Определение № 1170 от 08.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. Бургас, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500526 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.418,ал.4 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 10904/14.03.2024г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, представлявано от изп. директор Димитър Шумаров и Милена Ванева - прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“, с per. № o r единния адвокатски регистър 2000045410, чрез адв. Христина Христова Иванова, против Разпореждане № 2391/27.02.2024г., инкорпорирано в Заповед по чл.417 ГПК с №654/27.02.2024г. по ч.гр.д.

№ 1202/2024г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на Банката за издаване на Заповед по чл.417 ГПК срещу Д. Х. П. за сумата над 17943,54 лева — главница до пълния предявен размер

18343,54 лева т.е. за сумата от 400 лева, представляваща такса по чл.5,т.1 от Договора- оценка на кредитоспособност ,както и срещу неприсъждане от БРС на претендираната сума от 1582,13 лева- заплатено минимално възнаграждение с ДДС, за което са представили банково бордеро с уникален регистрационен номер 100/101/24491292 от 15.02.2024 г., в което било отбелязано името на длъжника и с което се установявало извършеното плащане на адвокатското възнаграждение.Изложени са съображения, че сумата от 400 лева била заплатена предварително от Кредитополучателя с негови /лични средства, което обстоятелство било видно от представения по делото Погасителен план, представляващ неразделна част от Договор за потребителски кредит FL1202545 от 11.08.2021 г. Подобна такса не представлявала нарушение на ЗПК, като събирането й целяло да обезвъзмезди Кредитора при евентуално неодобрение на Кредитоискателя за предоставяне на кредит.Тя не се начислявала по кредитната сделка и не се претендира от Заявителя, т.к. същата вече била заплатена от Кредитополучателя.Досежно неприсъждането на адвокатско възнаграждение в размера от 1582,13 лева развива съображения за това, че никоя от страните не е направила възражение за извършеното плащане на адвокатското възнаграждение или за заверяването на сметката по смисъла на чл.305 от ТЗ,сочи практика на ВКС/ Решение 29/07.05.2009 г. по т.д.№ 535/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение № 12/25.07.2010 г. по т.д.№ 181/2009 г. на ВКС, II т.о./ с които се приемало, че издаденото от банката платежно нареждане е достатъчно,за да удостовери не само предприемането на плащане, а и завършването на плащането по смисъла на чл.305 от ТЗ с постъпване на преведеното / застрахователно обезщетение по сметка на увредения застрахован.Моли отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата над 17943,54 лева — главница до пълния предявен 1 размер 18343,54 лева или за сумата от 400 лева, както и за сумата от 1582,13 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 1202/2024г. по описа на Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от заявителя „Юробанк България“ АД чрез адв. Христина Иванова от адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ срещу длъжника Д. Х. П. за претендирани предсрочно изискуеми вземания по договор за банков кредит № FL1202545/11.08.2021г. в общ размер на 20409,87 лв., от която : главница 18343,54лв., дължима за периода от 20.05.2023г. до 27.11.2023г. възнаградителна лихва от 833,01лева, мораторна лихва 1097,82лв., дължима за периода от 20.04.2023г. до 12.02.2024г.),такси от 75,50 лева и обезщетяване за уведомяване в размер на 60 лева, както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и съдебни разноски - държавна такса 408,20лв. и адвокатски хонорар 1582,13лв. с вкл. ДДС. Към заявлението е представено пълномощно,видно от което изпълнителният директор и прокуристът на банката са упълномощили адвокатското дружество, представлявано от заедно и поотделно от съдружници-адвокати, с права да осъществяват процесуално представителство от името и за сметка на банката пред всички съдилища в страната във връзка с подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, както и други посочени права. В пълномощното е предвидена изричната възможност упълномощеното лице да преупълномощава адвокати и адвокатски сътрудници от адвокатското съдружие с правата по него. Видно от друго приложено пълномощно /л.21 от заповедното дело/ е, че адв.Христина Иванова е преупълномощена за представителство пред съда от Банката, като процесното заявление е подадено чрез нея. Приложено е платежно нареждане /л. 25 от заповедното производство/,от съкращенията при записване на основанието за превод и други пояснения към него се установява, че „Юробанк България“ АД е превела на адвокатското дружество сумата от 1582,13 лв.

