Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 15.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7098/2023
Вид
Решение № 268
Подписан
15.01.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100507098 по описа за 2023 година установи следното:

Производството е по чл. 250 ГПК.

На 05.11.2025 г. е подадена от В. К. М., ЕГН **********, К. Л. М., ЕГН **********, и Ц. Л. М., ЕГН **********, наследници на Л. Т. М., починал в хода на процеса, молба за допълване на Решение № 6228/16.10.2025 г. по в.гр.д. № 7098/2023 г. на СГС, II-Б състав.

В молбата се твърди, че при условията на евентуалност е поискано прогласяването на нищожността на нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25/2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, както и признаването за установено, че Л. Т. М. е собственик на 1/2 идеална част от процесната жилищна сграда по наследство. Поддържа се, че при условията на евентуалност, ако не се уважат горепосочените искове, Л. Т. М. е претендирал намаляване на нотариалното завещание, оставено в полза на М. Т. С., и възстановяване на запазената му част до 1/6.

Претендирал е и признаване за установено, че е собственик на 10/24 идеални части от процесния имот. Твърди се, че след връщане на делото от СГС настоящият състав е следвало, ако приеме, че завещанието е валидно, да разгледа иска за възстановяване на запазена част и положителният установителен иск за собственост за 10/24 идеални части, като отмени първоинстанционното решение в частта, в която е прогласена нищожността на нотариалното завещание в полза на ответницата, и като потвърди частта, в която е отхвърлен установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над 1/2 идеална част. Поддържа се, че във второто въззивно решение липсва диспозитив за прогласяване нищожността на нотариалното завещание. Липсва и диспозитив по установителния иск за собственост за признаване на В. К. М., К. Л. М. и Ц. Л. М., наследници на Л. Т. М., за собственици на процесния имот въз основа на наследствено 1 правоприемство. Твърди се, че липсата на диспозитив е пречка за обжалване на решението. В тази връзка се моли да се допълни първоинстанционното решение. При условията на евентуалност се моли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение в частта, в която е разгледан искът за собственост за общо 10/24 идеални части от процесния имот, като вместо отхвърлянето на този иск за разликата над 7/18 до 10/24 идеални части (т.е. за 2/72 идеални части) се изпише, че се отхвърля искът за собственост за разликата над 7/18 до 9/18 идеални части (т.е. за 2/18 идеални части).

В законоустановения за това срок не е постъпило становище по молбата за допълване от М. Т. С..

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

С Решение № 214540/11.09.2019 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, първоинстанционният съд е:

- отхвърлил предявения от Л. Т. М. и В. К. М. срещу М. Т. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че Л. Т. М. и В. К. М. са собственици на основание изтекла придобивна давност на жилищна сграда със сутерен по типов проект, построена върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул.

„********, пл. № 1542 от кв. 91А, УПИ IV-1542, с идентификатор по ЗКИР ***;

- прогласил е на основание чл. 42, б. „б” ЗН нищожността на нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25 от 2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС, поради нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН;

- отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25 от 2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС, поради нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН;

- оставил е без разглеждане искът по чл. 29, ал. 3 ЗН на Л. Т. М. и В. К. М. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25 от 2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС;

- оставил е без разглеждане искът с правно основание чл. 124 ГПК на Л. Т. М. срещу М. Т. Станчева за признаване на установено, че Л. Т. М. е собственик на 10/24 идеални части от жилищна сграда със сутерен по типов проект, построена върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, пл. № 1542 от кв. 91А, УПИ IV1542, с идентификатор по ЗКИР ***, на основание намалено завещателно разпореждане.

С Решение № 107859/02.06.2020 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, съдът е допълнил решението си, като е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 33, том V , рег. № 12254, дело № 707/2015 г. на нотариус С.Т. рег. № 065, с район на действие СРС, за собственост за разликата над 1/2 до 5/6 идеални части от 100/265 идеални части от недвижимия имот и построената в мястото жилищна сграда.

С Решение № 260597/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС е обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК първоинстанционното Решение № 21540/11.09.2019 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, в следните части:

- в частта, в която на основание чл. 42, б. „б” ЗН е прогласена нищожността на 2 нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25 от 2006 г. на нотариус Б.

Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС, в полза на М. Т. С. поради нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН;

- в частта, в която е отменено нотариалното завещание на основание чл. 537, ал.

2 ГПК.

С горепосоченото въззивно решение по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС е потвърдено първоинстанционното Решение № 21540/11.09.2019 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Л. Т. М. и В. К. М. срещу М. Т. С. за признаване на установено, че Л. Т. М. и В. К. М. са собственици на основание изтекла придобивна давност на жилищна сграда със сутерен по типов проект, построена върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, пл. № 1542 от кв. 91А, УПИ IV1542, с идентификатор по ЗКИР ***.

С горецитираното въззивно решение по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС е прието също така, че първоинстанционното решение е влязло в сила в останалите неоспорени от страните части.

