Определение № 806 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20232120201321 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалбa на Е. Ю. Б., чрез адв. П.Д.–пострадало лице по досъдебно производство № 338 ЗМ -718/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас срещу Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 09.03.2023 г.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания прокурорски акт. Изразява се несъгласие със становището на прокурора за наличие на предпоставки на случайно деяние, предвидено в чл. 15 НК.

Жалбоподателят оспорва изготвените по делото автотехнически експертизи, като поддържа, че при изготвянето им са допуснати фундаментални пропуски. Не споделя извода на прокурора, че видимостта на обвиняемия Т. е била ограничена от паркирания лек автомобил „Фолксваген Кади“, тъй като автомобилът е с остъкляване на багажното отделение, през което имало отлична видимост. Поддържа, че в досъдебното производство не е било изследвано дали водачът на паркирания в нарушение на ЗДвП „Фолксваген Кади“, не е допринесъл за настъпването на ПТП при условията на независимо съпричиняване.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва – пострадал от престъплението, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 338 ЗМ -718/ 2020 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас е било образувано за това, че на 04.12.2020г., в гр.Бургас, к-с „И.“, до бл.126 и срещу бл.14, находящ се в к-с „З.“, управлявайки лек автомобил, марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № А **** АН и нарушавайки правилата по ЗДвП, на пешеходна пътека е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на велосипедиста- Е. Ю. Б. от гр. Бургас, изразяваща се във фрактура на лява подбедрица- престъпление по чл.343, ал.3, б. „А“, вр.

1 ал.1 б. „Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП. С Постановление от 13.08.2021 г. в качеството на обвиняем е бил привлечен Т.К. Т. от гр.

Бургас за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б. „А“, вр. ал.1 б. „Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП.

На 04.12.2020, около 12.50 ч., обвиняемият Т.К. Т. управлявал собствения си лек автомобил марка „Деу“, модел „Нексия“ с peг. № А **** АН в гр. Бургас, к-с „И.“ до магазин „Пикадили“. Времето било облачно, сухо и с добра видимост, като пътната настилка била суха. Обвиняемият Т. се движел по асфалтова отсечка в гр.Бургас, жк „И. до бл.126 и срещу бл.14 в к-с „З.“ с посока на движение бул. „Никола Петков“, като имал намерение да извърши маневра „завой надясно„ и да продължи да се движи по бул. „Никола Петков“. Кръстовището, сключено между к-с „И.“ до бл.126 и бул. „Никола Петков“ било обозначено с пътни знаци и пътна маркировка, без светофарна уредба. Били поставени знаци Б2- „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“ и Г2-„Движение само надясно“.

Успоредно на бул. „Никола Петков“ имало изградена пешеходна и велоалея, с наклон на спускане, която била означена с пътен знак Г16-„Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“. На кръстовището, на което велоалеята пресичала асфалтова отсечка в гр.Бургас, жк „И. до бл.126 била обособена пешеходна пътека, надлежно очертана с пътна маркировка М 8.2.

Обвиняемият Т. се движел с ниска скорост, тъй като наближавал кръстовището с бул.

„Никола Петков“. Достигайки до пешеходната пътека, той се огледал, но не забелязал пешеходци. Успоредно на пътното платно, по което се движел управляваният от обвиняемия автомобил имало паркиран в нарушение на правилата по ЗДвП лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № А4778МС.

По същото време пострадалият Е. Ю. Б. се движел с велосипед по велоалеята, която се намирала успоредно на бул. „Никола Петков“ с посока на движение от кв. „Славейков“ към кв. „И.“. Пътят, по който се движел бил с наклон 5 см. на линеен метър, като той се спускал по наклона, което увеличавало скоростта му на движение. По велоалеята не се движели други велосипедисти и пешеходци. Когато стигнал до пешеходната пътека на кръстовището с асфалтовата отсечка в гр. Бургас, к-с „И.“, свидетелят Б. не слязъл от велосипеда. Той възприел, че по пътя се движи управляваният от обвиняемия автомобил, като предположил, че същият ще извърши маневра „завой надясно“ към бул. „Никола Петков“. Въпреки това, свидетелят Б. предприел маневра „завой наляво“ в посока магазин „Пикадили“, като предполагал, че ще се размине с лекия автомобил. Достигайки до средата на пешеходната пътека, обаче, той бил ударен от лекия автомобил, управляван от обвиняемия Т.. Ударът бил в лявата част на тялото на свидетеля Б., като от него той паднал на земята.

Местопроизшествието било посетено от свидетеля З.Д. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас. Обвиняемият Т. и свидетелят Б. били изпробвани за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с 2 фабр. № ARNJ-0009, като пробите и на двамата били отрицателни.

