Решение № 1585 от 28.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Пловдив, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330201868 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8554 / 11.03.2024 година на Началник-отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес: **, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А, предложение 1. от Закон за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3, буква В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение 1. от Наредба № 11 / 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на основание чл. 53, ал.

1, т. 2, предложение 1. от Закона за пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

С Жалбата си Н. И. Д. иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност с доводи за некомпетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган; прекомерност и непропорционалност на наказанието, както и негодност на техническото средство, с което са извършени измерванията. Редовно призован на посочения в жалбата адрес, жалбоподателят не се явява в съдебно заседание за лично упражняване право на защита и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна – Началник-отдел „Контрол по републиканската 1 пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище чрез пълномощник излага доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде потвърдено, заради неоснователност на Жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 08.02.2024 година Е. Л. С. (главен инспектор в Агенция „Пътна инфраструктура“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа“) и колегата му А. М. А. в изпълнение на служебните си задължения правят проверки на тежки извънгабаритни превозни средства по автомагистрала „Тракия“, като за целта са се позиционирали на отбивна площадка на километър 155+100 в посока София - Бургас, което място попада в област Пловдив.

Към 08:30 часа контролните органи спират за проверка съчленено пътно превозно средство (ППС) с пет оси – влекач „**“ с рег. № **, с две оси и полуремарке с рег. № **, с три оси, – управлявано от Н. И. Д., с което се превозва бетонна греда. Правят измерване с ролетка с идентификационен № 1239/18 (50 м) и констатират, че измерената дължина на съчлененото ППС е 23,30 метра при допустима максимална такава от 16,50 метра съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, буква В от Наредба № 11 / 03.07.2001 година (Наредбата), като превишението е с 6,80 метра.

Заради извънгабаритните размери на пътното превозно средство, проверяващите искат разрешително в съответствие с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за превишаване на максимално допустимите стойности, каквото е необходимо за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от управляващата пътя администрация – Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно изискванията на Раздел IV от Наредбата, а Н. Д. им казва, че няма такова и превозва товара си без разрешение. Контролните органи извършват и справка в отдел „Пътни такси и разрешителни“ в Областно пътно управление Пловдив, при което установяват, че за съответните регистрационни номера на съчлененото ППС няма издадено разрешително за движение на извънгабаритно превозно средство.

С оглед направените констатации и в съответствие с правомощията си по 2 чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 / 03.07.2001 година Е. С. съставя в присъствието на жалбоподателя и му връчва срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение № 0009921 / 08.02.2024 година за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А, предложение 1. от Закон за пътищата във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3, буква В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение 1. от Наредба № 11 / 03.07.2001 година, поради извършване на превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), като Н. Д. отбелязва, че има възражения, но без конкретизация и в срока по чл. 44 от ЗАНН не депозира такива.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. И.

Д. за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А, предложение 1. от ЗП във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 3, буква В, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предложение 1. от Наредба № 11 / 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата указва, че извънгабаритни са тези пътни превозни средства или състав от такива, на които поне един от размерите с товар или без е по-голям от стойностите по чл. 5, и съгласно т. 3 на ал. 1 от визирания текст на подзаконовия нормативен акт допустимата максимална дължина на пътните превозни средства за движение по отворените за обществено ползване пътищата е съответно: 12,00 метра за всяко моторно превозно средство, с изключение на автобус (буква А); 12,00 метра за ремарке (буква Б); 16,50 метра за съчленено ППС (буква В); 18,75 метра за съчленен автобус (буква Г), а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата към момента на извършване на проверката съчлененото ППС с пет оси, с което е извършван превоз на товар, – влекач „**“ с две оси и полуремарке с три оси – е с дължина 3

23,30 метра при допустима максимална дължина от 16,50 метра, като превишението е с 6,80 метра, т. е. съчлененото ППС се явява извънгабаритно.

Установено е още, че водачът не представя разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, а по силата на чл. 8 от Наредбата движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата (ал. 1); извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, като след издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни ППС или извършват превозите лицата съгласуват със съответната служба за контрол при МВР движението на извънгабаритното пътно превозно средство, което съгласуване се извършва върху разрешителното (ал. 2).

Или към датата на проверката движението на съчлененото ППС е извършвано от водача Н. Д. без издадено от администрацията, управляваща пътя – Агенция „Пътна инфраструктура“, на съответно разрешително за превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, а разпоредбата на чл. 26, ал.

2, т. 1, буква А, предложение 1. от Закона за пътищата вменява, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни пътни превозни средства.

Формалното нарушение е извършено умишлено – водачът е имал възможността и е съзнавал задължението си да извършва превоза, след издадено надлежно разрешение, но го е сторил, без да има такова, с което обективно са настъпили общественоопасните последици от поведението му.

Неоснователно е възражението, че използваното техническо средство, с което е измерено съчлененото ППС, не е било от одобрен тип. За ролетката е представен Сертификат за съответствие DIN50049-2.1, с клас на точност ЕС ІІ в съответствие с Директива 2014/32/ЕС MI-008, като в документа е посочено, че продуктът е проследими съгласно стандарта за изпитване с официалния регистрационен номер: 57002 РТВ 17 и може да се използват като основа за мониторинг на оборудването за инспекция. Съгласно § 5а, т. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм.), действаща към момента на нарушението, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС не подлежат на одобряване на типа материалните мерки за дължина, каквато се явява процесната ролетка, а съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване сертификатът за съответствие доказва изпълнение на съществените изисквания към средствата за измерване.

4

Неоснователно е и възражението за неяснота на описаната в Акта и Наказателното постановление фактическата обстановка, заради непосочване от коя до коя точка е измерено съчлененото ППС. Като физична далечина, дължината характеризира линейното измерение на обектите по направление на най-големия им размер – разстоянието между най-крайните точки по протежение, измерено от край до край. За това и в специалния подзаконов нормативен акт за допустимата максимална дължина и ширина на пътните превозни средства, които да се движат по отворените за обществено ползване пътищата, не е посочено съответните метри от коя до коя точка са (виж чл. 5 от Наредба № 11 / 03.07.2001 година), защото за житейски логичните обстоятелства не е необходимо специално разяснение. В случая следва единствено да се спомене, че по чл. 44, т. 1 от Закона за измерванията лицата, използващи средствата за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилна употреба и да ги използват по предназначение и по делото не се установява инспекторът в Агенция „Пътна инфраструктура“ да е нарушил задължението си по измерването, като с годно сертифицирано техническо средство е установил превишение на максимално допустимата дължина от 16,50 метра за съчлененото ППС с 6,80 метра.

Точно от наказващия е определена и наказателната разпоредба по чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение 1. от Закона за пътищата, чийто текст, съотнесен към конкретното нарушение, визира: Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, … които извършат … следните дейности: движение на извънгабаритни … пътни превозни средства … без разрешение на … администрацията, управляваща пътя.

Спазено е изискването на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание е в границите на посоченото в санкционната норма. В тази връзка е несъстоятелно възражението за липса на пропорционалност с позоваване на решения на СЕС и на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Наложеното наказание не е за неплатена такса по тарифата, което е друго нарушение по Закона за пътищата, а за липса на разрешително за превишаване на максимално допустимите норми съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 / 03.07.2001 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството и цитираните решения на СЕС касаят случаите на предвидена по националното законодателство санкция във фиксиран размер, а глобата по чл. 53, ал. 1 от закона варира в диапазона от 1000 до 5000 лева, т. е. предвидена е възможност за ефективност на санкцията и възпиращ характер с оглед конкретиката на нарушението.