Решение № 1261 от 07.12.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1981/2023
- Вид
- Решение № 1261
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 ал. 1 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435,ал.2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1261 гр. Бургас, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501981 по описа за 2023 година Производството е по чл.435,ал.2 т. 7от ГПК.
Образувано е по жалба на Г. И. П. от гр.*** ,подадена чрез адвокатския й представител с вх.№ 24222/06.11.2023 г.по описа на ЧСИ С.Николова ,рег.
№ 805 ,с район на действие-БОС,против съобщение № 32031 от 25.10.2023 г. по изп.д. № 20168050401923 по описа на ЧСИ С.Николова за приетите разноски по делото по изпълнението .Счита се ,че при определяне на разноските за дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ не е съобразено обстоятелството ,че жалбоподателят доброволно е изплатил дължимата сума и таксата е следвало да бъде изчислена в редуциран размер,съобразно събраните суми .Моли се за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване на дължимите такси .
В писменото становище по чл. 436 ал. 2 ГПК съдебният изпълнител обосновава позицията си за неоснователност на подадената жалба .Затова апелира за оставянето й без уважение .Излага съображения и за неоснователност .
Не е постъпило становище от страна на взискателя .
Настоящият съдебен състав при служебната проверка на допустимостта 1 на подадената жалба,а и с оглед направените от съдебния изпълнител възражения , намира подадената против разпореждането за определяне на дължимите такси и разноски по делото жалба за неоснователна поради следните съображения :
Няма спор ,че съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 т. 7 ГПК длъжникът има право да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител ,с който се определя размера на разноските по изпълнението в тежест на длъжника.
Изп.д. № 1923/2016 г. е образувано по молба на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД срещу Г. И. П. въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2016 г.
,издаден от РС-Средец за сумата 1044,72 лв. – главница ;132,59 лв. договорна лихва ;35,01 лв. – обезщетение за забава ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ,както и разноски в размер на 325 лв.По делото е прието и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв./с постановление от 13.12.2016 г. /.Извършени са справки за длъжника , връчена е покана за доброволно изпълнение на 15.02.2016 г. ,наложени са запори на банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника .През 2018 г. отново е наложен запор върху трудово възнаграждение при новия работодател и на новооткрити банкови сметки .Вдигнат е и частично запор върху социалните помощи на длъжника / на 05.06.2018г. /На 07.11.2019 г. е входирана и молба от АСВ за конституирането й като взискател по делото ,като прилага договор за цесия .Конституиран е като взискател и длъжникът е уведомен за цесията на 01.12.2019 г.На 18.08.2020 г. е подадена молба от взискателя за справка БНБ и налагане на запори .На 30.09.2020 г. е получена призовка за принудително изпълнение за извършване на опис на движими вещи.Нова молба за извършване на изп.дйствия е входирана на 23.03.2022 г.
На 15.04.2022 г. длъжникът е подал молба за двигане на запора на банковата му сметка ,тъй като там получава трудовото си възнаграждение ,като запорът е вдигнат частично до размера на минималната работна заплата.На 11.10.2023 г. длъжникът е поискал намаляване на дълга до 1300 лв. ,който може да плати еднократно.Молбата е била изпратена на взискателя ,като на 25.10.2023 г. ЧСИ е изпратил съобщение на длъжника ,с което го уведомява за дължимите такси и разноски ,които следва да бъдат платени по делото .
Именно против това съобщение е подадена настоящата жалба ,като жалбоподателят счита ,че дължимите такси е следвало да бъдат 2 редуцирани и съобразно събраната сума ,като се съобрази обстоятелството ,че взискателят е поискал прекратяване на делото поради изплащане на дълга .
Възраженията са неоснователни .
Както е посочил съдебният изпълнител ,р азноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство – чл. 79 ГПК.
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител . Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника .
В случая,видно от приложеното изпълнително дело ,взискателят не е изоставил изпълнителните действия ,държи на извършването им ,не е налице отмяна на действията от съда ,или прекратяване на някое от основанията по чл. 433 ГПК .Следователно длъжникът дължи направените разноски в изпълнението .Неоснователни са и възраженията ,че не се дължат таксите по т.4,5,9 и 31 от ТТРЗЧСИ,тъй като длъжникът отговаря за дължимите от взискателя авансови такси /дори и да не са били заплатени предварително / за извършването на необходимите действия по изп.д. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя ,те се събират от длъжника и се предават на взискателя,а ако не е внесена ,тя се събира от длъжника и се задържа от ЧСИ.В слечая взискателят е поискал извършването 3 на редица изпълнителни действия ,които са били необходими с оглед размера на дължимата сума и интересът на взискателя е от бързо удовлетворяване .
Затова е била начислена сумата по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв. за връчване на ПДИ и призовка за принудително изпълнение ,по т. 4 от тарифата –за изпращане на съобщения до банките и работодателя на длъжника за вдигане на запорите ;по т. 9-за налагане на запорите и по т. 31 –за пощенски разноски .
Освен това ,правилно е определена о пропорционалната такса върху материалния интерес по изп.лист и съгл. молбата на взискателя да образува изп.дело.Неоснователно е оплакването ,че съдебният изпълнител трябвало да се съобрази с размера на реално заплатената от длъжника сума на изискателя по споразумението ,върху който именно размер да се начисли пропорционалната такса по т. 26 от тарифата.Следва да се подчертае ,че дори и длъжникът да е постигнал споразумение с взискателя и да му е заплатил дължимото директно на него ,той дължи таксите по изпълнението на ЧСИ,които по естеството си са възнаграждение за положения от ЧСИ труд и се дължат от длъжника независимо дали е е налице плащане след започване на изп.производство –чл. 79 ГПК и независимо дали плащането е извършено пряко на взискателя ,или сумата е постъпила по изп.дело .
С оглед на горното жалбата следва да бъде оставена без уважение ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбаТА на Г. И. П. от гр.***,ж.к.*** бл.*** вх.* ет.*, ,подадена чрез адвокатския й представител –адв. Й.Желева ,съд.адрес – гр. Бургас ,ул.“Шейново „ 19 , с вх.№ 24222/06.11.2023 г.по описа на ЧСИ С.Николова ,рег. № 805 ,с район на действие-БОС,против съобщение № 32031 от 25.10.2023 г. по изп.д. № 20168050401923 по описа на ЧСИ С.Николова за приетите разноски -такси по изпълнението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5