Решение № 216 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова в присъствието на прокурора И. Г. З. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600751 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 11.11.24г. по Н .О .X .Д . № 13801 / 22 г . на CPC, НО , 1 с - в е признал подсъдимия С. Р. Х. за невиновен в това, че на 19.12.2021 г., около 13:30 часа, в гр.София, пред сградата на централата на политическа партия „ДПС“, находяща се в гр. София, бул.

„Ал. Стамболийски“ 45А, се е заканил с убийство спрямо М. С. С. с думите „след като мине 22.12.2021 г. ще видиш какво ще ти се случи, ще те убия” и тази закана е могла да възбуди основателен страх у С. за осъществяването й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата е постановено направените разноски по делото да останат за сметка на държавата .

Срещу присъдата е постъпил протест от СРП, с който се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от ЧО М. С. чрез повереника й адв.

Х., с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде признат за виновен по внесеното обвинение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, но не го и оттегля. Посочва, че по категоричен начин от доказателствата по делото не се установява отправените от подсъдимия закани за убийство спрямо ЧО С. да са станали 1 в описания час в обстоятелствената част на обвинителния акт. Още повече, че по време на съдебното следствие пред първата инстанция представителят на държавното обвинение е имал възможността да коригира тези нередности по реда на чл.287, ал.1 НПК, което той не е направил.Прави се искане от съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Повереника на ЧО М. С. – адв. Х. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.

Смята ,че макар и да има несъответствия в часа спрямо отправените от подсъдимия закани то такива е имало и моли да се отмени първоинстанционната присъда.

Упълномощеният защитник на подс. Х. – адв. А. моли съда да остави протеста и въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият С. Х. редовно призован, не се явява лично пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Р. Х. е роден на **** г. в гр. Дулово, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж.к. Западен парк, бл. ****, със средно образование, неработещ, неженен, с едно дете,осъждан, с ЕГН: **********.

През периода от 2013 г. до 2018 г. подсъдимият С. Х. и св. М. С. живели заедно, като от съжителството си имали общо дете С. С. Р..

На 19.12.2021 г., подсъдимият С. Х. бил на работа в гр. София, на бул. Александър Стамболийски 45А, когато около 13:30 часа при него отишла св. М. С. и оставила детето им С. Р. при подсъдимия С. Х.. Подсъдимият С. Х. приел детето и трябвало да го върне вечерта на същия ден. Около 18:00 - 18:30 часа на същия ден, св. М. С. отишла да вземе детето си С.

Р., но същият искал да остане с баща си и не искал да тръгва с майка си. Тогава между подсъдимия С. Х. и св. М. С. възникнал скандал, което наложило намесата на полицията.

Детето останало при баща си и след няколко дни било предадено на майка му - св. М. С..

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : обясненията на подсъдимия С. Х. (л. 94-95 от делото); показанията на свидетелите М. С. (л. 35-40 от делото, както и показанията от досъдебното производство, в приобщените им части по надлежния ред, на л. 4-5 от ДП), Ф.Н. (л. 48-50 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 57 от ДП), А.Ф. (л. 50-52 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 56 от ДП), М.Ю. (л. 52-55 от делото, както и показанията от досъдебното производство, приобщени в цялост по надлежния ред, на л. 63 от ДП), А.Ю. (л. 73-75 от делото, както и показанията от досъдебното производство, в приобщените им части по надлежния ред, на л. 66 от ДП), Н.Б. (л. 65 от ДП, приобщени по надлежния ред в съдебно заседание с протоколно определение на л. 94 от делото); заключението на назначената по делото експертиза - заключението съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от вещото лице М.К. (л. 43-52 от ДП); както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото приобщени на основание чл. 283 НПК.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно 2 обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.

Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на държавното обвинение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.

Основен източник на информация, залегнала в обвинителната теза, са показанията на св. М. С., тъй като същата като пострадало лице е и очевидец на процесното деяние.

Другите разпитани по делото свидетели са колегите на подсъдимия - св. М.Ю. и А.Ю., полицейските служители Ф.Н. и А.Ф., Н.Б. - дъщеря на св. С., както и самите обяснения на подс. Х..От цялостният съвкупен анализ с категоричност се установява, че скандал между подсъдимия и ЧО М. С. е възникнал вечерта на процесната дата, при втората им среща, която се е състояла след около 18:00 часа на 19.12.2021г., а не така както е описано в обвинителният акт , а именно в 13.30ч.

Първоинстанционният съд е извършил правилен анализ на свидетелските показния, който е бил необходим, с оглед заинтересоваността на пострадалото лице от изхода на делото. Въззивният съд напомня, че съдът е този орган, който подлага на много внимателен анализ показанията на свидетелите и как те кореспондират с останалата доказателствена маса и източници, както и при наличие на дадени показания в ДП при тяхното съпоставяне по реда на чл.281 НПК.

Съдът в този му състав категорично се присъединява към изложената фактическа обстановка и правни мотиви на проверяващата инстанция.Районният съд обстойно се е обосновал защо дава вяра на показанията от съдебното следствие, а не на тези прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК спрямо св. С., чиито констатации тази инстанция намира за безпредметно да преповтаря в по-голям обем от горния. На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития.

3

Въз основа на установеното от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият С. Х. не е осъществил, състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция напълно се солидаризира с контролираната такава,че прокурорът е повдигнал обвинение на подсъдимия, че на процесната дата, а именно 19.12.2021г. около 13:30 часа се е заканил с убийство на св. М. С.. От доказателствата по делото обаче се установи, че в този период от време скандали и противоречия между подсъдимия и свидетелката С. не е имало. В рамките на същия ден, след 18:00 часа се е състояла нова, втора среща между подсъдимия и св. М. С. и тогава именно е станал скандал между двамата, който е бил толкова интензивен, че се е наложила намесата на полиция. Този втори епизод обаче не е бил инкриминиран по никакъв начин с внесения обвинителен акт.

Това обстоятелство е било съзнавано от първия съд, който в мотивите си е отдал необходимото значение на това противоречие, като е заявил, че времето на извършване на деянието следва да бъде приемано единствено като определен час, при който се констатира разминаване. В конкретния случай, въззивният съд напълно подкрепя становището на районния съд и го споделя. Това е така, тъй като съдът дължи произнасянето си съобразно фактическите рамки на конкретното обвинение така, както те са очертани от прокурора с внесения обвинителен акт, респ.променени по реда на чл. 287, ал. 1 НПК/каквато промяна в случая липсва/. Изключително правомощие на прокурора е да определя пределите на тези фактически рамки, като времето на извършване на претендираното от него деяние, е от съществено значение за посочването им/на пределите/. Изцяло от волята на прокурора зависят и времевите параметри, в които той ще ограничи /индивидуализира/ осъществяването на престъпната деятелност и мерните единици, чрез които ще направи това.