отношенията между най-близките му. Дори и да имало създадена връзка между ищците и починалия им дядо, тя не била от тази категория, нито попадала сред изключенията от житейска гледна точка, тъй като двете деца били на изключително ниска възраст към датата на смъртта на **. Този извод следвал и от обстоятелството, че съпругата и децата на починалия също са завели претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, като с част от тях ответникът сключил извънсъдебно споразумение за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. От друга страна, подобни на настоящото дело дела били заведени от сестрата и брата на починалия, като всяка от исковите претенции съдържала взаимоизключващи се твърдения за особена близост с ищеца и съвместно съжителство с него.

На следващо място, ответникът прави изрично възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за законна лихва на основание чл.111 от ЗЗД. Възразява, че предявения размер на неимуществените вреди е прекомерен и не отговаря на критериите на чл.52 от ЗЗД. Иска така предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №776/28.10.2018г., съставен от служител на ОД на МВР-Пловдив, на същата дата, около 18.30ч., на път ГП І-8, км.274+950, между л.а. „Пежо 307” с per. № ***, с водач ***, и л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДКН **, с водач Д. Я. Д., възникнало ПТП, при което пострадали двамата водачи, както и пътника във втория автомобил **, който починал. Като причина за произшествието в протокола е посочено, че л.а.“** навлезнал в лентата за насрещно движение и ударил челно л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДКН **.

Посочено е в протокола също така, че виновният за ПТП лек автомобил има валидна до 03.01.2019г. застраховка „ГО“, сключена с „Лев инс“АД. Последното се установява и от представеното по делото извлечение от проверка в информационния масив на „Гаранционен фонд“, като видно от същото е, че към 28.10.2018г. за МПС с ДКН *** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със „ЗК“Лев инс“АД на 03.01.2018г. и валидна до 03.01.2019г., като номера на Застрахователната полица е BG/22/11800142999.

От приетия като доказателство по делото Препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 30.10.2018г. от длъжностно лице при Кметство-с.***, ** е починал на 28.10.2018г.

Видно от представеното от ищците Удостоверение за наследници на **, издадено от Кметство-**, след смъртта си той е оставил за свои законни наследници съпругата си *** и двамата си сина Д. Я. Д. и М. Я. Д..

3

Съгласно приетото като доказателство по делото Удостоверение за раждане, издадено от община Димитровград, М. Я. Д. е баща на детето * М.ов Д., с ЕГН **********. Същевременно от Удостоверение за раждане, издадено от община Димитровград, се установява, че Д. Я. Д. е баща на детето ** Д.а Д.а, с ЕГН **********.

На 16.12.2022г. пред ответното застрахователно дружество била представена Застрахователна претенция от М. Я. Д., в качеството му на баща и законен представител на малолетното си дете * М.ов Д. и от ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете ** Д.а Д.а, с която те поискали да им бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в следствие причинената смърт на дядото на двете деца ** в размер от по 100000 лева.

Съгласно представената с исковата молба Присъда №20/24.02.2020г. на ОСПловдив по НОХД №2291/2019г., съдът е признал подсъдимия *** за виновен в това, че на 28.10.2018г. на главен път I-8, километър 274+950м, област Пловдив, при управление на МПС-л.а.“Пежо 307 СВ“ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: смърт на ** и средна телесна повреда на Д. Я. Д., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3,42 промила, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3 предл.1, б.“б“ предл.1, вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК го осъдил на четири години и осем месеца Лишаване от свобода.