Решение № 260885 от 09.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260885 гр. Пловдив, 09.07.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА при участието на прокурора Иляна

Джубелиева и на съдебния секретар Елена Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 211 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът В.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощници адв. Т.Е. и адв. М. Д. – К., със съдебен адрес ****, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата по присъденото обезщетение, както и заплащане на сума в размер на 13833,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху претендираното обезщетение, за периода от влизане на постановлението за прекратяване на наказателното производство- 03.05.2018г. до подаване на исковата молба- 22.01.2021г. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е водено наказателно производство, като е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - ***, в извършване на редица престъпления от общ характер против правосъдието и по служба, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди, че в периода 7 май *** г. — 17 септември *** г. е заемал длъжността *** при ***.

Ищецът твърди, че на *** е задържан първоначално за 24 часа в ***, а впоследствие е задържан за срок от 72 ч. в следствения арест, както и че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв., отменена с постановление на Окръжна прокуратура *** от 10.04.2017 г. на основание чл. 234, ал. 8 от НПК. Твърди, че по сигнал от ***г., във връзка със следственото дело, срещу него е образувано дисциплинарно производството за извършване на нарушения на служебната дисциплина, подробно описани в исковата молба, като ищецът е бил временно отстранен от работа. Твърди, че входа на проведеното дисциплинарно производство са установени нарушения на служебната дисциплина, подробно описани в исковата молба, за което на ищеца със заповеди № ***/ *** и № ***/ *** са му наложени дисциплинарни наказания „порицание“, съответно „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Ищецът твърди, че със заповед № ***/ *** е възстановен на заеманата длъжност „***“ и е разпоредено да му бъде изплатено възнаграждението за времето на отстраняване. Ищецът твърди, че със заповед № ***/ *** е прекратено служебното му правоотношение, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като заради образуваното срещу него досъдебно производство, му е отнето разрешението за достъп до ***. Твърди, че му е направено предложение да заеме длъжността „***“ в ***, но ищецът отказал по съображения, че предлаганата длъжност е по- ниска по вид от длъжността, заемал преди да бъде прекратено служебното му правоотношение. Ищецът твърди, че заповед № *** е отменена с влязло в сила решение на Върховния административен съд.

Ищецът твърди, че образуваното срещу него досъдебно производство е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура – *** от 03.05.2018г. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял сериозно увреждане на правната му сфера, изразяващо се в следното: Твърди, че преживял тежък емоционален стрес, силно се променил, видимо отслабнал, сринал се психически.

Твърди, че преживял служилото се изключително тежко, защото се ползвал с добра репутация, заемал висок пост в ***, имал планове за кариерно развитие. Твърди, че изпаднал в социална изолация, тъй като след започване на разследването много от неговите колеги и приятели преустановили контактите си с него. Твърди, че станал нервен, затворен в себе си, избухлив, имал оплаквания от световъртеж, общо безпокойство и безсъние. Твърди, че в резултат на проведеното разследване загубил източника си на постоянни доходи, което поставило него и семейството му в затруднено материално положение. Твърди, че семейството му страдало от недостиг на парични средства, както и че ищецът бил изключително притеснен за това как семейството му ще успява да посрещне ежедневните си нужди. Твърди, че имал затруднения в намирането на работа, тъй като професията му била специфична, а случаят имал негативен отзвук в професионалните среди на ищеца, което допълнително го потискало и влияело отрицателно на самочувствието му.

Твърди, че поради това се наложило да се регистрира в Бюрото по труда, като след като в продължение на 15 месеца бил регистриран като безработен започнал работа, предложена му от Бюрото по труда, като ***.

Твърди, образуваното срещу наказателно производство станало причина за семейни конфликти със съпругата му и с децата му. Твърди, че от началото на досъдебното производство до неговото прекратяване е проявен засилен интерес от страна на националните медии, отпечатани са многобройни статии в различни печатни и електронни издания, свързани с проведеното разследване, в които фигурира името на ищеца, които са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото, в професионалната общност и сред близките му.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по основание и по размер.

Релевира възражение, че ищецът не посочва кога постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила и не представя доказателства за това. Оспорва като неоснователни претенциите за обезщетяване на вреди, които са резултат от проведеното дисциплинарно производство и наложените дисциплинарни наказания, тъй като същите не се пряка последица от повдигнатите обвинения и ответникът не е легитимиран да отговаря за тях. Оспорва твърдението на ищеца, че е останал без работа и доходи в резултат на воденото производство, тъй като ищецът не е приел предложението за назначаване на длъжност „***“ по собствена преценка. Твърди, че е налице сравнително нисък интензитет на увреждане, по следните съображения: производството е проведено в разумен срок, предвид фактическата и правна сложност на делото; не са налагани най- тежките мерки за неотклонение, с изключение на първоначално задържане за 72 часа; взетата постоянна мярка за неотклонение не е била изпълнявана през целия исков период, а е отменена преди приключване на наказателното производство; не са налагани други мерки за процесуална принуда; производството е приключило на досъдебна фаза.

Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е изключително завишена и не е съответна на претърпените вреди. Твърди, че ищецът има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в условията на евентуалност твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.

По същество ищецът чрез пълномощника си адв. Е. пледира за уважаване на исковете като основателни и доказани и за присъждане на разноските в производството.

По същество ответникът чрез прокурор Д. пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявените искове са допустими и следва да бъде разгледани по същество.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган.

Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното производство, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приетите по делото писмени доказателства:

Постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2015г. и Постановление за привличане на обвиняем от 14.09.2017г., Постановление от 17.09.2015г. за задържане за срок от 72 часа, Постановление от 18.09.2015г. за вземане марка за неотклонение парична гаранция, Постановление от 10.04.2017. за отмяна на мярка за неотклонение и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.04.2018г., всичките постановени по ДП № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - ***, пр. преписка № 5065/ 2015г. по описа на ОП – ***; писмо, изх. № 5065/ 2015г. от 03.05.2018г. от ОП – *** до ищеца, с което му се изпраща Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018г., ведно с известие за доставяне, получено от ищеца на 08.05.2018г., Постановление от 26.06.2018г., пр. преписка № 2803/ 2015г. по описа на Апелативна прокуратура – ***, с което е прието, че няма основание за отмяна или изменение по реда на служебния контрол на Постановление от 26.04.2018г. на Окръжна прокуратура- *** за прекратяване на наказателното производство по ДП № 166/ 2015г.

От описаните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 166/ 2015 г. по описа на ОСО при ОП - ***, представляващо прокурорска преписка № 5065/ 2015 г. по описа на ОП-*** в извършване на престъпления от общ характер- престъпления против правосъдието и по служба /престъпление по чл.288 НК и по чл.294, ал.4 вр. ал.1 НК и престъпление по чл.282, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК/. Установява се, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018г., поради несъставомерност на деянията от обективна и субективна страна.

Установява се, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.05.2018г.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение №