Решение № 993 от 28.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 4248/2019
- Вид
- Решение № 993
- Подписан
- 28.11.2019
- В сила
- 28.11.2019
- Състав
- АТАНАС НИКОЛАЕВ АТАНАСОВ, АТАНАС СТОИЛОВ АТАНАСОВ, АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл. 128 и 129 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.78а ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84-86 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84-86 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84-86 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Гр. София, ………..
2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, IV въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
При участието на секретаря Силва
Абаджиева, след като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов ВНЧХД № 4248 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.05.2019 година по НЧХД № 6777/2018 година, СРС, НО, 147 състав, е признал подсъдимия С.Л.С. за виновен в това, че на 19.01.2018 година в гр. София, пред служебния вход на театър „София“, е нанесъл удар с юмрук в лицето на В. З., в резултат на което причинил на З.лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите на лявото око външно; разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средна й трета, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски в общ размер на 762 лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, чрез неговия процесуален защитник, с която се иска изменение на присъдата в частта на наложеното наказание, тъй като се счита, че същото е явно несправедливо.
Постъпила е жалба и от частния тъжител чрез неговия повереник, с която се иска увеличаване на наказанието. Моли се и за уважаване на гражданския иск, тъй като считат, че същият е отговарял на изискванията на чл.
84-86 от НПК.
В разпоредително заседание на 17.10.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд частният тъжител З.се явява.
Представлява се от адв. С., който поддържа подадената жалба. Моли наказанието „глоба“ да бъде увеличено на 4000 лева, като се вземат предвид по-високата степен обществената опасност на деянието, обусловена от публичността на местоизвършването, броя на ударите, силата им, наглостта и упоритостта на проявата, както и подбудите за неговото извършване.
Частният тъжител З.поддържа казаното от адвоката си.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява и се представлява от адв. А.. Последната поддържа подадената жалба. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички смекчаващи обстоятелства, както и че въпреки констатацията за липса на отегчаващи такива не е наложил наказание в неговия минимум.
Подсъдимият С. поддържа изложеното от неговия защитник.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият
С.Л.С. е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият и частният тъжител се познавали от около 7-8 години. С. живеел на семейни начала със свидетелката К.Т., чиято дъщеря М.И.била бивша приятелка на частния тъжител З..
Последните имали добри взаимоотношения до момента, когато се разделили. След приключване на връзката им отношенията между З.и И.се влошили, поради което пострадалият посетил дома на бившата си приятелка и издраскал със спрей стените на апартамента. В продължителен период от време след раздялата им частния тъжител продължавал да притеснява дъщерята на свидетелката Т..
След поредно оплакване от М.И.по повод поведението на частния тъжител З., подсъдимият С. решил да говори с него. На 19.01.2018 година му се обадил по телефона и се разбрали да се видят пред театър „София“, където частният тъжител З.работил като осветител. Същият ден, около 19.00 часа, преди началото на театралната постановка, подсъдимият С. пристигнал пред служебния вход на Театър „София“, находящ се в гр. София. Пострадалият З.излязъл и двамата започнали да разговарят. След известно време частният тъжител се върнал вътре в сградата, последван от подсъдимия. Между двамата възникнал скандал, като пострадалият З.на висок глас попитал подсъдимия: „какво искаш ти от мен?“. В този момент подсъдимият С. се насочил срещу него и го ударил с юмрук в лицето. Действията им били наблюдавани от свидетеля И.С., който работел като охранител в Театър „София“. След като видял нанесения удар, той скочил от стола си и застанал между тях, като казал на висок тон, че ще извика полиция. В този момент З.протегнал крак към подсъдимия, а по стълбите слезли други актьори, измежду които свидетелят Р.. Подсъдимият избягал, тичешком. Свидетелят С. забелязал, че от устата на частния тъжител З.тече кръв и го попитал кой е подсъдимият.
Пострадалият В. му обяснил, че подсъдимият е приятел на майката на неговото гадже.
