Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 150 от 25.07.2023, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 108/2023
Вид
Решение № 150
Подписан
25.07.2023
В сила
17.08.2023
Състав
РОСЕН ПЛАМЕНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Радомир, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100108 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.06.2020 г. бил сключен договор за потребителски кредит №. между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, от една страна и наследодателката на ответниците - Н. Ан. В., като длъжник, от друга страна. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 3000,00 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската по кредита – 181,54 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,90%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 4356,10 лева.

Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал възнаграждение в размер на 600,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено възнаграждение в размер на 1500,00 лева, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 87,50 лева.

Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел на 03.06.2020 г. паричната сума по кредита по посочената от длъжника банкова сметка.

На 30.07.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноска № 2 ще бъде отложена и заплатена в края на погасителния план, като за целта бил изготвен и нов погасителен план.

Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като направил 3 пълни и една частична погасителна вноска, поради което на 03.09.2021 г. договорът бил 1 обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомен.

Сочи, че кредитополучателят починал на 05.10.2022 г. и оставил за наследници ответниците В. В. и В. И..

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№./2022 г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена заповед за изпълнение №./03.10.2022 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от по 1341,54 лева - главница по договор за потребителски кредит № ....., сключен на 03.06.2020 г. и договорна лихва в размер на по 451,64 лева за периода от 20.10.2020 г. до 03.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното изплащане.

Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 500,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в общ размер на 1302,80 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.09.2022 г., до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, в които са изложили твърдения, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и не е отправил покана до ответниците, в качеството им на наследници на кредитополучателя Н.

Ан. В.. Наред с това, по делото липсвали доказателства, от които да се установи, че ответниците са приели наследството, оставено след смъртта на тяхната майка Надка В..

Ищецът не ангажирал и доказателства, че е обявил кредита за предсрочно изискуем по надлежния ред и че е уведомил кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост.

Ответниците твърдят и че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията за форма и съдържание, въведени със ЗПК, а така също и че кредиторът не е преценил информацията за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, като не е взел предвид множеството други договори за кредит, които последният е сключил.

По изложените съображения, молят исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител оспорват предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 30.09.2022 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против наследодателя на ответниците Н. Ан. В. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 03.06.2020 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №..../2022 г. на РС Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 597/03.10.2022 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит №. от 03.06.2020 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Н. Ан.В., като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 3000 лева; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската по кредита – 181,54 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 48,90%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 4356,10 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план първата погасителна вноска е с падеж на 20.06.2020 г., а последната – на 20.05.2022 г.

По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № .... от 03.06.2020 г., и погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноска № 2 се отлага и ще бъде заплатена в края на погасителния план.

По делото е представено и уведомително писмо, с което кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на договора за кредит.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №../07.10.2022 г., издадено от Община Радомир, е, че Н. Ан. В. е починала на 05.10.2022 г. и е оставила за наследници ответниците – В. С. В. и В. В. И..

От приетото по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на кредитополучателя на 03.06.2020 г., като последният е извършил плащания в общ размер на 1926,76 лева и с тях са погасени 316,92 лева – главница, 227,70 лева – договорна лихва, възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 297,20 лева, лихва за забава в размер на 476,55 лева, 30,00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и 578,39 лева – законна лихва.

В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че дължимите и непогасени сума по кредита са, както следва: главница в размер на 2683,08 лева и договорна лихва в размер на 903,28 лева.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно 3 основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит България“ ЕООД и наследодателката на ответниците във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия падеж на задължението.

По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя сумата от 3000 лева, а последният е следвало да погаси задължението си на 24 месечни вноски, първата от които с падеж на 20.07.2020 г. и последната с падеж на 20.06.2022 г. Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 20.06.2022 г., с оглед на което съдът не следва да обсъжда в настоящия съдебен акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

В случая исковата молба има функциите на покана по чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД до наследниците на Н. Ан. В. за плащане на падежиралото задължение по кредита, включващо главница, лихви, както и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и с изтичането на седмодневния срок от тази покана ответниците В. С. В. и В. В. И. изпадат в забава, т. е. с изтичането на този срок настъпват обективните последици, които обуславят настъпването на изискуемостта на задължението по кредита спрямо тях.

Тук следва да се посочи, че в нормата на чл. 48 ЗН се съдържа законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл е и решение № ../17.01.2012 г. по гр. д. № ../2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. По делото липсват представени доказателства, оборващи законовата презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът приема, че ответниците са приели наследството, оставено им от техния общ наследодател Н. Ан. В..

На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответниците възражение за недействителност на клаузи от процесния договор за кредит.

Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен а само отделни негови клаузи, като същият е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита (заема) и договорната лихва. Съобразно константната съдебна 4 практика възнаградителната лихва следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е договорен годишен лихвен процент в размер на 41%, при 10% основен лихвен процент, определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза не е нищожна.

По отношение на допълнителната услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга, както и на допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК, съдът намира, че същите са нищожни, респ. неравноправни, по следните съображения:

Съдът намира, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги представляват заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тези плащания не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.