Решение № 15131 от 04.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15131 гр. София, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110119715 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Х. М. Б. срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес] иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 4, взети от Общото събрание на етажните собственици от сградата в режим на ЕС на 26.01.2023 г.

Ищцата твърди, че е един от собствениците на самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се на адрес: [адрес], а именно апартамент 63, придобит от нея по наследяване.

Посочва, че на 26.01.2023 г. било проведено Общо събрание на ЕС, за което същата получила протокол – по вайбър на 04.04.2023 г. На ОС били приети следните решения: по т.

1 избор на контролен съвет в състав: Н. П., В. С. и С. М.; по т. 2 – определяне на задълженията за разсрочване за определен период (гратисен период) на дължащите от 2022 г. и по т. 4 – почистване на мазето. Ищцата оспорва законосъобразността на решенията по т.

2 и т. 4, които счита за неясни. Намира, че оспорените решения не са приети с изискуемото по закон мнозинство, като не е изпълнено законовото изискване за поставяне на видно и общодостъпно място в жилищната сграда на съобщение за свикване на ОС и за изготвяне на протокола. В приложения списък на регистрация на присъстващите на събранието лица не са описани всички обекти в сградата, тъй като ЕС се състои от 23 самостоятелни обекта.

Отразените като гласували 15 присъстващи лица реално не са отразени в присъствения списък. Излага се, че в протокола от проведеното Общо събрание не е вписан начинът, по който са гласували лицата, няма техен подпис, не е отразена същността на изявленията им, предложенията и взетите решения. Решението по т. 1 за избор на контролен съвет не е взето с изискуемото мнозинство. Изписаните лица в присъствения списък не са реалните собственици на обекти, а положените подписи не са на тези собственици. В депозирана по делото уточнителна молба от 08.01.2024 г. ищцата посочва, за същата не е известно с решението по т. 2 да са разсрочвани нейни задължения, като въз основа на решението по т. 4 е извършен конкретен разход във връзка с мазе без да е ясно дали се касае за общо част на 1

ЕС. С тези съображения ищцата Х. Б. отправя искане за отмяна на оспорените решения и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна останалите етажни собственици от сграда в режим на ЕС с административен адрес: [адрес], чрез управителя си П. Г. - Р., с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Оспорва Общото събрание на процесната ЕС да е взело решенията, описани в исковата молба, тъй като на посочената от ищцата дата не се е стигнало до провеждане на ОС и не са взети решения. Посочва се, че с надлежно оповестена покана, поставена от управителя на ЕС към спорния момент – К. Б., е свикано Общо събрание, но последното е останало непроведено. В отговора се излага, че общо събрание не е откривано, поради което и не се е стигнало до изчисляване на кворум. Представеният от ищцата протокол обективира дневният ред на Общото събрание по точки, които е следвало да бъдат обсъдени, но до гласуване не се е стигнало, доколкото известно време след обявения в поканата за процесното ОС начален час и след подаден сигнал от ищцата, на място пристигнали представители на полицията. Същите констатирали, че не са налице нередности, след което собствениците си тръгнали, без реално да е проведено ОС. Ето защо, ответната страна намира, че по същество с процесната искова молба се провежда оспорване на съдържанието на протокола, което е извън установения срок и процедура за това съгласно чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Посочва се, че ищцата е сред големите длъжници в процесната ЕС – с неплатени задължения за разходи по поддръжка и за Фонд „Ремонт и обновление“ повече от две години. Твърди се, че на 24.09.2023 г. е гласувано решение от ОС във връзка със задълженията в ЕС, като предстои предприемане на действие и срещу ищцата за събиране на дължимите суми поради отказ от заплащането им. С тези доводи се отправя искане за прекратяване на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По своята правна същност исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конститутивни и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на незаконосъобразно решение на Общо събрание на етажни собственици.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУЕС една от формите на управление на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление са Общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл. 11 и чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия Общото събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни обекти, приема решения.

