Решение № 356 от 28.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. гр. Червен бряг, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20214440101544 по описа за 2021 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.439 от ГПК

В РС – Червен бряг, чрез адв. Д. Н. от АК – Плевен е постъпила искова молба от И. М. С., с ЕГН ********** от гр. ........ и С. М. С., с ЕГН ********** от ........ против “ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС” ЕООД, с ЕИК 130997190, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ........ за установяване недължимост на вземане поради настъпила погасителна давност, с правно основание чл.439 ГПК. В исковата молбата се сочи, че по силата на ИЛ от 27.06.2011 г. по ч.гр.д. № 868/2011 г. по описа на РС-Сандански ищците са били осъдени да платят на "ЦКБ" АД сума в размер на 3834,77 лв., представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски кредит № 81701КР-АА-1695, сключен на 07.02.2008 г., сума в размер на 838,46 лв. представляваща лихва за забава за периода 01.10.2010 г. - 24.06.2011 г. и 104,95 лв. платена държавна такса, ведно със законна лихва, считано от 24.06.2011 г. На 27.08.2019 г. и 31.07.2019 г. на ищците е наложен запор върху трудовите възнаграждения за вземания по горепосочения изпълнителен лист по изпълнително дело № 532/2019 г. на ЧСИ ........ на КЧСИ, тъй като ответното дружество станало цесионер по горното вземане срещу тях. Видно е, че повече от 8 години няма принудително изпълнение за събиране на вземанията. Твърди се, че по отношение на тези вземания била настъпила погасителна давност. Ето защо се поддържат искане да бъде постановено решение, по силата на което да се приеме за установено в отношенията между страните, че И. М. С., с ЕГН ********** и С.

М. С., с ЕГН **********, не дължат на "Финанс инфо асистанс" ЕООД, ЕИК 130997190, сумите: 3834,77 лв., представляваща дължим остатък, съгласно Договор за потребителски кредит № 81701КР-АА-1695, сключен на 07.02.2008 г., сума в размер на 838,46 лв.

1 представляваща лихва за забава за периода 01.10.2010 г. - 24.06.2011 г. и 104,95 лв. платена държавна такса, ведно със законна лихва, считано от 24.06.2011 г., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани и излага подробни доводи за това. Претендират съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна: Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК "Централна Кооперативна Банка" АД поискала издаване от PC-Сандански на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници С. М. С. - кредитополучател и И. М. С. - поръчител. Въз основа на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, PC-Сандански, по ч.гр.д. № 868/2011 г. издал заповед за изпълнение № 1651/27.06.2011 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с който ищците били осъдени солидарно, да заплатят на "ЦКБ" АД посочената по-горе сума.

С договор за цесия от 29.12.2020 г., сключен между "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД и "Централна Кооперативна Банка" АД, "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД придобил вземането на "ЦКБ" АД към ищците.

Въз основа на издадената в полза на "ЦКБ" АД заповед за изпълнение № 1651/27.06.2011 г. на парично задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 868/2011 г., на PC- Сандански на 04.10.2011 г. от "ЦКБ" АД било образувано срещу солидарните длъжници изпълнително дело № 453/2011 г. по описа на ЧСИ ........ на КЧСИ. След образуване на изпълнителното дело били предприети действия по принудителното събиране на вземанията, но Поканите за доброволно изпълнение и Заповедта не били връчени. На 08.05.2019 г. взискателя е получил съобщение от ЧСИ ........ на КЧСИ, че по образуваното при нея изпълнително дело № 453/2011 г. са настъпили последиците на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и то е прекратено. На 10.06.2019 г. взискателя е сезирал отново ЧСИ ........ на КЧСИ и било образувано ново изпълнително дело, срещу солидарните длъжници С. М. С. кредитополучател и И. М. С. – поръчител, като в молбата за образуване е поискано пълно проучване на имуществото на длъжниците. Проверката установила, че длъжниците са с адреси извън местната компетентност на ЧСИ ........ на КЧСИ, която е с район на действие – Окръжен съд – Благоевград и с молба от 11.06.2019 г. е поискано делото да бъде прехвърлено на ЧСИ Татяна Кирилова, с рег. № 815 на КЧСИ и било образувано изпълнително дело № 1532 по описа на с. ЧСИ за 2019-а година. По новообразуваното изпълнително дело били връчени ПДИ на сълидарните длъжници: на С. М. С. на 01.08.2019 г. и на И. М. С. на 19.08.2019 г. На 29.12.2020 г. с договор за цесия, сключен между "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД и "Централна Кооперативна Банка" АД, "Финанс Инфо Асистанс" ЕООД придобил вземането на "ЦКБ" АД към ищците. За извършеното прехвърляне на вземането на основание чл.99 от ЗЗД длъжниците били уведомени. След като са връчени на 2 длъжниците необходимите книжа, са предприети принудителни действия като налагане на запори на банкови сметки и трудово възнаграждение. Поканите за доброволно изпълнение и заповедта са връчени на солидарните длъжници, срокът за подаване на възражение изтекъл и заповедта влязла в сила по отношение на тях. На 30.11.2021 г. ищците депозирали искова молба по наС.щото дело.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда и не следва да се разглеждат подробно.

При така установените фактически обС.телства по делото, съдът приема от правна страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс, който подлежи на разглеждане по реда на Част втора - Общ исков процес от с. к. В изготвения доклад по делото на страните е указана доказателствената тежест. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно заради това в доказателствена тежест на ищеца - длъжник в изпълнителното производство, е да установи със средствата на ГПК материалните предпоставки за уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ отпаднало основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено основанието, въз основа на което е образувано процесното изпълнително производство или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение, респ. да установи твърденията си за погасяване на процесното вземане по давност.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, вкл. да установи спирането или прекъсването на предвидения давностен срок за процесното вземане.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. "в" от ЗЗД - се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В цитираното тълкувателно решение е възприето, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае 3 изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Завареното като висящо от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС процесно принудително изпълнение до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС № 3/1980 г., според което през времетраенето му от 04.11.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с поискването на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова давност.

На 10.06.2019 г. е образувано ново изпълнително дело № 1532/2019 г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, с рег. № 815 на КЧСИ, като на 27.08 и 31.07.2021 г. е наложен запор на трудовите възнаграждения на длъжниците. Давността следвало да се счита прекъсната и от настъпването на други правно значими факти. За погасителната давност като институт на материалното право обаче е ирелевантно дали определено действие /имащо характер на действие по изпълнението/ е извършено по перемирано изпълнително дело. В практиката е застъпено становище, че не е необходимо взискателят да е поискал обратно изпълнителният лист и въз основа на същия да образувал ново изпълнително дело, по което да бъдат извършени нови действия по принудително изпълнение. Ако по непрекратеното изпълнително производство е извършено действие, което по своето естество е можело да прекъсне давността, то същото следва да бъде отчетено. Новата давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемцията е без правно значение за давността. Новото искане за действия на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ, в този смисъл е Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.

№ 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV гр. отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Съгласно новото Тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. от 28.03.2023 г., ОСГТК на ВКС приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Също така следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС по отношение на установените със заповед за изпълнение вземания тече 5-годишна давност, считано от датата на влизането в сила на заповедта, като влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване на спора, освен при новооткрити и новонастъпили обС.телства, и поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение, същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. /така напр.