Решение № 2012 от 21.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. Бургас, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120102831 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба вх. № *****/17.07.2026 г. на В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. Б.******, за издаване на заповед за незабавна защита срещу Г. Г. Г., роден на **.**.**** г., с адрес: гр. Б.****** и Х. Г. Г., с адрес: гр. Б.******, по повод осъществено от тях по отношение на молителя домашно насилие.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно:

Ответникът Г. Г. Г. е баща на молителя, а Х. Г. Г. е негов брат, тримата живеели в жилището на техния баща, като от осем години родителите му били разделени, като не поддържали връзка с майка им. Преди година бабата на молителя по майчина линия починала, като той се свързал с майка си след нейното погребение. Като разбрал за това, бащата на молителя започнал физически и психически тормоз над него.

На 16.07.2026 г., около 21, 00 ч., с приятелката му посетили апартамента, където живеели баща му и брат му, за да си вземе вещите, защото се изнесъл в друго жилище под наем. В апартамента бил само брат му, на когото казал, че идва, за да си вземе телевизора, като той започнал да се заяжда с молителя. Малко по – късно приятелката на молителя се срещнала в коридора на блока с баща му, който й се развикал, като молителят го заговорил и му казал, че си иска телевизора. Баща му поискал да му заплати 1 пари за телевизора, като молителят му отказал, тъй като твърдял, че го купил с лични средства. Баща му искал да звъни на тел. 112, но молителят му отговорил, че не се притеснява от това, защото не е направил нищо нередно.

След това, баща му се изнервил, при което последният, заедно с другия ответник, започнали да бутат молителя извън апартамента. Молителят се съпротивлявал да излезе, като ответниците започнали да удрят молителя с юмруци по главата. Той започнал да се предпазва и отбранява, а баща му отишъл бегом до една от стаите и взел гаечен ключ, с който започнал да удря молителя до главата. Молителят се зашеметил и тръгнал да пада на земята, при което брат му го хванал с едната ръка и тръгнал да го души, а баща му през това време го ударил още няколко пъти с гаечния ключ по главата.

Приятелката на молителя станала свидетелка на всичко това, започнала да плаче и вика, а ответника, който е баща на молителя, започнал да й вика – „тихо, че целият блок те чу“. След това ответниците пуснали молителя, като видели, че главата му е в кръв, след което влезли в апартамента, затворили вратата.

След това молителят и приятелката му оставили багажа си, отишли до Спешния център на УМБАЛ, за да го прегледат и полицаите го чакали там, на които преди това се обадили. Извършен му бил преглед и му зашили главата, защото била спукана. Разказал на полицията за случката и те отишли да задържат баща му.. Заявява, че се страхува от ответниците, защото и двамата се държали агресивно с молителя, като го тормозят постоянно. Страхувал се за здравето и живота си, защото били способни да го осъкатят.

Моли, съдът с крайния си акт, да наложи спрямо Николов мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т.4 и т.6 от ЗЗДН, подробно посочени в молбата.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.

Със свое определение № ****/18.07.2026 г., съдът постанови мерки за незабавна защита на молителя.

В съдебно заседание, молителят се явява и се представлява от адв. К., който поддържа молбата и моли за нейното уважаване.

Ответниците, редовно призовани за съдебно заседание, се явяват лично и с адв. Р., която моли подадената молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима и съдържа задължителните реквизити по чл. 9, ал. 1 от ЗЗДН. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, с надлежни ответници съгласно чл. 3, т. 5 от ЗЗДН – лице, което е низходящо на молителя /негов син/ и брат на другия ответник.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова 2 насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подадената писмена декларация се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал.3 от ЗЗДН. По този начин доказателствената тежест в процеса се обръща, като в тежест на ответника по делото е да установи именно, че описаните в представената писмена декларация факти и обстоятелства не са се осъществили по начина, представен в нея.

Подадена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата, с описани по – горе факти и обстоятелства. В случая следва да се посочи, че тъй като подадената декларация се ползва с т.н. материална доказателствена сила, то насрещната страна следва да проведе т.н. обратно доказване /арг. от мотивите на Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 11/2012 г., ОСГК/. Обратното доказване, както приема и ВКС в практиката си и еднозначно се възприема в теорията, винаги следва да е пълно, за разлика от насрещното доказване, което няма нужда да е пълно, а единствено цели да разколебае сигурността досежно фактите, които ищецът цели да докаже в рамките на процеса, като по този начин именно преустанови опитите на ищеца в рамките на даден процес да установи със сигурност, че правнорелевантните факти са се осъществили със сигурност, тоест да осъществи т.н. пълно доказване, което принципно следва да бъде осъществено от ищеца. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства /Така Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др./.

Предвид липсата на проведено обратно доказване, следва да се приеме че на посочените дата и по посочения начин е осъществен акт, който може да се квалифицира като такъв по домашно насилие, извършен от страна на всеки от ответниците спрямо молителя.