По-късно вечерта, след 23:00 часа, частния тъжител З.посетил здравно заведение, където му бил извършен преглед във връзка с последиците от нанесения му от подсъдимия С. удар в лицето, а на следващия ден бил освидетелстван и от съдебен лекар.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия З.са били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане на клепачите на лявото око външно; разкъсно - контузна рана, оток и кръвонасядане по долната устна на устата и охлузване по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета. Травмата на долната устна е причинило на пострадалия З.временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травми са му причинили болка и страдание. Посочено е, че описаните травматични увреждания са резултат на удар с твърд тъп предмет и могат да се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: гласни доказателствени средства – показания на свидетелите С., Р., Р. и Т., както и частично на обясненията на подсъдимия; писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост на подсъдимия, материалите по пр.пр. 2614/2018г по описа на СРП, заверено копие на медицинско удостоверение С-21/2018г; както и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизма на деянието, престъпния резултат, причинно-следствената връзка между тях и авторството.
Подобно на районния съд въззивната инстанция намира събраните по делото доказателства за еднопосочни, като не са налице съществени противоречия по отношение главния предмет на доказване. Настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Доколкото обаче страните не навеждат доводи досежно доказателствения анализ на първата инстанция, съдът намира за необходимо да посочи основни доказателствени източници, въз основа на които се установява авторството и извършеното деяние.
Правилно първоинстанционният съд в основата на своя доказателствен анализ е поставил показанията на свидетеля С., тъй като са високо информативни, вътрешно логични, непротиворечиви, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Като охранител на театър „София“, свидетелят е имал пряка видимост към подсъдимия и частния тъжител, като същият е наблюдавал развилия се скандал между тях и навременно се е намесил. Свидетелят С. дава подробно описание на случилото се и е категоричен, че подсъдимият е нанесъл един удар с юмрук в лицето на частния тъжител, след което се е намесил, а З.се е опитал да удари подсъдимия с крак. Показанията на свидетеля кореспондират с тези на Р., който по време на деянието се е намирал в сградата на театъра и е чул викове, както и с показанията на свидетеля Р.. От техните показания се извлича информация относно посткриминалното състояние на пострадалия, като Р. споделя, че частният тъжител е имал кръв по лицето.
Посочената информация косвено подкрепя изложеното от свидетеля С. за нанесения удар. От друга страна, Р. твърди, че са нанесени два удара. В тази част показанията на свидетеля са източник на производни доказателства, които не могат да заместят първични или преки такива. Доколкото тази опосредена информация, за която свидетелят е научил от пострадалия, се намира в противоречие с преките доказателства съдът се довери именно на показанията на С., според когото е нанесен един удар.
На следващо място, свидетелят С. сочи в съдебна зала именно подсъдимия като извършител на деянието. Относно авторството на деянието Р. и Р. в показанията си посочват, че извършителят е приятел на майката на бившата приятелка на частния тъжител, както последният им бил споделил. Показанията и на тримата свидетелите кореспондират, както по между си, така и с тези на свидетелката Т..
Последната е приятелка на подсъдимия и майка на М.И.– бивша приятелка на частния тъжител. Въпреки че тя е заинтересовано от изхода на делото лице, съдът не констатира тенденциозност в нейните показания. Същата споделя за предкриминалните отношение на частния тъжител с нея, дъщеря ѝ и подсъдимия, вследствие на които последният е решил да разговаря със З.. Самият подсъдим в своите обяснения не отрича, че е бил на инкриминираното място, в инкриминираното време, когато между него и пострадалия възникнал физически конфликт.
Правилно контролираният съд е разгледал обясненията на подсъдимия през призмата на тяхната двойствена природа като годно доказателствено средство и средство за защита, като е отсял фактите, отговарящи на действителността. Обясненията в частта, в която подсъдимият твърди, че двамата с пострадалия започнали да си говорят на висок тон, поради което охраната застанала между тях и ги разделила, въпреки което частният тъжител се опитал пръв да го удари с крак, представляват средство за защита. Така изложеното обяснение от подсъдимия напълно се опровергава от показанията на свидетеля С.. То не намира подкрепа и в изложеното от свидетелката Т., че частният тъжител е агресирал и е викнал охраната. В тази част показанията на свидетелката са източник на производни доказателства и както бе посочено по-горе същите не могат да заменят първичните и преките, каквито са тези на свидетеля С.. В останалата част, относно предкриминалните отношения с частния тъжител, обясненията намират подкрепа в доказателствения материал, поради което съдът им се довери.