Решение № 289 от 31.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Смолян, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500300 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение № 207/05.08.2022г., постановено по гр.д.№ 118/2022г. по описа на Смолянски районен съд е осъдено „М С Флаш“ ООД, с ЕИК 205371100 със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати на И. Д.

А.,с

ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 сумата 3 241,24лв.,представляваща дължима сума за извършени командировки през периода януари – август 2021г., в изпълнение на сключения между страните Трудов договор №2/15.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 12.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 3 241,24лв. до претендираните 3 406,34лв. Осъдено е „М С Флаш“ ООД, с ЕИК 205371100 със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати на И. Д. А., с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 разноски по водене на делото в размер на 666,07лв., съобразно уважената част от иска.

Осъден е И. Д. А.,с ЕГН ********** с адрес: гр.С.З., ул.“Г.С.Т.“ №8, вх.Б, ет.6, ап.35 да заплати на „М С Флаш“ ООД,с ЕИК 205371100, със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. направените разноски по делото в размер на 33,92лв., съобразно отхвърлената част от иска. Осъдено е „М С Флаш“ ООД,с ЕИК 205371100 със седалище и адрес на управление: гр.Смолян, ул.“Никола Петков“ №41, представлявано от управителя М.М.Ж. да заплати по сметка на РС-Смолян ДТ в размер на 129,65 лв. дължима върху уважената част от иска и разноски за вещо лице в размер на 200,00 лв.

1

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба вх.№ 4311/25.08.2022г. от „М С Флаш“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. О.Д. с оплаквания за неправилност в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на И. Д. А. сумата от 3 241.24 лв., представляваща дължима сума за извършени командировки през периода януари-август 2021г., в изпълнение на сключения между страните Трудов договор № 2/15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба-12.11.2021 год. до окончателното изплащане на сума. Излагат се доводи, че Районният съд е приел, че от общо дължимата сума от 5 914.43 лева ищецът е заплатил сума в размер на 2 673,19лв. или искът е основателен и доказан и следва да се уважи са сумата от 3 241,24 лв. Съдът е приел, че представените по делото 2 бр. РКО № 76/31.05.2021 г. за сумата 1290,00лв. и № 77/09.07.2021 г. за сумата от 1 809,00лв. не са подписани от ищеца за получил сумата, поради което не удостоверяват плащане на посочените в тях суми от ответника. Приел е също така, че осчетоводяването на РКО №77 от ответното дружество също не удостоверява плащане на сумата. Действително посочените 2 бр. РКО не са подписани от ищеца за получил сумата, но именно поради това са ангажирани гласни доказателства за удостоверяване причините за неподписването на ордерите и въпреки това за плащане на сумите по тях от ответното дружество на ищеца. Твърди се, че събраните в тази връзка свидетелските показания са допустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид обстоятелството, че ордерите, с които сумите за изплатени от ответното дружество на ищеца, представляват вид споразумение между страните за уреждане на възникналите между тях правоотношения по повод на сключения трудов договор и удостоверяват плащане на суми по-малки от 5000 лв.Неправилен е изводът на съда,че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Л., че на два пъти е давал пари за командировки на ищеца без документ, тъй като същият е баща на един от управителите на ответното дружество и е заинтересован от изхода на делото, както и че показанията на този свидетел не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдебната практика е трайна и непротиворечива, че заинтересовани са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която ги е посочила за свидетел, като облагата следва да е непосредствена. В настоящия случай такава непосредствена облага не съществува. От показанията на св. Л., както и от показанията на другите разпитани по делото свидетели се установява, че на практика свидетелят Л. е извършвал дейност на технически секретар на фирмата. Същият установява, че офисът на фирмата се намира в неговата родна къща и след връщане на даден шофьор от курс, същият остава буса до къщата, отчита на свидетеля Л. документите във връзка с курса - ЧМР товарителници, пътни листове, дребни суми във връзка с плащания за пътни такси, паркинг и др. Установява се, че в къщата на свидетеля Л. ответното дружество има каса и от тази каса става разплащането на част от дължимите на служителите суми - командировъчни, заплати и др. Разплащането се извършва от свидетеля Л. по нареждане на управителите на дружеството. Тези показания на свидетелят Л. се подкрепят от показанията на другите разпитани по делото свидетели. Свидетелят на ищеца няма преки впечатления как става отчитането на ищеца и дали същият получава възнаграждение за командировъчни при всяко отчитане, тъй като не е влизал в къщата. Обстоятелството, че ищецът не е споделял с него, че е получил полагащите му се командировъчни за съответния курс, не означава, че тези суми не са получени от него. Ако действително тези суми не са получени от ищеца възниква въпроса защо той не е отправил искане към свидетеля Л. или към управителите за тяхното изплащане. Нелогично е ищецът да прави втори курс, ако не си получил командировъчните за предходния месец. Показанията на свидетеля Л. са преки, логични и достоверни и се подкрепят от показанията на счетоводителят на фирмата св.Бистрашка, която 2 установява начина на работа с ищеца и по-конкретно изплащане на полагащите му се суми и обстоятелството, че ищецът никога не е искал да подписва документи, въпреки получаването на парични средства. Пред същата ищецът е заявил, че „тези пари за двата РКО са изплатени.“ С оглед на това заявената претенция от ищеца за изплащане втори път на тези суми неоснователна.

