Определение № 1327 от 22.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1327 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002900418 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 295 от 25.10.2022 г. по в. т. д. № 380/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 26 от 01.04.2022 г., постановено по т. д. № 78/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. С последното са отхвърлени предявените от „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД срещу „Добруджански хляб“ АД, при участие на Национална агенция за приходите като трето лице – помагач на страната на ответника, обективно съединени искове по чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 309а, ал. 1 ТЗ за присъждане на придобити с цесия вземания за цена на доставена ел. енергия, фактурирани от цедента „Аркадия сървис“ АД, съответно в размер на 54 246.49 лв. по фактура № 18122/31.07.2018 г., както и 13 577.78 лв. обезщетение за забавено плащане по тази фактура; и в размер на 46 903.40 лв.

- по фактура № 18700/30.09.2018 г., както и 10 945 лв. - обезщетение за забава по същата фактура.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не е обсъдил всички доводи и възражения във въззивната жалба, и поконкретно относно относителната недействителност на сделките с имущество, предмет на особен залог; липсата на решение, с което процесните договори за цесия да са обявени за недействителни; невъзможността трето за особения залог лице да черпи права от него и относно момента, към който се определя 1 кредиторът по договора за цесия, като според касатора това е моментът на уведомлението, а не датата на падежа на прехвърленото вземане. Оспорва се приетото от въззивната инстанция, че вземанията, предмет на двата договора за цесия, са предмет на особен залог на вземания, учреден в полза на „Инвестбанк“ АД, който залог ползва както заложния кредитор, така и трето лице – НАП. Допълнително се излага, че дори да се приеме, че процесните вземания са предмет на особен залог, това не изключва основателността на исковата претенция, доколкото за да се отрече правното действие на двата договора за цесия, съответно – че особеният залог им е противопоставим, следва същите да са обявени за относително недействителни в отношенията между заложния кредитор „Инвестбанк“ АД, длъжника „Добруджански хляб“ АД и ищеца, което в настоящия случай не е сторено. По изложените и други подробно развити съображения за нарушения на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт се моли за неговата отмяна и за уважаване на исковете, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е основано на следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, а именно: 1 . Длъжен ли е въззивният сьд да обсьди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?; 2. При договор за цесия към кой момент настъпва транслативният ефект на договора за цесионера и цедента, и съответно за длъжника и третите лица, и към кой момент се определя кой е кредитор на прехвърленото вземане?; 3. Към кой момент се определя за длъжника кой е титуляр и кредитор на вземане, прехвърлено с договор за цесия – датата на получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД или от падежа на цедираното вземане?; 4. Може ли по дело между новия кредитор и длъжника, от последния да се релевира относителна недействителност на договор за цесия с вземане, предмет на договор за особен залог на вземане по ЗОЗ, и да се освободи от плащане към новия кредитор, без същата да е обявена с влязло в сила съдебно решение? и 5. При прехвърлянето на вземане, предмет на договор за особен залог на вземане по ЗОЗ, плащането от длъжника към трето лице, различно от заложния кредитор, освобождава ли го от задължението му към цесионера (новия кредитор)?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касaторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 7/27.12.1965 г., ППВС № 1/10.11.1985 г., решение № 20 от 09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 176 от 31.10.2017 г. по т. д. № 2299/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 72 от 13.04.2016 г. по гр. д. № 3582/2015 г. на ВКС, III г. о. – по въпрос № 1, респ. – решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение № 2

204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на ВКС, I т. о. – по въпрос № 2.

По останалите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаторът се позовава на наличието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, твърдейки, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Добруджански хляб“ АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение, а по същество – за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.

Национална агенция за приходите - трето лице - помагач на страната на ответника „Добруджански хляб“ АД, не е депозирала отговор в срока по чл.

287 ГПК. С подадена чрез процесуален пълномощник молба с вх. № 1311 от 23.01.2024 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на Варненския апелативен съд е приел за безспорни следните установени по делото факти: С договор за продажба на ел. енергия, сключен на 09.08.2013 г., продавачът „Аркадия Сървис“ АД се е задължил да доставя активна енергия до три производствени обекта на купувача „Добруджански хляб“ АД за период до 30.06.2014 г., с опция за автоматично продължаване на срока на доставката за всяка следваща календарна година при липса на изявление за прекратяване, от която и да е от страните; Купувачът е поел задължение да заплаща по фиксирана цена консумирани ежемесечно заявени количества, доставени по обявен от купувача дневен график на планирано потребление и отчетени от доставчика в издавана до 5 -то число на следващ отчетния период месец, като срокът за банковото плащане е уговорен до 15 работни дни от фактурирането;

