Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30460 от 21.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44556/2025
Вид
Определение № 30460
Подписан
21.08.2026
В сила
21.08.2026
Състав
ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30460 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251110144556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2026 г. от 15.00 ч., за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и ДСП Връбница с препис от настоящото определение и определението за привременни мерки.

На ищцата ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на исковата молба.

Всички връчвания на ответника да се извършват на постоянния му адрес в *** УКАЗВА на страните по делото, че следва да се явят в съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 8 СК.

ЗАДЪЛЖАВА ДСП Връбница в срок до една седмици преди откритото съдебно заседание да депозира социален доклад в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗкрД, в който да застъпи становище за връзката на детето с всеки един от родителите; какъв е родителският капацитет на всеки един от родителите, както и какви са социално-битовите условия за отглеждане на детето при всеки от родителите.

ЗАДЪЛЖАВА ТД на НАП в двуседмичен срок да представи справка за доходите на страните за последните 24 месеца.

ПРИЕМА представените от страните до този момент писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, вещите лица по която да дадат заключение по следните въпроси, след като се запознаят с материалите по делото и проведат среща със страните и детето:

1. Какво е актуалното емоционално, когнитивно и психофизиологично състояние на 1 детето? Налице ли са индикации за преживяна психотравма, породена от конфликта между родителите?

2. Каква е спецификата на емоционалната привързаност на детето спрямо майката и спрямо бащата? Установяват ли се разлики в качеството на тази привързаност предвид различната възраст на детето?

3. Налице ли са индикации за започнал или осъществен процес на родителско отчуждаване спрямо някой от родителите? Използва ли детето заучени фрази, проявяват ли нелогична враждебност или страх, които не съответстват на реалния им житейски опит с този родител? От кой вид е родителското отчуждаване (alienation/estrangement), съответно какъв е генезисът му, каква е степента му?

4. Налице ли са данни детето да преживява вътрешен конфликт на лоялност в резултат на влошените взаимоотношения между страните? Чувства ли детето, че трябва да избира между родителите си, и налице ли е блокиране на емоциите и пасивност в присъствието на двамата родители поради страх от отхвърляне?

5. Страдат ли майката и бащата от психични заболявания, личностови разстройства, поведенчески дефицити или зависимости (алкохолна, наркотична, хазартна), които биха възпрепятствали адекватното упражняване на родителски права? Налице ли са данни за спорадична употреба на наркотични вещества?

6. Разполага ли всеки от родителите с необходимия психологически ресурс и умения да разпознава и задоволява емоционалните и физическите нужди на детето?

7. Какво е отношението на всеки родител към ролята и значението на другия в живота на детето? Демонстрират ли страните склонност към коопериране, или са склонни към обсебване, манипулации и саботиране на връзката на детето с насрещната страна?

8. С оглед възрастта на детето, неговите индивидуални потребности и установения родителски капацитет, какъв модел на отглеждане (напр. споделено отглеждане с равно разпределение на времето) би бил в негов интерес?

9. Съществуват ли психологически или психиатрични противопоказания за въвеждане на режим на споделено родителство?

10. Има ли детето или родителите нужда от специализирана терапевтична подкрепа за преодоляване на кризата и възстановяване на комуникацията?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800 евро, вносим от Р. И. С. в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р Анета Атанасова, клиничен и детски психолог и д-р Владимир Сотиров, психиатър, от списъка на вещите лица при Софийски градски съд, които ДА СЕ ПРИЗОВАТ след представяне на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.

ДОПУСКА на всяка от страните по един свидетел в режим на довеждане за установяване на родителския им капацитет.

УКАЗВА на страните, че насроченото съдебно заседание е единственото, в което ще бъдат разпитвани свидетели в режим на довеждане, освен при уважителни причини, за които се представят доказателства.

2

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК и чл. 59, ал. 2 СК.

Ищцата твърди, че страните сключили граждански брак на 11.05.2015 г. във Великото херцогство Люксембург. От брака си имали едно малолетно дете – И. Р.ов С., родено на * г.

Поддържа, че съвместният им живот, преминал първоначално в Люксембург, а от май 2018 г. до юни 2025 г. в Конфедерация Швейцария, бил изключително тежък, непоносим и съпътстван от постоянен психически и физически тормоз от страна на ответника. Относно икономическата зависимост и контрола: Ищцата излага, че по време на пребиваването им в Швейцария единствено тя била трудово ангажирана на трудов договор (работела едновременно на три места, включително като чистачка в Американския колеж) и благодарение на нейния договор семейството получило разрешение за пребиваване тип „Пермит Б“. Ответникът през повечето време бил безработен и без собствени доходи. По негово настояване банковата сметка, по която работодателите превеждали трудовото й възнаграждение, била открита на негово име, с което той придобил пълен контрол над семейните средства. Ответникът проявявал болезнена ревност, подслушвал телефоните й чрез софтуерни приложения, четял електронната й поща без нейно съгласие и монтирал скрити камери на различни места в семейното им жилище, за да я наблюдава ежедневно.

