Решение № 340 от 15.08.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Велико Търново, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20214100100903 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от М. С. Т., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Р.“ № ., чрез пълномощник - адвокат М.М., срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ № . . Ищецът твърди, че на 28.09.2019г. , около 15.00 часа, на път III-403, между град Павликени и град Сухиндол, на 44-ти км, управлявал собствения си л.а. „Опел Вектра” с рег. № ...... в полагащата му се за движение северна пътна лента с поставен обезопасителен колан. По същото време в насрещната пътна лента, от запад на изток, се движел л.а. „Мазда 6” с рег. № ......, който след преодоляване на кривата на десен за него завой, навлязъл в полагащата се за движение на ищеца северна пътна лента, при което траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар с предните им леви части.

Ищецът твърди, че при настъпилото произшествие ударил тялото и главата си в купето на автомобила и изпитал силна остра болка в областта на таза, крайниците и главата. Посочва, че вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а. „Мазда 6”, установена с влязло в законна сила решение по НАХД № 202/2021г. по описа на Районен съд-Павликени. Твърди наличието на валидно застрахователно обезщетение по отношение на същия автомобил с ответното дружество към датата на събитието. Излага, че в резултат на произшествието претърпял множество физически травми, включително закрито счупване на ацетабулума в лявата половина на таза, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лявата бедрена кост, наложило оперативни интервенции, а впоследствие извършването на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, както и увреждания на лумбосакралните коренчета и коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става. Посочва, че наред с физическите травми, претърпял и психически такива – зпитал основателен страх за живота си, често сънувал кошмари, изпитвал страх да управлява и да пътува в автомобил.

Не можел да продължи нормалния си ритъм на живот и да изпълнява ежедневните си задължения. Твърди, че вследствие на произшествието претърпял и имуществени вреди, 1 изразяващи се в разходване на средства за лечение на травмите в общ размер от 4 511.60 лв.

За всички вреди предявил застрахователна претенция пред ответника, но в продължение на близо две години не получил отговор от него или изплащане на претендираното обезщетение. Поради това прави искане за осъждането му за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 4 511.60 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпилото на 28.09.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 24.02.2020г. до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на ИМ, в който заема становище за неоснователност на исковите претенции. Признава факта на съществуване на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието по отношение на л.а. „Мазда 6” с рег. № ..... по силата на застрахователна полица, обективираща застрахователен договор, сключен с ответното дружество. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП и твърдението, че ищецът е управлявал автомобила си с поставен обезопасителен колан. Релевира възражение, че ищецът също е допуснал нарушение на правилата за движение, управлявайки автомобила без правилно поставен предпазен колан, вследствие на което е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Оспорва твръденията в резултат на процесното произшествие същият да е претърпял описаните в ИМ телесни повреди – по вид, степен и интензитет, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва ищцовите твърдения относно продължителността на възстановителния период, постоянния характер на търпените физически и душевни болки и че първите са с необратим характер.

Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, както и иска за обезщетение за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава, като твърди, че към застрахователната претенция на ищеца не са били представени всички изискуеми доказателства и поисканите от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, като моли за намаляването му, в случай на уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа исковата молба и предявените с нея искове. Излага подробни правни съоражения в писмена защита, представена в указания срок. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗА.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа депозирания отговор на ИМ, както и направените в него възражения. Моли за отхвърляне на предявените искове в претендираните размери по съображения, подробно изожени в писмена защита. Поддържа претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото и се установява от представения Констативен протокол за ПТП, че на 28.09.2019г., около 15.00 часа, на път III-403, между град Павликени и град Сухиндол, на 44-ти км, настъпил пътен инцидент между застрахования при ответника лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ..., управляван от В. П. и лек автомобил „ Опел Вектра“ с рег. № ....с водач ищецът. Видно от същия Констативен протокол, при произшествието пострадали водачите на двата автомобила и пътника в първия посочен от тях. За случая 2 било образувано досъдебно производство, чието начало е поставено с извършения оглед на местопроизшествието, протоколът от който е приложен по делото. С решение № 36/29.09.2021г. по НАХД № 202/2021г. на Районен съд-Павликени, добило законна сила от 15.10.2021г., водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил бил признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на същия автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП – да контролира нпрекъснато превозното средство, което управлява, и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение не се съобразил с релефа на местността и състоянието на пътя при преодоляване на крива, десен за автомобила завой, допуснал увеличение на радиуса на завоя и изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което пресякъл траекторията на движение на движещия се в полагащата му се северна пътна лента л.а. „Опел Вектра” с рег. № ....., и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. С. Т., изразяваща се в закрито счупване на ацетабулума в лявата половина /ставна ямка от лявата половина на таза, в която е фиксирана главата на бедрената кост/, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба.

