Решение № 410 от 24.11.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Дупница, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200616 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Същото е образувано след масов отвод на всички съдии от РС-Кюстендил, като производството по НАХД № 207/2023 г. е прекратено от този съд и изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд. С Определение № 251/07.06.2023 г., по КНЧД № 391/2023 г., по описа на ВКС делото е изпратено и разпределено за разглеждане от настоящия съдебен състав на РС-Дупница.

Настоящият съдебен състав е сезиран с обжалвано Наказателно постановление (НП) № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на Б. Д. Л., с адрес: гр. К., ул."Х.Д." № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и 2. „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач. В жалбата се развиват множество доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на извършено нарушение и допуснати множество съществени процесуални нарушения свързани с липса на реквизити в АУАН и НП, както и нарушение на административнопроизводствените правила.

1

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си, като прави доказателствени искания, оспорва част от събраните гласни и писмени доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо до съда и с молба изпратена по делото от АНО, чрез редовно упълномощен юрисконсулт – Б. Л., в която моли за потвърждаване на НП.

Съдът като анализира доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2023 г., около 23:15 ч., при спускане на „Конявска планина“ в посока движейки се към гр. Кюстендил свидетелите П. Г. и К. Р. – служители на Гранична полиция се прибирали от работа на Аерогара София с управляван от св. Г. лек автомобил, като пред тях в същата посока се движел бавно друг лек автомобил, джип„Хонда С-RV“, с Рег.№ № ******, управляван от жалбоподателя Б. Л.. Управляваният от жалбоподателя автомобил криволичел и се приближавал опасно в завоите до края на пътното платно с опасност да катастрофира, поради което св. Г. подал продължителен звуков сигнал с клаксона на автомобила си, при което жалбоподателят натиснал спирачките и спрял близо до мантинелата на пътя. Св. Г. приближил спрелия автомобил, за да види дали всичко е наред с водача му, при което жалбоподателят потеглил, като свидетелят започнал да се движи вече пред него. При последващото движение по пътя към гр. Кюстендил св. Г. и спътникът му св.

Р. забелязали, че следващия ги автомобил отново криволичи по пътното платно, поради което подали на няколко пъти сигнал и дали информация на тел. 112 за местоположението на автомобила управляван от жалбоподателя, като при с. Ябълково изчакали и започнали отново да се движат на безопасна дистанция зад същия при навлизането му в гр. Кюстендил.

На ул. Бузлуджа срещу блок № 95 автомобилът на жалбоподателя бил спрян със светлинен и звуков сигнал от патрул на РУ-Кюстендил, ООР, съставен от свидетелите В. И. и Д. Д.., като зад полицейския автомобил спрели и свидетелите Г. и Р., които останали на място до края на проверката. След като служителите на МВР И. и Д. установили самоличността на жалбоподателя и обстоятелството, че същият се легитимирал като прокурор от ОПКюстендил докладвали на ОДЧ, който им казал да изчакат на място пристигането на патрул на КАТ.

На място пристигнал и автопатрул на РУ-Кюстендил, ПУ - Изток съставен от свидетелите К. Ф. и Р. М., които се отзовали на същия сигнал подаден по-рано от ОДЧ във връзка с движението на автомобила управляван от жалбоподателя. Малко след тях пристигнал и автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Кюстендил съставен от свидетелите мл. автоконтрольор К. Д. и мл. автоконтрольор и В. С., които започнали да извършват проверка на документите на водача и автомобила. При проверката водачът не предоставил на контролните органи СРМПС част II за автомобила, който управлявал. По време на проверката служителите на пътна полиция усетили силен мирис на алкохол от водача и 2 помолили същия да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPL-0261. Жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван.

На място пристигнал и дежурния офицер по линия на КАТ – св. Б. С., който бил изпратен на място от ОДЧ. Същият лично и отново помолил жалбоподателя да му бъде извършен тест за употреба на алкохол с наличното техническото средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPL-0261, но жалбоподателят отново отказал. С оглед отказа му да даде проба св. В. С. издал и се опитал да връчи на жалбоподателя Талон за медицинско изследване /ТМИ/ с № 139423, който последният категорично отказал да подпише и получи, като отказът му е удостоверен надлежно в ТМИ с подписа на св. В. Р. И., най-долу като в изрична разписка за подписване и получаване на талона от лицето. Жалбоподателят не се явил изобщо в процесната нощ за даване на кръвна проба в посоченото му в ТМИ лечебно заведение.

