Протокол № 167 от 04.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 167 гр. Смолян, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500238 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

На второ четене 10.50 часа жалбоподателя Д. З. И., редовно и своевременно призован, не се явява.

Постъпила е молба от пълномощника на Д. И. адв. Д. М. за оставяне на делото за второто четене в 13:00 часа на днешна дата, поради заетостта му по дело в Районен съд – Девин,

Въззиваемият И. Т. Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемият Д. Т. Г., редовно и своевременно призован, се явява лично.

Д. Г. : Брат ми И. Т. Г. няма да се яви в днешно съдебно заседание, но знае за делото. Вчера му се обадих и ми каза, че няма да може да дойде.

Съпругата му ми каза, че е зает и няма да дойде днес, защото кара тъща си на почивка в Цигов чарк в базата на Стоматологичния факултет. Знам, че делото ще се гледа в 13:00 часа, но аз няма да се явя, тъй като е горещо и моето присъствие не е необходимо, но нямам против делото да се гледа на второ четене в 13:00 часа.

Въззиваемата М. Т. Г. , редовно и своевременно призована, не се явява. От пълномощника й адв. П. е изразено становище за съгласие делото 1 да се остави на второ четене на днешна дата в 13:00 часа, за да се осигури присъствието на двамата адвокати-пълномощници.

В 13:00 часа на второ четене жалбоподателят Д. З. И. се явява лично и с пълномощника си адв. Д. М. – надлежно упълномощен.

Въззиваемите И. Т. Г. и Д. Т. Г., редовно призовани, на второ четене в 13:00 часа не се явяват и не изпращат представител.

Въззиваемата М. Т. Г. , редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява пълномощникът й адв. П. – надлежно упълномощена.

Адв. М.: Моля да бъде даден ход на делото.

Адв. П.: Също моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки, страните са редовно и своевременно призовани, следва да бъде даден ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Докладва се Въззивната жалба.

Адв. М.: Поддържам Въззивната жалба.

Адв. П.: Оспорвам изцяло Въззивната жалба и поддържам отговора.

Адв. М.: Получили сме копие от проекта за доклад, нямам възражение да бъде обявен за окончателен.

Адв. П.: окончателен.

Нямам възражение проекта за доклад да бъде обявен за Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, изготвен с Разпореждане № 308 от 13.06.2024 година по ВГД № 238/2024 година и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява го за окончателен.

Адв. М.: Уважаема госпожо Председател,

З. Ал. му се наложи да закара близък до болница. Водим другия свидетел - Сирма и Ем. Ч., който е бил свидетел в първоистанционното производство. С оглед да не отлагаме делото заместихме З. Ал. с Ем. Ч., от тази гледна точка намерих за редно да докарам другия свидетел, за да не 2 бавим процеса.

Адв. П.: Не се противопоставям да бъдат разпитани водените свидетели, като вместо св. Ал. бъде разпитан св. Ч..

Съдът сне самоличността на свидетеля както следва:

Ем. Бр. Ч. е със снета самоличност от Районен съд - Смолян На свидетелят бе напомнена за отговорността по чл. 290 от НК, за което обеща да говори истината.

Св Ч.: 1949 година съм роден и съм на 75 години. Живея в с. См..

Познавам М. Г.а, познавам и двамата й братя – Д. и И.. Познавам и семейство И.и. Имам впечатления от постройката и от къщата. Г.и живеят една част в Смолян, те не живеят в с. См.. Знам, че има разправии някакви. Аз бях кмет на с. См. през времето 1992 – 1999 година . През 2005 г. мисля че беше, когато стана скандал – проявили са интерес Г.и отишли при И.и. Аз не съм го видял. Като кмет го знам. Скандалът беше за стопанската сграда. Имали са претенции Г.и за стопанската сграда, че те са собственици. На скандала не съм присъствал, но като кмет го знам от хората в селото. Това стана 2005 г.

Тогава съм не съм бил кмет. Около 2000 година И.и построиха плевнята.

Скандалът помня, че беше 2005 г. хора от См. вървяха и казваха, че И. е изгонил Г.и от имота за стопанската сграда. От други лица знам, не съм присъствал. От 1972 година аз съм техник. Знам, че Г.и имаха претенции за имота, че е бил техен. По възстановяване на имотите са отделили някакъв имот. Г.и искаха да вземат цялата стопанска сграда, че е тяхна собственост.

Говоря за 2005 г. И.и са строили стопанската сграда и аз мисля, че е тяхна.

Младото момче Д. е изгонил М. Г.а. След това нищо не се чуваше за тях.

Въобще Г.и не са влизали в този имот. Те са от другаде. Имотът почти не може да се обработва, защото е стръмен. И.и си го косят. Не знам Г.и да са водили дела, да са ходили в Общината. След 2005 г. не съм мяркал Г.и в См..