С поредица от допълнителни споразумения страните са променяли клаузи от първоначалното си съглашение (добавени са още консуматори, увеличен е срокът за плащане до 45 дни, променен е моментът на ежегодното подновяване към 31.12. всяка календарна година, цената е актуализирана), като с последния шести анекс от 14.11.2017 г. с отложено действие от 01.01.2018 г. е фиксирана цена от 81 лв. без ДДС до 31.12.2018 г.; За доставени през отчетни периоди юли и септември 2018 г. количества по тази цена са издадени от доставчика две фактури с № 18122/31.07.2018 г. за 54 246.49 лв. с ДДС и с № 18700/30.09.2018 г. за 46 903.40 лв. с ДДС, които купувачът е приел, осчетоводил като свой производствен разход и отчел за 3 ползване на данъчен кредит по ЗДДС; Купувачът е наредил плащания на тези фактурирани стойности, като първата фактура е изплатена за сметка на продавача „Аркадия Сървис“ АД на 17.09.2018 г. по банкова сметка, разкрита от назначен от негов кредитор по особен залог депозитар, а второто плащане било насочено на 28.12.2018 г. към ТД НАП София за погасяване на публични задължения на продавача „Аркадия Сървис“ АД; Преди тези преводи, купувачът е получил следните уведомления: с регистрирано от получателя „Добруджански хляб“ АД уведомление с вх. рег. № РД 0954/31.07.2018 г. доставчикът, като цедент, уведомил съконрахента си, че е прехвърлил на цесионера „Винер – Индустрия и мениджмънт“ ЕООД с договор от 26.07.2018 г. вземанията, които ще има за доставката за м. юли до размера, който ще бъде посочен в още неиздадената фактура, по аналогичен начин в търговските книги на купувача с вх. рег. № РД 09-91/11.10.2018 г., е регистрирано и второто уведомление за договорена в полза на същия цесионер с договор от 01.10.2018 г. цесия на вземания по вече издадени фактури за доставката за м. септември, ведно с лихви за забава, разноски, привилегии и обезпечения.

Като безспорно по делото въззивният съд е посочил още вписването с № 2016072102202 в ЦРОЗ на сключен на 20.07.2016 г. между „Инвестбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Аркадия Сървис“ АД, като залогодател, договор за особен залог върху вземания на доставчика, произтичащи от договори за продажби на електрическа енергия, индивидуализирани в приложение № 2 към заявлението за първоначална регистрация като настоящи и бъдещи вземания от клиенти, между които и „Добруджански хляб“ АД по договора от 09.08.2013 г., отбелязан с валидност до 31.12.2017 г.; Вписването от заложния кредитор на 08.08.2018 г. на заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество за събиране на обезпечен дълг от 419 645.57 лв., впоследствие увеличен с допълнителна регистрация на 21.08.2018 г. до 1 642 477.65 лв., като при тези регистрации кредиторът е обявил и назначения депозитар и сметката, открита за постъпленията на паричните плащания в полза на залогодателя, предназначени за погасяване на дълга му към кредитора; Съобщението за този нов начин на очаквано от платец на заложени вземания изпълнение е получено и регистрирано от купувача с вх. рег. № РД 09-89/29.08.2018 г., а банковият превод за цената по фактурата за м. юли е насочен към посочената сметка; Последвалите две уведомления от публичен изпълнител по образувано ИД № 180555609 от 30.07.2018 г. срещу „Аркадия Сървис“ АД, като първоначално по искане за предоставяне на информация от 07.11.2018 г. купувачът е декларирал все още неизплатена цена по втората фактура за м. септември, и така признатото задължение е било запорирано с постановление за налагане на обезпечителна мярка № С182225-022-0088461/15.11.2018 г. и изискано за плащане с разпореждане за изпълнение изх. № С182225-009-001449/15.11.2018 г.; като платец на запорираното вземане на „Аркадия Сървис“ АД, „Добруджански хляб“ АД е наредил плащането на втората фактура по посочената сметка на НАП.

4

При тези приети за безспорни факти въззивният съд е формирал следните правни изводи:

Първата сделка за прехвърляне на вземане има за предмет бъдещо субективно право (доколкото е сключена преди приключване на периода за доставката на ел. енергия за м. юли), а при договарянето на втората правото е възникнало при довършен фактически състав на престацията на доставчика, но не е индивидуализирано с размер. И в двата случая обаче хипотезата изключва прилагането на последиците на абсолютната недействителност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото, за да се отрече съществуването на предмета, следва да е налице обективна техническа или юридическа пречка за възникване на бъдещото вземане, а такива по делото не се установяват.