Решение № 359 от 15.05.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 2330/2022
- Вид
- Решение № 359
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 359 гр. Шумен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20223630102330 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата си молба непълнолетният Ф. М. Д., действащ със съгласието на своя баща и законен представител М. Д. Д. твърди, че ответницата Х. Ф. Б. е негова майка. По силата на решение по гр.д. № 683/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, последната била осъдена да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 180,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на детето, а ответницата се установила в Кралство Великобритания, където реализирала висок доход. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи от 180,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2022 г., както и да бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва размера на предявения иск. Излага, че ако е налице изменение на обстоятелства, размерът на издръжката следва да бъде не повече от 230,00 лв. месечно.
Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна в размер над 230,00 лева., като й бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от 27.08.2018 г., изд. въз основа на акт за раждане № 231/15.02.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Х. Ф. Б. и М. Д. Д. са родители на детето Ф. М. Д., роден на 15.02.2008 година. От приложеното гр.д. № 683/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен се установява, че по силата на определение за одобряване на съдебно спогодба № 46/24.01.2022 г. по делото, влязло в сила на 24.01.2022 г., Х. Б. се задължила да заплаща на детето си Ф. месечна издръжка в размер на 180,00 лева, 1 считано от 20.01.2022 година. По делото е представено медицинско заключение преглед № 732/21.03.2023 г., изд. от Очна клиника „Света Петка“ гр. Варна, от което е видно, че детето страда от хиперметропия, като носи очила 4-ти диоптър. Съдът констатира от удостоверение изх. № ИЦ-57/02.05.2023 г., изд. от „Телепол“ ЕООД гр. Шумен, че М. Д. получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1320,68 лева. Ответницата представя разписки, удостоверяващи плащане на дължимите от нея издръжки на двете й деца.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ.
Шумен социален доклад се сочи, че детето било ученик в 8-ми клас в ПГМЕТТ „Х.Б“ гр.
Шумен. Бащата го отглеждал при добри битови условия, като същият полагал труд и получавал месечно възнаграждение в размер на около 1000,00 лв. Освен това, притежавал магазин за риболовни стоки и заявявал, че разполага с доходи за задоволяване на потребностите и на двете си деца.
Не са налице доказателства за алиментни задължения на двамата родители към други лица.
В показанията си, разпитаният като свидетел по делото Х. Д. (син на страните) излага, че грижите по отглеждането на детето Ф. се полагат от бащата. Ответницата не плащала дължимата издръжка на детето си.
Като свидетел по делото е разпитана и С.Ч (сестра на ответницата), която излага, че същата постоянно търси контакт с децата си, но те отказват да се срещат с нея. Б. заминала за Кралство Великобритания, където полагала труд, но реализирала доходи в по-нисък размер от получаваните от нея преди в родината. Ответницата редовно плащала дължимата издръжка.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От предходното определяне на издръжката, дължима от Х. Б. на детето й Ф. е изминала една година и почти четири месеца, през който период потребностите на детето са нарастнали в определена степен, като същото се отнася и за материалните възможности на ответницата. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск частично основателен и доказан.
Досежно размера на издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител.
Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от 15-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Ф. в размер на 400 лв., от които майката следва да заплаща по 250,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от бащата. При 2 определяне на общия размер на издръжката и на частта, дължима от ответницата, съдът съобрази събраните доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на майката в случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до пълния предявен размер – до 300 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 100,80 лв. – върху размера на увеличението на издръжката.
По разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждането им се прави и от двете страни, като и двете представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, отразяващ размера им.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъден да заплати на законния представител на ищеца – М. Д. сумата 291,67 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, законният представител на ищеца – М. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата 208,34 лв. – частта от направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 24.01.2022 г. определение № 46/24.01.2022 г. по гр. д. № 683/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Х. Ф. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „Х. М.” № 10, със съдебен адресат – адв. С. Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С.“ № 109, ет. 2, кантора 23 на своето непълнолетно дете Ф. М. Д. с ЕГН **********, изплащана със съгласието на неговия родител и законен представител М. Д. Д. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Шумен, кв. „Д.“, ул. „О.З. Д.“ № 19, ет. 1, със съдебен адресат – адв. И. В. от САК, гр. София, ул. „С.С“ № 23, вх. Б, ап. 16, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва 3 върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, платима по банкова сметка BG57BPBI81704604029547, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 250,00 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Х. Ф. Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 100,80 лева върху размера на увеличението на издръжката.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Х. Ф. Б. да заплати на М. Д. Д. сумата 291,67 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на Х. Ф. Б. сумата 208,34 лв. – направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 15.05.2023 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4