Със Заповед № 654/27.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заповедният съд е разпоредил длъжникът П. да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: главница 17943,54 лв., договорна лихва 833,01лева, мораторна лихва 1097,82лева, 75 лева такси и 60 лева разходи за уведомяване, както и деловодни разноски от 400 лева,представляваща държавна такса . Съдът е отхвърлил заявлението в частта му, касаеща вземането за главница за горницата над уважения до пълния предявен размер или за сумата от 400лв., представляваща дължима от кредитополучателя -длъжник такса по чл. 5, т. 1 от договора за оценка на кредитоспособността, като е приел, че тази клауза е недействителна, съгласно чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. С оглед резултата, по отношение на разноските, съдът е посочил, че на заявителя се следват такива съобразно уважената част от заявлението, с изключение на адвокатския хонорар поради липсата на договор, респективно други доказателства, 2 установяващи уговарянето на такъв в претендирания размер, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и ТР №6/2013г. на ВКС.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При произнасянето си съдът съобразява, че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препраща към тази на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи: основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

Въззивният състав намира, че тази предпоставка е обоснована от заявителя по отношение на претендираните главница и лихви с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В тази част разпореждането не се обжалва, поради което не е предмет на въззивен контрол.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а съгл. т. 3 и дали искането не се основава на неравноправна клауза в случаите, когато договорът е сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият.

В проверката по отношение на горните законови критерии настоящият съдебен състав намира, че включената съгласно чл.5.1 такса за оценка на кредитоспособността,която кредитополучателят следва да заплати на Банката ,представлява допълнителна договорка по сключения договор за потребителски кредит, доколкото тя е инкорпорирана в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги.От приложената от Банката Тарифа за таксите и комисионните не е видно твърдението , заявено с частната жалба - че сумата била заплатена с лични средства от кредитополучателя.Следователно, тази клауза противоречи на добрите нрави и директно на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, тъй като същата по своето естество е разход, свързан с усвояване и управление на кредита, поради което същата е нищожна, а претендираната сума от 400 лева, представляваща разликата над 17943,54 лева — главница до пълния предявен размер 18343,54 лева, е недължима, както правилно е отбелязъл и районния съд.

Досежно искането за разноски:

Районният съд в издадената заповед за изпълнение по делото е приел, че с оглед резултата, на заявителя се следват такива съобразно уважената част от заявлението, с изключение на адвокатския хонорар поради липсата на договор, респективно други доказателства, установяващи уговарянето на такъв в претендирания размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и ТР №6/2013г. на ВКС.

Трайна и последователна е практиката на ВКС, че за да бъдат признати и присъдени в 3 полза на страната разноски (заплатено адвокатско възнаграждение), от значение е извършването на същите във връзка с конкретното дело да бъде доказано. Страните по делото не са длъжни да представят договор за правна помощ, за разлика от пълномощното за процесуално представителство, още повече, че такъв договор може и да не е сключен в писмена форма доколкото липсва предвидена в закона форма за валидност. Такъв договор може изобщо и да не бъде сключен - по арг. от разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Дори при липса на представен договор за правна защита и съдействие, но при доказаност на понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, те подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора, тъй като това са реално направени от страната разноски по делото. В този смисъл са и Определение № 269 от 23.02.2023г. по ч.гр.д. № 476/2023г. по описа на III гр. о. на

ВКС, Определение № 28 от 12.01.2023г. по ч.гр.д. 3874/2022г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 50056 от 14.07.2023г. по ч.т.д. № 2191/2021г. по описа на I търг. отделение на ВКС, Определение № 547 от 11.07.2023г. по ч.т.д. № 547/2023г. по описа на II търг. отделение на ВКС.

Ето защо, доколкото в случая съдът намира, че от представените по делото доказателства-пълномощни и платежно нареждане може да се направи извод, че разноските за адвокатско възнаграждение са реално сторени от заявителя във връзка с конкретното заповедно производство, то такива следва да бъдат присъдени, независимо от липсата на представен договор за правна защита. Жалбоподателят в жалбата е посочил, че претендира пълния размер на адвокатското възнаграждение, но присъждането на същото следва да бъде съобразено с уважената част от заявлението. Предвид това, жалбата се явява основателна до сумата от 1574,13лв. адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в полза на банката-заявител.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.02.2024г., обективирано в Заповед № 654/27.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1202/2024г. по описа на БРС в частта, в която е отхвърлено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 400 лева, представляваща такса „оценка на кредитоспособност“ по чл.5,т.1 от Договора,както и в частта, в която не е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 1574,13 лева / с ДДС/ до претендираната сума от 1582,13 лева/ с ДДС/.