Решение № 13 от 04.02.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 401/2021
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 04.02.2022
- В сила
- 20.05.2022
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.142, ал.2, т.1-3 · Наказателен кодекс
- чл.142, ал.2, т.1-3 · Наказателен кодекс
- чл.142, ал.2, т.1-3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ст. М. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600401 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 657/21 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите В.И. и Ц.Г., в производство с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК, са били осъдени за отвличане по чл.142, ал.2, т.1-3 от НК, и с приложението на чл.55 от НК са им били наложени наказания лишаване от свобода в размери съответно три години и две години и шест месеца, изпълнението на което, за всеки от тях е било отложено с изпитателен срок пет години.
За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е счел за доказано внесеното обвинение, че на 18.12.2020 г. в гр.Варна, двамата подсъдими са отвлекли ненавършилата осемнадесет години Н.И., като В.И. е бил въоръжен.
Съобразно това решение е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите, които са били осъдени солидарно да заплатят на пострадалата И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Претенцията по гражданския иск за горницата до 40 000 лева е била оставена без уважение като неоснователна.
1
Делото във въззивния съд е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И., жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец И. и протест на прокурора, с които се атакува справедливостта на присъдата в частта на наложеното на подсъдимия И. наказание, в частта на присъденото обезщетение, и законосъобразността на постановеното отнемане в полза на държавата на лек автомобил, собственост на същия подсъдим.
В съдебно заседание протестът и жалбите се поддържат на изложените в тях и съответните допълнения основания, а към жалбата на подсъдимия И. се присъединява и подсъдимият Г., като оспорва само присъденото обезщетение.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на подсъдимите, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са:
Подсъдимият В.И. и пострадалата Н.И. имали връзка, която в края на юни 2020 г. тя пожелала да преустановят, поради постоянно проявяваната от него ревност, респ. налаганите ограничения в поведението й. Независимо от ясно заявената от нея позиция, подсъдимият продължил да търси общуване по телефона или през фейсбук, при което й отправял заплахи, като настоявал за среща. Това поведение на подсъдимия мотивирало майката на пострадалата – свидетелката Я. И., да потърси съдействие от инспектора, отговарящ за района – свидетелят С.Я., който провел разговор с подсъдимия в полицейския участък и на основание чл.65 от ЗМВР го предупредил с писмен протокол да не отправя закани за физическа саморазправа и да не нанася побой на Н.И.. Това обаче не довело до промяна в поведението на подсъдимия И..
На 18.12.2020 г. по обяд, двамата подсъдими, които били приятели, се придвижвали с автомобила на И. в ж.к."Владислав Варненчик", където живеела пострадалата. Подсъдимият И. я забелязал да върви сама край един от блоковете и решил да я качи принудително в колата. За целта спрял и казал на подсъдимия Г. да го изчака в автомобила, а сам настигнал пострадалата, насочил към нея газов пистолет и й разпоредил да тръгне с него. При това й казал „… ако се опиташ да крещиш, ще гръмна теб, а после ще се кача и край със сестра ти". После прибрал пистолета, хванал я за косата и я задърпал към 2 колата. Подсъдимият Г. чул, че пострадалата вика за помощ, а междувременно подсъдимият И. му позвънил по телефона да придвижи колата. Г. седнал зад волана и ги приближил, И. отворил задната лява врата, със сила вкарал И. в автомобила, сам седнал при нея, стиснал я с ръце и се опитвал да й затиска устата, а на Г. казал да заключи вратите и да потегля. В хода на движението им И. напътвал Г. накъде да кара. Пострадалата през цялото време се борела и дори допряла електрошока в лицето на подсъдимия Г., но подсъдимият И. от своя страна произвел изстрел с газовия пистолет, с цел да сломи съпротивата й. Когато навлезли в местността Ментешето, Г. спрял колата по нареждане на И., последният казал на И. да се маха и я избутал навън, след което двамата отпътували. Останала сама, много изплашена, пострадалата започнала да бяга, докато достигнала обитаван имот, където потърсила помощ.
Въз основа на тези факти, които не са спорни между страните, а съставът на окръжния съд правилно е приел, че убедително се подкрепят от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, законосъобразно са извлечени признаците на престъпния състав, за осъществяването на който са признати за виновни и осъдени двамата подсъдими, което обуславя и отсъствието на възражения във връзка с обосноваността на присъдата от фактическа страна, както и по приложението на материалния закон. Също така не се твърди, нито се констатира служебно, да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По жалбите.
Въз основа на изложени сходни виждания, присъдата се оспорва с протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец като несправедлива поради занижаване на наказанието само на подсъдимия И., а от втория жалбоподател – и поради частичното отхвърляне на гражданската претенция. В противовес с последното, подсъдимият И. атакува присъдата с искане за отмяна и на присъденото обезщетение, както и на постановеното отнемане на лекия му автомобил в полза на държавата. Подсъдимият Г. моли обезщетението да бъде намалено по размер.
Въззивният състав счита, че проверяваната присъда и в тези й части не страда от приписваните й от страните пороци.
3
Както е известно от практиката, индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай.
Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенция.
В конкретния случай приложимата материално правна норма предвижда санкционни граници на лишаването от свобода от седем до петнадесет години. Окръжният съд е определил наказанията и на двамата подсъдими в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се е позовал на наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а едно от тях едновременно и изключително по своя характер, при наличието на които предвиденото за престъплението по чл.142, ал.2 от НК минимално наказание от седем години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Това разбиране се споделя от състава на въззивния съд.