Моли да бъде прието, че с изплащането на сумите по представените 2 бр. РКО № 76/31.05.2021 г. за сумата 1290,00лв. и № 77/09.07.2021 г. за сумата от 1 809,00лв. се доказват получаване на сума в общ размер от 3 099 лева от ответника, поради което му се дължи единствено сумата от 142.42 лв., получена като от общо присъдената сума 3 241.24 лв. се извади получената от него по 2 бр. ордери сума в общ размер на 3 099 лв.Моли да бъде отменено решението в обжалваната част за разликата над 142,42 лева до 3241,24 лева.Претендира за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Д. А. чрез пълномощника му адв.Я.И., с който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че след обсъждане на събраните по делото доказателства, районният съд е направил правилни правни изводи, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Несъстоятелни са доводите в жалбата, че неправилно районният съд не е съобразил представените РКО от 31.05.2021г. и РКО от 09.07.2021г. Твърди се, че същите са съставени за нуждите на производството, оспорени са в съдебното заседание и както е посочило и вещото лице единствената причина за това е, че такива суми ищеца не е получавал. Единствения свидетел, който твърди това обстоятелство е баща на единия управител и съдружник в ответното дружество.

Свидетелят на ищеца Ж. категорично заявява, че И. никога не си е тръгвал с каквито и да е било суми. Нещо повече в случай, че ответникът е разполагал с тези разписки, защо не бяха представени още с отговора на исковата молба. Отделно от това прави впечатление, че и двата РКО са с дата, последваща завръщането на ищеца от командировка. Както бе безспорно установено МПС, с което ищеца пътува се намира в село К. и връщайки се от командировка, ищеца в същия ден оставя МПС отново в село К.. Видно от Пътните листи, ищеца е предал МПС на 30.05.2021г и на 08.07.2021г. Буди недоумение защо ищеца се наложило да се върне на следващия ден като пътува отново от гр. С.З. до с. К. „уж да вземе пари", който факт безспорно отрича, тъй като РКО са с дати 31.05.2021 и 09.07.2021г.Несъстоятелни са доводите на въззивника, че събраните от съда свидетелските показания са допустими на основание чл. 164, ал. I, т. 3 ГПК, „предвид обстоятелството, че ордерите, с които сумите за изплатени от ответното дружество на ищеца, представляват вид споразумение между страните за уреждане на възникналите между тях правоотношения по повод на сключения трудов договор и удостоверяват плащане на суми по малки от 5000 лв." Тези доводи не кореспондират с трайно установена практика на

ВКС.Възнаграждението за командировка е пряко свързано със сключения трудов договор и е вид договорно възнаграждение, следователно се изисква задължително подпис на получилия сумата, тъй като се касае за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.З КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, поради което установяването на плащане със свидетелски показания е недопустимо, в който смисъл е и Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. В случая жалбоподателят се опитва да докаже чрез свидетелски показания, че ищеца е получил възнаграждение за командировъчни, но не е подписал нито ведомост, нито друг документ. Несъстоятелни са и доводите на въззивника че от „показанията на свидетеля Л., както и от показанията на другите разпитани по делото свидетели се установява, че на практика свидетелят Л. е извършвал дейност на технически секретар на фирмата.

3

Самият той установява, че „офисът на фирмата се намира в неговата родна къща". От ТРРЮЛНЦ е видно, че седалището и адреса на управление на дружеството е гр. Смолян, п.к. 4700, ул. „Никола Петков“ № 41. Не са представени никакви писмени доказателства, че свидетеля Л. е извършвал дейност на технически секретар на фирмата, нито пък, че офиса се намирал в неговата къща. Не се установява, че ответното дружество има каса и от тази каса става разплащането на дължимите на служителите суми - командировъчни, заплати и др.Несъстоятелно е и твърдението, че ищецът никога не е искал да подписва документи при получаването на парични средства. Напротив, свидетелката Бистрашка заявява, че ищецът е ходил в техния офис, за да подпише заповедта за освобождаване и че са му изплатили обезщетението за неползван отпуск. Подписал се е и за парите, които е взел". Несъстоятелна е и логиката, защо ищецът е правил последващи курсове за командировки, след като не му е плащано. Ищецът е правил, последващи курсове, защото са му обещавали да му платят и е прекратил трудовото си правоотношение именно, защото не са му плащали. На въззивника също може да се зададе въпроса защо е дал суми на ответника както твърди , ако същият не се е подписал за получаването им. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „М С Флаш“ ЕООД в представено от пълномощника му адв. О.Д. писмено становище поддържа жалбата си.

Въззиваемият И. Д. А., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, представеното писмено становище и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.