Решенията на Общото събрание на сграда в режим на етажна са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално законовоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението – в т. см. Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. дело № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

2

Следователно се касае за решения, обективиращи успоредните волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, както и за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.

Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната собственост – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и в рамките на преклузивен по характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на съда в производство по реда на чл. 40 ЗУЕС и предмета на проверка също са изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си, не може да замести решението на общото събрание на етажните собственици.

Основание на исковете по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в сезиращата съда искова молба.

Предвид това и с оглед принципа на диспозитивното начало, установен в разпоредбата на чл. 6 ГПК, пряко проявление на който е определяне на вида и предмета на търсената защита от страните, то и в производство по иск по чл. 40 ЗУЕС съдът дължи да изследва именно посочените от ищеца доводи, насочени към оспорване процесуалната и материална В настоящия случай не е спорно, че в процесната жилищна сграда с административен адрес [адрес] самостоятелните обекти, принадлежащи на повече от един собственик, са повече от три, поради което същата е в режим на етажна собственост и по отношение на въпросите, свързани с управлението на общите части, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти се прилагат разпоредбите на ЗУЕС.

Между страните не се спори, че ищцата Х. М. Б. е един от собствениците на апартамент № 63, находящ се в жилищната сграда. За притежавани от нея права върху имота свидетелстват и данните от приетите като писмени доказателства по делото договор от 25.11.1997 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост и удостоверение за наследници № РЛН21-УГ51-4389/1/23.03.2021 г., сочещи за закупуване на ап. 63 в жилищна сграда – блок 506, вх. В, ет. 6 в ж.к. Люлин със застроена площ от 88,01 кв.м., заедно с прилежащите избено помещение № 13 с площ от 3,69 кв.м. и с 1,89 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, от третото за процеса лице Гена Иванова Б., един от законните наследници на лицето М. Х. Б., каквото качество има и ищцата Х. Б., като негова дъщеря.

Следователно, като съсобственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗУЕС ищцата се явява и активно процесуалноправно легитимирана да предяви процесната искова претенция.

Изясни се, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС въвежда преклузивен срок за оспорване законосъобразността на решенията на ОС по съдебен ред – 30-дневен, който 3 започва да тече от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба в седемдневен срок от провеждане на общото събрание, председателят на управителния съвет (управителят) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от проведеното ОС. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.

В настоящия случай по делото не се твърди и не се установява такава процедура реално да е проведена, доколкото с отговора на исковата молба се възразява ОС да е приело процесните оспорени от ищцата решения. Същевременно от приетите писмени материали се установява, че на 24.02.2023 г. ищцата Х. Б., чрез адв. Обидимска, е отправила писмено искане до управителя на ЕС – К. Б. за предоставяне на копие от протокола от проведеното на 26.01.2023 г. Общо събрание, с посочени адреси, в т.ч. електронен такъв. Видно от известието за доставяне е, че искането е получено от адресата на 13.03.2023 г. В представено от ответната страна и приобщено по делото извлечение от проведена кореспонденция по вайбър е обективирано изявление от 03.04.2023 г. за очаквано изпращане на протокол от ОС.

Предвид изложеното и при липсата на опровергаващи го доказателства, съдът достига до извод, че ищцата Х. Б. е получила препис от протокола от процесното ОС на твърдяната от нея дата 04.04.2023 г. и по сочения от нея начин – по вайбър, което последно обстоятелство е признато от процесуалния представител на ответната страна в проведеното по делото о.с.з. и се потвърждава от показанията на свидетеля Борисов, управител на ЕС към релевантния период. Следователно, именно от този момент, предвид липсата на доказателства за провеждане на процедурата за разгласяване по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за ищцата е започнал да тече 30-дневният срок за обжалването на решенията и поначало същият изтича на 04.05.2023 г., а с това и след депозиране на сезиращата съда искова молба на 12.04.2023 г.