Решение № 3639 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3639 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330100300 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК.

В исковата молба от Т. Т. М. против „Профи Кредит България“ ЕООД се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № ********* от 07.09.2021г., съгласно който ищецът следвало да върне сумата по кредита в размер на 3382.94 лв., при заемна сума от 1500 лв., ГПР 48.17 %, ГЛП 41 %, със срок на кредита от 18 месечни погасителни вноски.

Постигната била договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1350 лв. Клаузата относно заплащането на възнаграждение за допълнителна услуга била нищожна. Допълнителните услуги водили до заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК. Позовава се ищецът е на чл.143 ЗЗП. Клаузата била неравноправна по смисъла на т.19, тъй като била необосновано висока. По този начин се уговаряло едно допълнително възнаграждение за кредитора в размер близък до размера на отпуснатия кредит. Заобикаляла се и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора. Нарушена била и разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата в раздел 6, касаеща заплащането на пакет от допълнителни услуги.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, тъй като разполага с възможността да предяви осъдителен иск за 1 недължимо платени суми. Всички задължения по договора за кредит били погасени изцяло, тоест ответното дружество нямало претенции към ищеца. Поради това е изразено становище за недопустимост на производството и е направено искане за неговото прекратяване. В противен случай се иска отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.09.2021г. между ответното дружество в качеството на кредитор и ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт при следните параметри: сума на кредита – 1500 лв.; срок на кредита 18 месеца, размер на вноска по кредита – 112.94 лв., ГПР – 48.17 % и ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден 0,11 и обща дължима сума по кредита от 2032.94 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет допълнителни услуги са следните: 450 лв.- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и 900 лв. – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Общото задължение по договора е 3382.94 лв. Представено е извлечение от сметка по процесния договор за кредит.

Не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, като ищецът има качеството на потребител и съответно спрямо договора са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, като в исковата молба са изложени обстоятелства относно недействителността на клаузата, уреждаща заплащане на допълнителни услуги.

Съгласно договора при кандидатстването си за кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга – Фаст и Флекси, които предоставят съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Възможността за събиране на комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.).

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата "Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит", представлява по своята същност "такса за усвояване на кредита". С оглед изложеното съдът приема, че тези уговорки за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузите са нищожни на това основание. Наред с това, доколкото съдът приема, че се касае за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, същите следва да са 2 включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал. 1 ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че допълнителните услуги от 1350 лв. представляват 90 % от размера на главницата, като в случай, че бъдат отнесени спрямо общо дължимата сума от 2 032.94 лв., включваща главница и лихва, то оскъпяването на кредита възлиза на 66 %. Поради изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 54 лв. внесена държавна такса. В производството ищецът е бил представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА. Поради това в полза на адв.Е. И. ще се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата в раздел VI от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 07.09.2021г. за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси в размер съответно на 450 лв. и 900 лв., сключен между Т. Т. М., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на Т. Т. М., ЕГН ********** сумата от 54 лв. /петдесет и четири лева/ лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” № 49, бл.53 Е, вх. В да заплати на адв. Е. И., вписана в ******************** на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 /четиристотин лева/ лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3