Не съм чул нещо от други хора за развитието на техните взаимоотношения за стопанската сграда. Стопанската сграда е построена някъде около 1990-1991 година. Имотите където е построената стопанската сграда и къщата на И.и и всички места наоколо са построени върху държавни парцели. Не знам преди да станат държавни парцели чии са били земите, върху които са построени тези къщи. Аз работих в Общината, бяхме селищна система после станахме кметство. Не знам точно кога му е отстъпено право на строеж на къщата на 3 баща му, но като работещ в общината знам, че му е отстъпено право на строеж на бащата на Д.. Не знам дали И. има разрешително за стопанската сграда, на чий имот е построена. Стопанската сграда си е строил сам И. по стопански начин, той си е финансирал строежа изцяло, но не мога да кажа върху чий имот е построена стопанската сграда. Не мога да кажа на когото е възстановен имота, тъй като поземления имот не е в Общината, при нас са били само регулациите и парцелите.

Адв. М.: Считам, че този въпрос е неуместен, с оглед на обстоятелството, че Удостоверението по чл. 13 и скиците се издават от Община – Смолян, не от Кметството в с. См. и за реституциите отговаря Общинска служба по земеделие.

Св. Ч.: Не ми е известно И.и да са търсили съдействие за покупка на земята под стопанската сграда.

Адв. М.: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв. П.: Нямам въпроси.

Свидетелят бе освободен от съдебната зала

Съдът сне самоличността на водената свидетелка както следва:

С. Х. И.А е със снета от преди самоличност.

На свидетелката й бе напомнена отговорността по реда на чл. 290 от НК, за което същата обеща да говори истината.

Св. И.а: Аз живея в с. См.. Аз съм майка на Д.. От 2005 година дойде госпожа Г.а и ми каза, че земята е тяхна и ние се съгласихме със съпруга ми.

Преговаряхме. За сградата не сме говорили нищо. Приказвали сме само за земята, искаше да й платим земята. Г.а считаше, че сградата е наша и затова ние се съгласихме да платим земята. 2005 година тя ни предложи да купим земята под стопанската сграда. Ние се съгласихме, говорихме каква сума и тя каза, че ще подготви документите, разбрахме се за цената. Тя обеща, че ще говори с братята, ще отидем пред нотариус да направи сделката и да се разплатим и всичко да се успокои. След това, много време мина, около 2010 година, М. Г.а пак дойде и каза, че е преговаряла с братята, единият брат не е съгласен, да ни го продаде на части. Синът ми й каза, ние си приказваме на ти, защото се познаваме, може да дойде и другия й брат, защото утре в други ден може да има претенции.. Тя каза, че иска да ни продаде нейната част и 4 частта на съгласилия се брат, а на другият брат, който не се съгласи да остане така. Тогава тя каза, че ще преговаря с него, даже и аз се обадих по телефона, защото го познавам и него - И. Г.. Обадих му се, съобщих му, че сме в Пловдив със сина ми, може ли да срещнем и приказваме, да улесним нещата.

Той ми каза: „Не ме занимавайте с глупости“. Това бяха неговите думи, мога да ги потвърдя пред него. След това, аз стоя си в къщи и виждам двама младежи се разхождат из двора и оглеждат и аз се обаждам на сина ми. Това беше през 2015 г. или 2018 г.. То всичко е дере, колко труд положихме.

Звъннах на Д. и му казах: „Д.е, имаме гости.“ Той ме попита какво има, аз му казах, че не знам, двама младежи се разхождат из двора, ела да видиш.

Момчето дойде, излезнахме и видяхме, че няма никой. А те имат нататък и други имоти, може би жената ги е водила да им ги предложи, да си ги харесат. След малко се върнаха. Момчето не говореше български. Взеха да си приказват какво, що ще правят и Д. каза на М. нали се разбрахме, че ние ще купим земята, защо така злоупотребяваш и ми водих тези хора. Взеха да имат претенции. Д. пак и каза да каже на хората да си вървят, ние ще се разберем, ще купим земята и ще се разберем. Обаче от там разбрахме, защото ние не знаем английски, обаче внучката тя учи и знае английски и ни казва приказват какво ще правят за пристройката. Д. пак й каза, че имаме човешки нужди. Аз и казах на М., защото сме си познати: „Како М., виж какво ще ти кажа. „Дай да се разберем, да нямаме тормози едни с други.“ Тя каза: „Добре тогава ще се разберем, ще се обадя пак.“ След това нито се обади, нито нищо. От 2005 г. ние си я ползваме постройката, ние сме я построили. Гледах крави и телета, защото ние сме я построили. Преди това ги гледахме в къщата, в избата.

Продължаваме да ползвам стопанската сграда, даже сега преди два месеца заколихме една крава. Ползваме я за животни - гледаме кокошки, фуражи държим. М. Г.а не е имала претенции към стопанската сграда, а само към земята. Считаше, че плевнята си е наша и само се повдигаше въпроса за земята. Нашата къща е построена през 1987 г., и две години след това, към 1989 година, построихме селскостопанската сграда. То беше един бряг, едно дере. Отидохме в кметството, защото беше голям бряг, до едно дере.

Отидохме в Кметството да попитаме може ли да го оправим, защото ни идваха змии в двора и да построим стопанската сграда. Моят съпруг работеше в „Редки метали“. Дойде с „Камацу“, багериста не знам дали е още жив, три дена работи, за да го подобри. Дойде техничката от кметството, каза: