Определение № 52480 от 30.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52480 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110148815 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 333535/14.10.2025 г., с пощенско клеймо 13.10.2025 г., от „Т*“ ЕАД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, ул. „Ди*, срещу М. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ж.к. „ Д*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4597.80 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 72003121446/15.04.2022 г., ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (25.07.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 877.81 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.01.2025 г. до 25.06.2025 г. по Договор за потребителски кредит № 72003121446/15.04.2022 г.;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД , с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 115.51 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главница 4597.80 лева за периода от 25.01.2025 г. до 10.07.2025 г. по Договор за потребителски кредит № 72003121446/15.04.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 627/25.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РСПетрич.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.04.2022 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 72003121446 с ищеца, по силата на който ответникът получил сумата от 6900 лева, срещу задължението да върне същата в срок до 25.05.2026 г. на 52 броя вноски в размер на по 284.20 лева и последна изравнителна вноска в размер на 283.71 лева, като погасителните вноски включвали главница и договорна лихва. Твърди, че договорът не е сключен при общи условия.

Твърди се, че бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.15 % в клаузата на чл. 9, ал.1 от договора, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му, годишният процент на разходите бил 48.79 % съгласно чл. 10 от договора.

Общата дължима сума по договора била в размер на 15062.11 лева. Съобразно чл. 10 от договора било предвидено, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от договора.

Твърди, че ответникът допуснал просрочие при изплащането на дължимите вноски с падеж 25.01.2025г., 25.02.2025 г. и 25.03.2025 г., поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което е получено лично от длъжника на 25.06.2025 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на всички задължения по договора.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото де се гледа в негово отсъствие.

Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Посочва банкова сметка, на която да се изплатят сумите: IBAN: * в „Т*“ ЕАД;

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Удостоверение за вписаните обстоятелства по партида на ищцовото дружество в ТР; 2. Договор за потребителски кредит, сключен с ответника; 3. Заявление-декларация за установяване на договорни отношения; 4. Извлечение от счетоводни книги; 5. Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка; 6. Пълномощно; 7. Молба до заповедния съд за завеждане на иска.

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице, след запознаване с документацията в счетоводството на ищеца, да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (25/7/2025)?; 2. Какъв е размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (25/7/2025), по компоненти (главница, договорна лихва и обезщетение за забава)?; 3. Кредиторът „Т*“ изпълнил ли е и по какъв начин задължението си да преведе заемната сума, както и сумата по застраховките?

Моли да се приложи ч. гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РС- Петрич.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. На първо място счита, че искът е недопустим. Налице е спор между страните за действителността на договор 720031214464/15.04.2022 г., за което е 2 образувано гр. д. № 47230/2025 г. по описа на СРС. Делото има и за предмет връщане на сума в размер на 1341.20 лева, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Моли съда да остави без уважение исковата молба. Искът е недопустим. По същността се позовава на чл.7, ал.3 ГПК, чл.146, ал.1 ЗЗПотр., чл.22 ЗПК, чл.19 ЗПК, чл.11, т.10-11 ЗПК, чл.10 ЗПК. Прави възражение, че договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и че ответникът е заплатил повече от дължимата се сума.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Моли на основание чл.213 ГПК съда да съедини настоящото дело с гр. д. № 6465/2025 г. по описа на СРС.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът се позовава на неравноправни клаузи. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РС- Петрич. Вследствие на заявление по чл.417 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 627/25.07.2025 г. и изпълнителен лист от 25.07.2025 г. Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК (подадено с писмо с п.к. от 17.09.2025 г.), което е в срок съгласно Разпореждане от 23.09.2025 г. по ч. гр. д.

№ 1046/2025 г. по описа на РС- Петрич). Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 29.09.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 29.10.2025 г. Исковата молба е подадена с п.к. от 13.10.2025 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от адв. Х. Р., със съдебен адрес: гр. С*ято представителна власт важи само за СРС (л. … към ОИМ).

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, 3 се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева и същите защитават различен материален интерес. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК не е приложима. За всеки иск таксата се определя по чл.1 ТДТССГПК.

По иска за главница таксата е в размер на 183.91 лева, за двата останали иска таксата е в размер на 100.00 лева. Общият размер такса е 283.91 лева.

Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК цената е 188.86 лева (95.05 лева са заплатени в заповедното).

С молба с вх. № 372020/13.11.2025 г. ищецът представя документ по чл.128, т.2 ГПК (л.27 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По отношение на възражението за недопустимост следва да се изиска справка по гр. д. № 47230/2025 г. по описа на 174.състав на СРС за това на какъв етап е производството, между кои страни, какъв е предметът, както и препис от ИМ.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Безпредметно е искането на ищеца да се приложи заповедното производство, с оглед промените в ГПК и ПАС, в действие от 01.07.2025 г., тъй като делата са електронни. Следва да се остави без уважение. Следва да се направят връзки между делата в ЕИСС.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

4

Искането на ищеца е допустимо, необходимо и относимо. Следва да се уважи.

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателя и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3.

Кое лице е получило процесната сума

4.