От представената декларация на молителя по чл. 9 от ЗЗДН, която както се посочи, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, се установяват обстоятелствата относно упражняваното от ответника насилие на посочените дати спрямо молителя, изразяващо се в следното: на 16.07.2026 г., около 21, 00 ч., след словесен конфликт с баща му и брат му, баща му се изнервил, при което последният, заедно с другия ответник, започнали да бутат молителя извън апартамента. Молителят се съпротивлявал да излезе, като 3 ответниците започнали да удрят молителя с юмруци по главата. Той започнал да се предпазва и отбранява, а баща му отишъл бегом до една от стаите и взел гаечен ключ, с който започнал да удря молителя до главата. Молителят се зашеметил и тръгнал да пада на земята, при което брат му го хванал с едната ръка и тръгнал да го души, а баща му през това време го ударил още няколко пъти с гаечния ключ по главата.

Видно от изискана и приложена справка за съдимост на всеки от ответниците, се установява, че същите не са осъждани. Не са установени и други производства по ЗЗДН, образувани по молби на молителя срещу ответниците. По делото е приет препис от ДП № ***/2026 г. по описа на 05 РУ Б., вх. № *****/2026 г. по описа на БРП. В рамките на това досъдебно производство е извършен оглед на мястото, където се е реализирал конфликта между страните по делото, като са приобщени свидетелските показания на молителя, ответниците, както и на св. Р-К. А. П.. Приложен е и амбулаторен лист, видно от който молителят е бил приет в УМБАЛ с разкъсно – контузна рана на главата. Същият документ е приет и в настоящото производство.

Представено е и съдебномедицинско удостоверение по отношение на ответника Х. Г. Г. от 17.07.2026 г., от което се установява, че е налице оток в областта на носа, затруднено носно дишане с лява ноздра и болки в носа по данни на лицето. Последният съобщил, че уврежданията са причинени от молителя на 17.07.2026 г. пред вратата на дома му.

По делото е разпитан и свидетел. От показанията на свидетеля Р-К. А.

П., приятелка на молителя, се установява, че на 16.07.2026 г. отишли с молителя, за да си вземе личния багаж, който се намирал в апартамент в гр.

Б.******, като преди това той живеел там, а към момента – ответниците. При желание да вземе телевизор, намиращ се в апартамента, за който свидетелката твърди, че е собственост на молителя, възникнал спор и конфликт между него и брат му, като впоследствие се намесил и баща му. Свидетелката чувала всичко, защото входната врата била открехната. През известно време вратата била затворена от бащата на молителя, като впоследствие той я отворил и започнал да говори неща на свидетелката за молителя. След това ответникът влязал отново в апартамента. Чуло се блъскане, след което брат му дошъл до вратата, която останала отворена и брат му започнал да блъска молителя да излезе от апартамента без да получи въпросния телевизор. Баща му се заканил, че ще го гръмне със собствения си пистолет, ако не напусне апартамента. Докато Х. блъскал брат си, за да излезе от апартамента, до коридора в детската стая, в която баща му влязъл и оттам взел гаечен ключ.

Брата на молителя се опитал да го удари с юмрук, но го уцелил в гърдите, като В. в отговор клекнал и го ударил с юмрук и брат му паднал. След това баща му започнал да налага молителя с гаечния ключ по главата, Х. се изправил и започнал да го души, след като вече В. бил на земята и баща му го налагал.

Навсякъде имало кръв, но той продължил да го удря. След това отишли в Спешна помощ и там дошла полиция.

Въпреки че свидетелката се намира в близки отношение с молителя, то 4 няма пречка по смисъла на чл.172 от ГПК нейните показания да бъдат кредитирани. Както се приема и в съдебната практика, единствено близката родствена връзка между свидетел и страна по делото /а в случая дори такава не е налице/, не би могло да е основание да не се зачетат показанията на такъв свидетел, но съдът следва да подходи към тях с особено внимание, като ги съпостави и анализира в съвкупност с останалите, приети по делото и кредитирани от него доказателства.

Именно на базата на тази преценка, съдът приема, че не е налице основание да не бъдат кредитирани като цяло показанията на разпитаната по делото свидетелка Р-К. А. П.. Показанията на същата са последователни, логични и безпротиворечиви, като не се откриват противоречия между тях и останалите, приети от съда доказателства. Отделно, показанията на свидетелката се покриват в пълнота и от тези, дадени в рамките на образуваното досъдебно производство от страна на молителя, като не се открива противоречие в тях. Следва да се има предвид, че по същество и от страна на ответниците не се отрича разразяването и развитието на конфликт между страните по делото, който включително е ескалирал и физически. Това се подкрепя и от представените и приети по делото писмени доказателства, вкл. и от представения амбулаторен лист, от който се установяват и последиците от побоя по отношение на молителя и неговите наранявания, които съответстват на описаните от свидетелката. По тази причина, съдът намира, че следва да кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка. От изложеното и като цяло се установява, че фактите са се осъществили по начина, описан в декларацията на молителя по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН.