Определение № 1849 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1849 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501124 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. Ф. К.,ЕГН**********,гр.**** против решение № 166/09.01.24г.,постановено по гр.д.№ 10116/23г.по описа на ПдРС,4-ти бр.с.,с което са отхвърлени предявените от него против М. Н. Т.,ЕГН**********,с.***** искове с правно основание чл.59,ал.9 от СК,както и по подадена от М.

Н. Т. частна жалба против определение № 2820/06.03.24г.,постановено по същото гр.д.,с което е оставена без уважение молбата й от 16.02.24г. по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските,като се присъдят направените в хода на производството разноски съгл.представения списък с разноски.

В първото редовно проведено съдебно заседание пред въззивния съд на 22.05.2024г.жалбоподателят Н. К. е оттеглил въззивната си жалба,поради което съдът с протоколно определение от същата дата е прекратил производството по в.гр.д.№ 1124/24г.по отношение на подадената от Н. Ф. К. въззивна жалба

На разглеждане от въззивния съд подлежи само депозираната от М. Н. Т. частна жалба за отмяна на атакуваното определение № 2820/06.03.24г.

Въззиваемата по въззивната жалба М. Т. претендира присъждане на разноски при прекратяване на делото поради оттеглянето на въззивната жалба.

Становището на жалбоподателя К. е да се остави без уважение искането за присъждане на разноски във връзка с прекратяването на производството по въззивната жалба.При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

По отношение на частната жалба:

Пред ПдРС са предявени от Н. Ф. К. против М. Н. Т. искове с правно основание чл.59,ал.9 от СК за промяна в постановените с решение № 1340/27.07.21г. на ПдРС по гр.д.№ 4608/21г.мерки относно родителските права спрямо детето К. Н. К.,ЕГН-********** и относно ползването на семейното жилище на страните,находящо се в с.*****.

С решение № 166/09.01.24г.,постановено по гр.д.№10116/23г.ПдРС,4-ти бр.с. е отхвърлил и двата иска.Не е присъдил на ответницата претендираните от нея разноски,като е 1 приел,че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не намира приложение по отношение на исковете по чл.59 от СК пред първата инстанция,доколкото тези искове имат характер на спорна съдебна администрация и за разликата от исковото производство,в производството по чл.59,ал.9 от СК не се решава със СПН спор за съществуването или несъществуването на едно материално право,а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права.Приема,че съдебното решение,което следва да изхожда от правилото за защита на най-добрия интерес на детето,ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,които е направила,независимо от изхода на спора.Цитира и съдебна практика на ВКС в този смисъл.

С молба,депозирана на 16.02.24г.,ответницата М. Т. е поискала съда да измени на осн.чл.248,ал.1 от ГПК решението в частта за разноските,като се присъдят направените от нея разноски.Обосновава искането си с цитирана многобройна практика на ВКС в обратния на приетия от ПдРС смисъл на ВКС.

С атакуваното определение молбата е оставена без уважение,като се повтарят изложените в решението мотиви и се посочва,че изложеното в молбата не мотивира съда да приеме различно от вече изложеното в решението относно разноските по делото.

Действително съдебната практика е противоречива досежно дължимите разноски в производствата по спорна администрация,но към момента вече е постановено тълкувателно решение № 3/27.06.24г.по тълк.д.№ 3/23г.на ВКС,ОСГК,с което това противоречие е преодоляно.

Съгласно тълкувателното решение в производствата по спорна съдебна администрация,уредени в СК и касаещи начина на упражняване на родителските права и личните отношения на близки с деца,(каквото безспорно е и настоящото производство),разпоредбите на чл.78 от ГПК следва да бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства.При цялостно отхвърляне на молбата,въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато,както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя,отговорността за разноските следва да се понесе от подателя им,а при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските следва да бъдат възложени на ответната страна.В останалите случаи разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.В производството пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена,респ.изцяло отхвърлена,както и когато производството по делото е прекратено по причина,дължаща се на поведението на една от страните.

В конкретния случай исковата молба е изцяло отхвърлена,поради което разноските следва да се разпределят по правилото на чл.78 от СК съобразно изхода на спора в полза на ответницата М. Т..

Същата е направила разноски за адв.възнаграждение съгл.ДПЗС в размер на 400лв.С представения списък с разноските се претендират още 750лв.на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ,или общо 1150лв.Настоящата инстанция намира за основателно възражението на ищеца К. за прекомерност на адв.възнаграждение,като при определянето на адв.възнаграждение съобразява новата практика на СЕС-Решение С-438/22г. от 25.01.24г.

Според цитираното решение на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери на адв.възнаграждения,определени в НМРАВ и при определяне на възнаграждението следва да изхожда от няколко критерия: обема извършена от адвоката работа по подготовката и защитата по делото,депозирането на искова молба/отговор на искова молба и на становища,съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.Следва да се отчете при разглеждането на делото осъществяването на специфични действия за защитата по 2 исковете,разпита на свидетели,изслушване на детето,разпит на вещото лице по допуснатата СПЕ,явяването на процесуалния представител на проведените съдебни заседания.Като се вземе предвид изложеното,а също вида на предявените искове,настоящата инстанция намира,че следва да се определи адв.възнаграждение за ответницата в размер на 800лв.

По тези съображения атакувания съдебен акт следва да се отмени, като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и се осъди ищеца да заплати на ответницата адв.възнаграждение за първата инстанция в размер на 800лв.

По отношение на разноските във въззивната инстанция с оглед прекратяването на производството по въззивната жалба на Н. Ф. К.:

Както е посочено по-горе,съгласно тълкувателно решение № 3/27.06.24г.по тълк.д.№ 3/23г.на ВКС,при прекратяване на производството по причина в поведението на ищеца, (настоящ жалбоподател),отговорността за разноските следва да се понесе от него.

При обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение страната,защитавайки собствения си интерес и поддържаната в производството теза,инициира образуване на дело във въззивната инстанция,по което насрещната страна може да направи разноски.Тези разноски следва да се възложат на насрещната страна на осн.чл.78,ал.4 от ГПК,тъй като производството по въззивната жалба е прекратено по причина поведението на ищеца-жалбоподател.

Направените от въззиваемата страна разноски са за адв.възнаграждение в размер на 600лв.съгласно представен ДПЗС.Относно направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и размерът на същото,важи изложеното по-горе във връзка с необвързаността на съда с НМРАВ № 1/04г.съгласно решението на СЕС.При съобразяване извършената адв.работа във въззивната инстанция-обема на извършената работа от адвоката по подготовката на делото и изготвянето на отговор на въззивната жалба и едно проведено съд.заседание,на което не са извършвани други процесуални действия,освен оттеглянето на жалбата от страна на ответника,по което становище е взел и процесуалния представител на въззиваемата страна,съдът намира,че следва да се присъди на въззиваемата страна адв.възнаграждение в размер на 300лв.за настоящата инстанция.

Водим от горните мотиви,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2820/06.03.24г.,постановено по гр.д.№ 10116/23г.по описа на ПдРС,с което е оставена без уважение молбата на М. Н. Т.,ЕГН-********** по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 166/09.01.24г.,в частта за разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 о т Г П К решение № 166/09.01.24г.,постановено по гр.д.№10116/23г.по описа на ПдРС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Н. Ф. К.,ЕГН-********** да заплати на М. Н. Т.,ЕГН-********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800(осемстотин)лв.

ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.4 от ГПК Н. Ф. К.,ЕГН-********** да заплати на М. Н.

Т.,ЕГН-********** разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 300(триста)лв.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4