Ищцата твърди, че ответникът имал склонност към редовна употреба на марихуана и CBD олио. Същият, с помощта на своите родители, отглеждал марихуана на площ от около 2 декара и произвеждал масло от нея, като през 2023 г. отворил магазин за CBD. Голяма част от продукцията се съхранявала директно в семейното жилище, което било постоянно пропито от миризмата на хашиш, а това увреждало здравето на малолетния **, който страдал от вродено специфично заболяване („атрезия“), изискващо ежедневни грижи и лекарства. Ответникът водел сина си в магазина за наркотици, показвал му как да „свива“ цигари с марихуана и му давал указания как да ги продава в училище. Същият притежавал незаконно огнестрелно оръжие, което многократно поставял в ръцете на малкия И. и го насочвал към ищцата, заплашвайки я, че ще я убие или ще я остави в инвалидна количка.

Поради агресията и виковете на бащата, детето изпитвало постоянен страх и понякога се напикавало, заради което ответникът го обиждал. Ищцата изтъква, че поради пълното разстройство на брака двамата взели общо решение да преустановят дейността на магазина, да прекратят наема на апартамента и да се завърнат окончателно в България, за да се разведат, като пристигнали на 26.06.2025 г. След пристигането ответникът отказал да подпише предложеното споразумение и тормозът се засилил, поради което съдът наложил мерки за незабавна закрила от домашно насилие по ЗЗДН срещу него и неговите родители.

Бракът им бил напълно изпразнен от съдържание и съществувал само формално.

При тези доводи иска съдът да допусне развод и да й повери упражняването на родителските права, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 1000 лв. от момента на подаване на исковата молба – 26.08.2025 г., ведно със законната лихва при забава, платима до пето число на текущия месец.

Ответникът поддържа, че бракът наистина следва да бъде прекратен, тъй като страните се намирали във фактическа раздяла и отношенията им били само формални. Твърди, че никога не бил извършвал актове на домашно насилие (физическо или психическо) спрямо ищцата и сина им. Всички твърдения на съпругата му били изцяло измислени с цел 3 компрометиране на неговия образ и ограничаване на контактите му с детето. Самата ищца се държала изключително грубо с него, обиждала го и го заплашвала, че ако не подпише предложеното от нея споразумение, „ще го съсипе“ и повече няма да му позволи да вижда И. Ответникът поддържа, че бил изключително грижовен съпруг и баща. Оспорва твърдението, че тя е издържала семейството – нейните доходи от почистване били минимални, докато той разполагал със собствен законен бизнес в Швейцария с не малък доход, с който подсигурявал изцяло материалните нужди на домакинството. Всички битови договори и сметки в чужбина се водели на името на двамата съпрузи. Отрича да е следил пощата й, да е поставял скрити камери или да е притежавал огнестрелно оръжие.

Ответникът твърди, че съвместното им прибиране в България на 26.06.2025 г. било планирано единствено като временна лятна ваканция, след края на която И.трябвало да се завърне в Швейцария, за да започне пети клас в училището в Лейзан на 18.08.2025 г. Твърди, че ищцата еднолично, неправомерно и без негово съгласие задържала детето в България, отписала го от швейцарското училище и разбила ключалката на апартамента им в Швейцария, за да изнесе негови лични вещи и документи. Ответникът излага, че социалният център на интереси на И. бил в Швейцария, където той е роден, израснал, имал приятели и говорел френски език. В България детето щяло да бъде върнато години назад в развитието си, тъй като не можело да чете и пише на български език. Ответникът поддържа, че майката нямала необходимия родителски капацитет и нравствени качества – тя не работела, нямала лични доходи, а в дома на нейните родители в * липсвали подходящи битови условия и И. нямал самостоятелна стая за живеене. Иска местоживеенето на детето да бъде определено при него в Швейцария, както и майката да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 269,25 лв.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на всяка от страните е да установи родителския капацитет за упражняване на родителските права, нуждите на децата от издръжка и възможностите за предоставянето й от всеки от тях.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ЧРЕЗ

СПОРАЗУМЕНИЕ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4