Определение № 237 от 23.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500083 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Д. Й., чрез пълномощник адв.М. И. – ВТАК, против Определение №2588/04.12.2023г., постановено по Гр.д.№1436/2023г. по описа на РС – Велико Търново, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК /наименована частна жалба/, подадена от ответника по делото М. Д.

Й., с ЕГН **********, за изменение на протоколно определение от 20.10.2023г. по гр.д.1436/2023г. по описа на ВТРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че в проведеното първо СЗ в първоинстанционното производство ищецът е оттеглил иска по чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба, а ответникът частен жалбоподател своевременно в първо СЗ е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 3000лв., което било оставено без уважение. Посочва се, че с писмения отговор на ИМ ответникът е оспорил правото на съсобственост на ищеца, което прави производството спорно и именно това ответно оспорване и приложените към отговора на ИМ доказателства са мотивирали ищеца да направи оттегляне на иска. Позовава се на разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, какъвто според жалбоподателя е настоящият случай. Твърди се, че делбата не е допусната поради оттегляне на иска за съдебна делба, поради което отговорността за разноските се урежда съобразно общите правила. Моли съда, да отмени първоинстанционното определение по чл.248 ал.1 ГПК, вместо което постанови друго, с което уважи искането на ответника за присъждане на съдебни разноски в размер на 3000лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищец К. Й. К., чрез пълномощника му адв.Й. П. – ВТАК, с който моли частната жалба да бъде отхвърлена, поради недопустимост, респ. неоснователност на ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК. Излага твърдения за недобросъвестно поведение на ответника, поради което не му се дължат разноски, който, въпреки отправена му от ищеца на 12.04.2023г. покана за извънсъдебно уреждане на спора, едва с писмения отговор на ИМ представил Протокол за доброволна делба от 1977г. на ВТРС, с който процесният имот е бил поделен, като за едната страна е останал ПИ, а за другата – построената в имота сграда, който документ не е бил известен на ищеца и с който последният не е разполагал.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба и съобрази данните по делото, 1 приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д.№1436/2023г. по описа на ВТРС е образувано по предявен от К. Й. К. против М. Д. Й. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот, ведно с построена в него ЖС. С писмения отговор на ИМ ответникът, чрез пълномощника си адв.М. И. – ВТАК, е оспорил иска за съдебна делба по чл.34 ал.1 ЗС, с твърдения, че съсобствеността върху делбените имоти е прекратена, съгласно представения с отговора на ИМ Протокол №13/04.11.1977г. на ВТРС. Претендирал е разноски. С писмения отговор на ИМ е представен сключен между ответника и адв.М. И. – ВТАК Договор за правна защита и съдействие от 01.08.2023г. за уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 3000лв., платимо в брой, като договора съдържа отбелязване, че същото е платено в брой.

С протоколно определение от проведено първо СЗ на 20.10.2023г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради оттегляне от ищеца на иска за съдебна делба, за което ответникът, чрез пълномощника си, е дал съгласие и е претендирал разноски, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие. С протоколно определение от 20.10.2023г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника за присъждане на разноски по делото, против което в срок е постъпила частна жалба от ответника М. Д. Й. с вх.№20321/30.10.2023г., която е с характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК, което ищецът е оспорил с писмения отговор по чл.248 ал.2 ГПК.

С Определение №2588/04.12.2023г., постановено по гр.д.№1436/2023г. по описа на ВТРС, предмет на настоящата частна жалба, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК /наименована частна жалба/, подадена от ответника по делото М. Д. Й., с ЕГН **********, за изменение на протоколно определение от 20.10.2023г., по гр.д.1436/2023г. по описа на ВТРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба изхожда от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Спорът по делото се свежда до въпроса дали отговорността за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение между страните по прекратено дело за съдебна делба, поради оттегляне от ищеца на иска за съдебна делба по чл.34 ал.1 ЗС, се урежда съобразно общите правила, в частност съобразно правилото на чл.78 ал.4 ГПК. Производството по съдебна делба е особено исково производство, при което се осъществява не само правото на делба на ищеца, но и правото на делба на ответника, освен ако ищецът няма право на делба. В делбеното производство всяка страна има двойно качество – на ищец за своята идеална част и на ответник за идеалната част на другата страна, поради което и при оттегляне на иск за съдебна делба по чл.34 ал.1 ЗС, за което е необходимо и в случая е и дадено съгласието на ответника по иска, е неприложима разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, на която се позовава частния жалбоподател, поради което и на жалбоподателя в настоящата хипотеза на прекратяване на делбеното производство, поради оттегляне на иска за съдебна делба от ищеца, не се следват съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в доказан размер от 3000лв. на основание чл.78 ал.4 ГПК. Именно и с оглед двойното процесуално качество на страните в производството по съдебна делба при понасяне отговорността за разноски не се изхожда от това коя е страната, дала повод за водене на процеса. Дори и да се приеме противното обаче, в случая частният жалбоподател не оспорва факта на изпратена му от ищеца извънсъдебна покана от 12.04.2023г. за разрешаване на правния спор, предмет на делото, като ответникът с непредставяне на ищеца и с недовеждане до знанието му преди завеждане на делото на Протокол за съдебна спогодба от 1977г. на ВТРС, е предизвикал предявяване от ищеца на впоследствие оттегления иск за съдебна делба, поради което и на ответника не се следват съдебни разноски.

Разпоредбата на чл.355 ГПК урежда отговорността на страните за съдебни разноски в особеното исково производство по съдебна делба, според която страните заплащат 2 разноските съобразно стойността на дяловете им. Съгласно чл.355 изр.2 ГПК, по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. В процесният случай в делбеното производство не са предявени и не са приети присъединени искове. Съгласно трайната практика на ВКС, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат. При наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намират приложение разпоредбата на чл.78 ГПК – в този смисъл Определение №4/06.01.2011г. по ч.гр.д./542/2010г. на ВКС, II ГО, което детайлизира т.9 от ППВС №7/1973г.

В настоящият случай, действително с писмения отговор на ИМ е направено оспорване от ответника на самия факт на съсобствеността, но направените от ответника – частен жалбоподател разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за производството в доказан размер от 3000лв. следва да останат в негова тежест, именно с оглед двойното качество на страните в делбеното производство и доколкото същото е приключило не с акт по същество, а е прекратено, поради оттегляне от ищеца на иска за съдебна делба, за което ответникът чрез пълномощника си е дал съгласие. Разноските в производството по съдебна делба се разпределят съобразно с общите правила на чл.78 ГПК само, когато са направени по повдигнати спорни въпроси, каквато хипотеза в случая не е налице, доколкото производството е прекратено, поради оттегляне иска за съдебна делба.

С оглед изложеното, на ответника /частен жалбоподател/ не се следват разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв., поради което правилно първоинстанционният съд с обжалваното определение по чл.248 ал.1 ГПК е оставил без уважение искането на ответника по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на протоколно определение от 20.10.2023г. по гр.д.№1436/2023г. по описа на ВТРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и недоказана, респ. обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.1 ГПК – правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2588/04.12.2023г. , постановено по Гр.д.

№1436/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3