По делото е представена епикриза от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“-Велико Търново, Отделение по ортопедия и травматология, видно от която след ПТП ищецът е бил транспортиран до болничното заведение със силни болки в областта на таза в лявата половина и кръста. В същото на 01.10.2019г. под локална анестезия е претърпял оперативна интервенция – закрито наместване на фрактура на тазовите кости, без вътрешна фиксация.

На 02.10.2019г. ищецът постъпил в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски” – Плевен, където видно от приложена епикриза, е претърпял нова оперативна процедура на таза – кръвна репозиция на фрагментите, метална остеосинтеза с двойна ацетабуларна плака, след което левия долен крайник поставен на директна екстензия за срок от 45 дни. Престоят продължил до 22.10.2019г. От останалите три приложени към ИМ епикризи се установява, че в продължение на една година, през около шест месеца, вследствие последиците от полученото при ПТП счупване, на ищеца са извършвани рехабилитационни процедури в лечебни заведения. От приложената медицинска документация е видно, че през 2020г. на ищеца са установени коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става и преднокоренчева увреда на пети поясен прешлен вляво.

Приложени са амбулаторни листи от 15.01.2020г., 08.06.2020г. и от 09.10.2020г., видно от които са извършвани контролни прегледи на ищеца, като същият е бил насочван към извършването напроцедури по физикална и рехабилитационна медицина в болнични условия, посочено е, че същият е с хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро и подбедрица, болезнени и ограничен обем на движенията в лявата бедрена става, палпаторна болка на ниво лумбални прешлени вляво, походка с помощно средство – накуцваща по равен терен, затруднена по стълби.

От ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени” ЕООД се установява, че след освидетелстване на ищеца на 13.04.2020г. е дадена оценка на работоспособността му 95% трайна неработоспособност с чужда помощ, а на 07.10.2021г. – 71% трайна неработоспособност.

Във връзка с твърдяните от ищеца разходи за лечение, ищецът е представил по делото фактури, касови бонове и вносни бележки за заплащане на предоставени услуги, закупуване на импланти, транспортиране до болнични заведения.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. И. К., фактически съжител на ищеца, се установява, че непосредствено след инцидента същият имал много силни болки, постоянно викал от тях, поради което в болницата му давали обезболяващи медикаменти. Поради травма в гърдите отказвали в продължение на около десет дни да му 3 извършат операцията в областта на счупването, тъй като по време на извършването й трябвало да лежи по гърди, след което бил опериран в болницата в Плевен. След изписването му бил с екстенция 45 дни, напълно неподвижен. Обслужван бил на легло в продължение на около седем месеца, през което време бил с големи болки. След 7-мия месец постепенно започнал да става, в началото да стои прав около пет минути на десния си крак по няколко пъти на ден. Близките му повикали рехабилитатор в дома им, за да извършва необходимите процедури. След около година след инцидента започнал да ходи с помощта на патерици и вече да се обслужва сам. Свидетелката установява, че понастоящем ищецът се движи самостоятелно, но куца, изпитва болки и не може да изкачва стъпала и да кляка, а като повърви повече време започва да го боли кръста и крака, има отоци на крака.

Извършвани са му рехабилитациони процедури, но лекарите казвали, че никога няма да се възстанови напълно. Не можел и да работи. Всички тези последици от инцидента го тревожели много, не можел да работи отново в строителството, да изкарва пари и помага на семейството си. Постоянно вземал обезболяващи поради постоянните болки, особено през нощта и при промяна на времето. Побеляла косата му и зъбите му започнали да падат, изпитвал страх от шофиране.

Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, при процесното ПТП ищецът получил закрито вътреставно разместено многофрагментно счупване на костите на левия ацетабулум, кръвна репозиция и фиксиране с метал на счупването, травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясносакралния отдел на гръбнака, посттравматична коксартроза на ЛТБС. Според вещото лице установената фрактура може да бъде получена при директен удар на лявата половина на таза в предна лява врата на автомобила или при удар на коляното в предните части на таблото, но поради липса на травма на коляното в случая, експертът приема първия механизъм на получаването й. Съгласно заключението, процесните травми са причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, а към момента на извършения преглед от вещото лице – значително ограничени движения в лявата тазобедрена става, определящи медикобиологично-квалифициращия белег – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице заключава, че ищецът не е възстановен напълно и е налице трайно инвалидизиране с настъпили усложнения – посттравматична коксартроза. В съдебно заседание пояснява, че двигателния дефицит и болковия синдром ще останат за цял живот, с тенденция за засилване на коксартрозата, поради което с оглед възрастта му би могло да доведе до поставяне на изкуствена става.