Като е преценявал относимите за процеса на индивидуализация обстоятелства досежно двамата подсъдими, първоинстанционният съд е приел, че степента на обществена опасност на деянието е висока, а на дейците – ниска. Този извод е верен само във втората си част, а в първата е неправилен, като при това е останал и немотивиран в проверявания съдебен акт. Липсват основния да се приеме наличието на висока степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите. Такава оценка би била вярна, ако конкретното обвинение е за престъпление, което съобразно начина на извършване, засягането на защитените обществени отношения, или неговия предмет, значително надхвърля по своите негативни характеристики други престъпления със сходна правна квалификация. Такива характеристики не се установяват в конкретния случай, респ. осъщественото от двамата подсъдими не е престъпление, което се отличава от обичайните за този вид по своята тежест, при което не трябва да бъде определяно като такова със завишена степен на обществена опасност.
Безспорно наличието едновременно на три квалифициращи 4 обстоятелства от предвидените в чл.142, ал.2 от НК формално е отегчаващо отговорността обстоятелство, както и предхождащото поведение на подсъдимия И. – психически тормоз спрямо пострадалата, насочен към възстановяване на една нежелана от нея връзка, и представляващ системно поведение в продължение на няколко месеца, ескалирало в извършване на предметното престъпление. Но приложението на чл.55 от НК не се изключва от съществуването и на отегчаващи отговорността обстоятелства, а вземането на правилно решение кое е справедливото наказание изисква да бъде извършена вярна оценка на тяхната относителна тежест при съпоставката им с всички значими за степента на отговорността обстоятелства. Преди това, от възприетите в проверявания съдебен акт смекчаващи отговорността обстоятелства, действително следва да бъдат изключени, каквото е искането по протеста и жалбата на частния обвинител:
-признанието по чл.371, т.2 НПК, защото прочитът на обясненията на подсъдимия И. не разкрива цялостно, обективно проявено добросъвестно процесуално поведение и съдействие на предварителното разследване, както и
-същото, отчетеното повторно на самостоятелно основание - самопризнание на фактите в съдебното заседание, защото представлява избор на процесуално поведение извън кръга на обстоятелствата по чл.54 от НК.
Относно възприетата и оспорена от частния обвинител инцидентност на извършеното, доколкото не е съвсем ясен вложеният в този израз смисъл, следва да се има предвид, че такова твърдение би било състоятелно само на плоскостта на субективната страна, което ще бъде коментирано по-долу, в противен случай би се обхванало от чистото съдебно минало.
Относителната тежест на конкретните отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И. не е съществена, тъй като във връзка с квалифициращите обстоятелства следва да бъде взето предвид:
-по отношение на използваното при принудата оръжие - че същото е газов пистолет, който не представлява огнестрелно оръжие, и не се намира под разрешителен режим,
-по отношение на възрастта на пострадалата – безспорно към момента на деянието тя не е навършила 18 години, но същевременно само няколко месеца са я делели от границата на пълнолетието,
5
-по отношение на участието на две лица при извършването – водещата роля на подсъдимия И. не може да бъде приемана, както се претендира с протеста и жалбата на частния обвинител, за отегчаващо неговата отговорност обстоятелство, доколкото не надхвърля съставомерните елементи, а значението на този факт е само като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на другия подсъдим, в който смисъл и правилно е ценен в окръжния съд,
-а във връзка с отегчаващото отговорността обстоятелство - предходното поведение на подсъдимия И., описано в обвинителния акт, следва да бъде съобразено, че то се е изразило в нежелани опити за връзка с пострадалата и отправени заплахи, които обаче са били единствено емоционално мотивирани от стремежа му да бъдат отново заедно.
Така относителната тежест на конкретните отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И. не надделява над множеството останали смекчаващи такива, взети предвид в окръжния съд – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, изключително млада възраст, близка до границата на пълнолетието, критичност към извършеното, проявена чрез направена отрицателна оценка на собственото поведение и изразено съжаление за случилото се, фактът, че е бил ученик в 12 клас, както и правилната житейска оценка на поведението му, направена от съда, като характеризиращо се с младежка импулсивност и емоционална незрялост, съчетана с липса на изградени устойчиви морални граници, която всъщност е и причина за извършване на престъплението, и като такава действително има изключителен характер по смисъла на чл.55 от НК.
Към смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се е позовал окръжният съд, могат да бъдат добавени и други, с които също се разкрива конкретно извършеното деяние. Според обвинителните факти, в рамките на които единствено може да бъде решавано делото, твърдението на частния обвинител, че подсъдимият е причаквал жертвата около четири часа преди тя да се появи, не може да бъде възприето, а се налага обратният извод - че липсва предварителна подготовка за извършване на деянието и то е осъществено при инцидентно възникнал умисъл. В пределите на очертаното фактическо обвинение също така не се съдържат твърдения за причинени физически травми на пострадалата, а упражнената принуда е представена чрез 6 заплахата посредством изваждане на газов пистолет, който след това е прибран, влачене за косата и насилственото й вкарване, респ. задържане в колата, както и произведен еднократен изстрел с пистолета в купето на автомобила с цел сломяване на съпротивата й. Следва да се отбележи и, че с предметния газов пистолет е произведен само един изстрел, без отбелязани каквито и да са последици от това, а при изземането му непосредствено след деянието в пълнителя не е имало повече боеприпаси. Съставомерното противоправно поведение е продължило съвсем кратко, за минути, които са били достатъчни за придвижване от района, в който пострадалата е качена в колата, през близко разположения главен път, от който се навлиза в прилежащия вилен район, известен като Ментешето, и където подсъдимият И., по своя воля, без чужда намеса, е освободил пострадалата.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bfa9c464-81e1-4dd8-b63a-1c9789e99546