С Определение № 50052/15.02.2023 г. по гр.д. № 2950/2022 г. на I Г.О. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 260597/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС в частта, в която е обезсилено на основание чл. 270 ГПК Решение № 21540/11.09.2019 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, в частта, в която на основание чл. 42, б. „б” ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание от 27.12.2006 г. на Л.А. М. в полза на М. Т. С. поради нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗН, отменено е нотариалното завещание на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и е прекратено производството в тази част. Допуснато е обаче касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.

С Решение № 50058/14.06.2023 г. по гр.д. № 2950/2022 г. на I Г.О. на ВКС е оставено в сила Решение № 260597/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС в частта, в която е потвърдено Решение № 21540/11.09.2019 г. по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. К. М. и Л. Т. М. срещу М. Т. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на М. Т. С., че В. К. М. и Л. Т. М. са собственици на основание давностно владение на жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, представляващо УПИ IV-1542 от кв. 91А по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Владая от 2011 г.

Освен това ВКС е отменил Решение № 260597/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 9534/2020 г. на СГС в частите, в които е прието, че първоинстанционното решение е влязло в сила относно предявените евентуални искове по чл. 30 ЗН и чл. 124, ал. 1 ГПК за 10/24 идеални части от жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, представляващо УПИ IV-1542 от кв. 91А по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Владая от 2011 г., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В мотивите на касационното решение са дадени задължителни указания, според които при новото разглеждане на спора СГС следва в мотивите на решението си да се произнесе по въпроса по кои пороци на сделката съдът може да се произнася служебно и по кои – по възражение на страните. В случай че съдът приеме, че завещанието не е 3 нищожно, той следва да събере доказателства за това кои са вещите, включени в наследствената маса на Л.А. М., за да прецени до какъв размер са основателни искът по чл. 30 ЗН на Л. Т. М. за възстановяване на запазената му част от наследството на майка му, респ. евентуалният му иск за собственост за 10/24 идеални части от процесната сграда, находяща се в с. Владая. Според указанията на ВКС само ако съдът прецени, че завещанието е нищожно, правата на Л. Т. М. следва да се определят съгласно чл. 5 и чл. 9 ЗН.

С Решение № 6228/16.10.2025 г. по в.гр.д. № 7098/2023 г. на СГС, II-Б състав, съдът е отменил Решение № 214540/2019 г., постановено по гр.д. № 50754/2016 г. на СРС, 28 състав, в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от Л. Т. М., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си В. К.

М., К. Л. М. и Ц. Л. М., срещу М. Т. С. за намаляване на универсално завещателно разпореждане на Л.А. М., починала на 27.04.2007 г., което завещателно разпореждане е извършено с нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25 от 2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС, вписано в СВп с рег.

№ 873/28.12.2006 г., както и в частта, в която е оставен без разглеждане искът по чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на М. Т. С., че В. К. М., К.

Л. М. и Ц. Л. М., наследници на починалия в хода на процеса Л. Т. М., са собственици на 10/24 идеални части от жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, представляващо УПИ IV1542 от кв. 91А по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Владая от 2011 г., на основание наследство по закон и запазена част, възстановена по чл. 30 ЗН, като вместо това съдът е:

- намалил универсалното завещателно разпореждане на Л.А. М., починала на 27.04.2007 г., извършено с нотариално завещание № 1, том I, рег. № 38703, дело № 25/2006 г. на нотариус Б. Я., рег. № 258 на НК, с район на действие при СРС, вписано в СВп с рег. № 873/28.12.2006 г., с което същата е завещала на М. Т. С. собствените си идеални части от дворните места и къщата на два етажа и сутерен в с. Владая, ул.

„Войнишко въстание”, като е възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на В. К. М., К. Л. М. и Ц. Л. М., наследници на Л. Т. М., починал в хода на процеса, в размер на 2/9 идеални части от наследството на Л.А. М., починала на 27.04.2007 г.;

- признал е за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Т.

С., че В. К. М., К. Л. М. и Ц. Л. М., наследници на Л. Т. М., починал в хода на процеса, са собственици на 7/18 идеални части от жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, представляващо УПИ IV-1542 от кв. 91А по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Владая от 2011 г., на основание наследство по закон и запазена част, възстановена по чл. 30 ЗН.

Евентуалният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК предявен срещу М. Т. С. от В. К. М., К.

Л. М. и Ц. Л. М., наследници на Л. Т. М., починал в хода на процеса, за установяване на правото на собственост е отхвърлен като неоснователен за горницата над 7/18 идеални части до 10/24 идеални части (т.е. за 2/72 идеални части) от жилищна сграда със сутерен, построена по типов проект върху дворно място, находящо се в с. Владая, ул. „********, представляващо УПИ IV-1542 от кв. 91А по регулационния план на населеното място и имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Владая от 2011 г.