От удара свидетелят Б. получил счупване на средна трета на лява подбедрица, като увреждането отговаря да е получено от действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност, възможно е части от лек автомобил. Травмата е довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник от около 3-4 месеца, при обичен ход на оздравителния процес (съгласно заключение на СМЕ № 1/2021 г. по описа на отделение по съдебна медицина при УМБАЛ гр.Бургас).

В досъдебното производство са били изготвени автотехническа, тройна автотехническа и повторна тройна автотехническа експертизи.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не съставлява престъпление, като прокурорът е приел, че в случая се касае за случайно деяние.

Следователно в конкретната хипотеза настоящият състав следва след обстоен анализ на доказателствата да прецени дали правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него прекратително основание. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства. Изготвени са необходимите експертизи – единична автотехническа, тройна автотехническа и повторна тройна автотехническа експертизи. Не е налице непълнота на доказателствения материал.

Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Според настоящия състав не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице необходимост за допускане на петорна автотехническа експертиза. Изготвената повторна тройна автотехническа експертиза е компетентно изготвена. Експертите са отговорили 3 подробно на поставените въпроси, като съдът намира за неотносимо обстоятелството, което се твърди в жалбата, че не е било обект на експертизата, а именно дали водачът на паркирания автомобил „Фолксваген Кади“ не е допринесъл за настъпването на ПТП при условията на независимо извършителство. Изпълнителното деяние на процесното престъпление се изразява в причиняване на средна телесна повреда в резултат на нарушаване на правилата за движение по ЗДвП при управление на МПС. Т.е. престъплението по чл.343, ал.3, б. „А“, вр. ал.1 б. „Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП може да бъде извършено единствено при управление на МПС. В тази връзка паркирането на автомобил в нарушение на ЗДвП не попада в обхвата на състава на престъплението по чл.343, ал.3, б. „А“, вр. ал.1 б. „Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП. Ето защо не е било необходимо за разкриване на релевантни за делото факти, експертите да изследват поведението на водача, който е паркирал автомобил „Фолксваген Кади“.

Представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени подробни мотиви, които съдът изцяло споделя. Настоящият състав след извършен анализ на събраните по делото доказателства, също достигна до извод за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК при настъпилото процесно ПТП. Съгласно чл. 15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). В настоящия казус съдът изцяло споделя извода на прокурора, че обвиняемият Т. не е имал възможността да предвиди настъпването на общественоопасните последици от възникналото ПТП между управлявания от него автомобил и свидетеля Б.. Прокурорът правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в частност изготвените по делото тройна и повторна тройна автотехнически експертизи. И двете заключения категорично установяват, че обвиняемият Т. е имал ограничена видимост към велосипедиста (свидетеля Б.) от паркиран автомобил в близост до пешеходната пътека, поради което е било обективно невъзможно обвиняемият да възприеме свидетеля Б. и да спре, за да предотврати настъпилото ПТП. Също така и двете експертизи са категорични, че велосипедистът (свидетелят Б.) е попадал в опасната зона за спиране на управлявания от обвиняемия автомобил, поради което обвиняемият не е имал техническа възможност да спре автомобила преди удара. От данните по делото (разпита на свидетеля Б. и изготвените тройна и повторна автотехническа екперзизи) се установява, че свидетелят Б. е възприел, че към пешеходната пътека се приближава управлявания от жалбоподателя лек автомобил и по тази причина е могъл да предотврати настъпването на пътния инцидент.

Независимо от това той продължил да управлява велосипеда, като решил, че ще премине безпрепятствено пред него като го заобиколи. Също така от своя страна свидетелят Б. е бил длъжен да не създава опасности и пречки за движението, като е трябвало да слезе и да пресече пешеходната пътека като пешеходец, а не управлявайки велосипеда. Безспорно е установено, че велосипедистът е имал обективна възможност да възприеме автомобила на обвиняемия и да спре. И двете заключения (на тройната и на повторната тройна експертизи) са категорични, че обвиняемият късно е възприел опасността, тъй като видимостта към 4 велосипедиста се е открила едва когато обвиняемият е задминал паркирания „Фолксваген Кади“ и в този момент свидетелят Б. е попаднал в опасната зона на управлявания от обвиняемия автомобил. Въпреки минималната скорост, с която се е движил управляваният от жалбоподателя лек автомобил (12 км/ч съгласно повторната тройна автотехническа експертиза), липсата на обективна възможност да възприеме велосипедиста е възпрепятствала способността му да спре автомобила преди настъпване на ПТП. В тройната повторна експертиза в отговора на задача № 5 (л. 108 от ДП) изрично експертите са посочили, че обвиняемият е можел да спре безпрепятствено преди мястото на ПТП, ако велосипедистът е бил в полезрението на водача и той е имал пряка видимост към него. В конкретния случай обаче, експертите считат, че обвиняемият не е имал пряка видимост към свидетеля Б., поради паркиран автомобил и не е имал възможност да го възприеме пряко.