С оглед непредоставянето на контролните органи на СРМПС част II за автомобила управляван от жалбоподателя и с оглед отказа на водача да бъде тестван с техническо средство св. К. Д. съставил на същия АУАН, в присъствието на свидетелите В. И. и П. Г., който бил подписан от актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят отказал да подпише и да получи срещу подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на св. К. Р. положен в съответната разписка за това в края на АУАН. В акта е отбелязано, че нарушителят има възражения, но такива не са изложени писмено в указания му в акта срок.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 23-1139-000279 от 15.02.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кюстендил, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на МВР, с което на Б. Д. Л., с адрес: гр. К., ул."Х.Д." № ***, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1, и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва:

1. „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и 2. „глоба“, в размер на 10,00 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, полицейските служители-очевидци на нарушенията, вкл. на отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство – Д., И., С., Ф., М. и С., както и служителите на ГД „ГП“ – свидетелите П. Г. и К. Р.. Съдът базира изводите си и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът се доверява изцяло на казаното от посочената група полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях лично и непосредствено, преди, по време и след проверката, както и съобщените им от някой от останалите лица факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия, съобразно качеството, компетентностите и длъжността на всеки от полицейските служители. Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с 3 категоричност определени по-дребни и несъществени обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, ЗПАМ, справка от ЦСМП, справка с резултати от техническо средство и др. С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява безспорно от показанията на свидетелите В. И., П. Г. и К. Р., а този факт не се оспорва и от самия жалбоподател. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава едиснтвено и само на изминалия значителен период от време, ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни задължения, степен на ангажираност и извършени действия по отношение на проверката на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите към жалбоподателя. Няма никакви данни за злоупотреба с власт или права от някой от полицейските служители по време на извършване на проверката в ущърб на водача.

Съдът възприема само частично за достоверни показания на свидетелите М. С. и Й.

Т., които са познати и близки на жалбоподателя и то в частите им незасягащи пряко предмета на доказване по делото. Същите не са непосредствени очевидци на нарушенията или на извършването на проверката от полицейските служители спрямо жалбоподателя, а са били ангажирани по молба на същия с други последващи дейности по управление на автомобила му и запознаване с преписката по издадените му АУАН и ЗПАМ на следващия ден.

Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по делото и приложения снимков материал отразяващ района около мястото на проверката, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия или възражения спрямо тях от страните, респ. не се отричат от свидетелските показания възприети от съда за достоверни. Авторството на част от документите се потвърди и в съдебно заседание от подписалите и съставилите ги лица.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити.

Колкото до описанието на всяко от нарушенията, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното им установяване. Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушенията, описано е поведението на водача на МПС изразяващо се в неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0261, както и последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи, което е било надлежно удостоверено в разписка с подписа на св. В. И.. В тази насока последният не оспорва изобщо обстоятелството, че в процесната вечер след приключване на проверката не се е 4 явил да даде кръвна проба в МБАЛ- гр. Кюстендил. Не спори и относно обстоятелството, че не е представил на контролните органи СРМПС част II за управлявания от него автомобил.

По нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП

Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че жалбоподателят поради претърпяна операция на коляното и по лекарско предписание приемал хранителни добавки и лекарства, вкл. шведска горчивка е тотално опровергана и самият жалбоподател в съдебно заседание практически я изоставя и не акцентира на нея. Най-малкото от етикета и съдържанието разяснено от лекаря на пациента относно въпросната горчивка, медикаменти и хранителни добавки жалбоподателят е бил предварително наясно, че след употребата им изобщо не следва да управлява МПС. От друга страна ясно е описано поведението на пътя на същия от свидетелите Р. и Г., които продължително време са шофирали пред и зад него и са възприели тотално неадекватното му поведение на пътя като опасен водач движещ се на зиг-заг и напускащ очертанията на пътните ленти. Поради всичко това и тези твърдения в жалбата и пледоарията на жалбоподателя се явяват напълно изолирани от достоверния според съда доказателствен материал и по никакъв начин не се явяват легитимно оправдание за отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. Още повече при евентуална проба с техническо средство или даване алтернативно на кръвна проба би могла да бъде установена концентрация на алкохол в стойност много по-ниска от нормативно предвидената от 0,5 промила на хиляда, което би било и логично при съответен извършен от жалбоподателя еднократен вечерен прием на предписани му от лекар медикаменти и добавки. Въпреки това явно целта на водача е била да осуети изначално възможността за наказателно преследване срещу него по реда на чл. 343б, ал.1 от НК при евентуално установена стойност на пробата над 1,2 промила на хиляда, поради което и категорично е отказал даването на проба с техническо средство, както и възможността да даде кръв за изследване. Такава съставомерна стойност не би била съответна никога на еднократен вечерен прием на каквато и да е шведска горчивка, а вероятно на изпита бутилка или евентуално литър от същата, за какъвто прием и предписания от лекар липсват изобщо твърдения от жалбоподателя. Напротив видно от представената с жалбата и приложена на л.