Решение № 1374 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110203358 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332026308/04.11.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.

В жалбата се съдържат доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка. Прави оплаквания, че дадената правна квалификация не отговаря на така изложеното словесно описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К., която претендира за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 17.10.2024 г г. около 09:35 часа жалбоподателят Х. управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.номер КН****КА, регистриран на фирма ЮАБулфор ЕООД с ЕИК 202089206 в град София по ул.Жак Дюкло с посока на движение от ул.Лавандула към Северна скоростна тангента и на моста на река Перловска бил спрян за проверка от служителите на ОПП СДВР Г. П. и Б.

З., които установили, че по време на движение водачът не използва и не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът.

Служителите на ОПП СДВР установили това обстоятелство непосредствено преди подаване на сигнала за спиране. Запитан защо не е поставил обезопасителния си колан, водачът Х. отговорил, че бил забравил. На водача бил съставен АУАН за констатираното нарушение.

Въз основа на АУАН при същата възприета фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението било издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-026308/04.11.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. П. и Б. З., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и З. доколкото същите са подробни, хармонични, вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду си и се допълват. Показанията са логични и ясни. От тях се извежда по несъмнен начин описаната по-горе фактическа обстановка.

Свидетелите възпроизвеждат лични възприятия, категорични са в обстоятелството, че водачът не е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение. Свидетелите има ясен спомен за нарушението, като си 2 спомнят и данни за годината и датата на нарушението, особености на управляваното МПС, че е било пътна помощ. Видно от показанията и двамата свидетели са възприели водача да управлява на посоченото място процесното МПС без предпазен колан, като П. дори има спомен и за обяснението на жалбоподателя, че бил забравил да го постави. От показанията на тези свидетели съдът безспорно установи авторството на нарушението и неговото извършване. Твърденията в жалбата в обратния смисъл са неподкрепени с доказателства и бланкетни.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК, включително и представените заповеди за компетентност по отношение на актосъставителя и наказващия орган.

Поради тези съображения съдът намери нарушението за доказано.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че не допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна.

АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Видно от приложената заповед по делото, младши автоконтрольорите имат право да издават АУАН, каквото правомощие им дава и изрично чл.189, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление също е издадено от компетентно длъжностно лице – началник сектор към СДВР ОПП, която също е упълномощена с цитираната заповед и в рамките на предвиденото в чл.189, ал.12 от ЗДвП, според който наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

3

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория, предвидена в разпоредбата на чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.

7, предл. 1 е предвидил наказание за виновните лица в абсолютен размер – „глоба” в размер на 50 лева. Същата е правилно определена в НП.

Съдът намира, че свидетелите П. и З. категорично заявяват обстоятелството, че жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за извършеното нарушение. Ето защо за съда то е доказано от обективна страна, а наложеното за него наказание е законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от законодателя и съдът няма право да ревизира същото.

От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателя при форма на вината на вината пряк умисъл – той е съзнавал задължението си като водач на МПС да постави обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, по време на движение, но въпреки това не го е сторил, като е искал и целял именно това.

АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН противно на изложеното в жалбата, Посочена е както нарушената разпоредба, така и санкционната. Словесното описание на нарушението е ясно и позволява на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан. Съдът не констатира и липса на описани данни за самото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, всички елементи от обективната съставомерност на нарушението са намерили своето отражение в АУАН и НП, включително датата и мястото на нарушението, кое е привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, за какво нарушение, описано фактически.

Във връзка с оплакването за отнети контролни точки следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ЗДвП делегира на министъра на вътрешните работи правомощия с наредба (НАРЕДБА № Із-2539 от 17.12.2012 г.) да 4 определя първоначалния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отнемането на точките е последица именно от влязло в сила наказателно постановление.

Броят на контролните точки, които се отнемат е определен конкретно за отделните видове нарушения на правилата, установени със ЗДвП. Самите контролни точки и отнемането им не представляват административно наказание, нито принудителна административна мярка, а имат отчетно – статистическа функция за извършените от водача нарушения, по които има влязло в сила наказателно постановление. Евентуалните грешки при фактическото посочване в даденото НП на броя на отнетите контролни точки подлежи на съдебен контрол в производството по обжалване на заповед по чл.

171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролни точки не подлежи на проверка по реда на ЗАНН. Така в Решение № 1462 от 10.03.2014 г. на АдмС - София по адм. д. № 138/2014 г.

Поради тези съображения НП следва да бъде потвърдено.

Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в минимален размер от 80 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-4332026308/04.11.2024 г., издадено от Д.Д.Д. на длъжност началник Сектор в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на Х. И. Х., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за 5 нарушение на чл.137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.183 ал .4 т.7 пр.1 от ЗДвП –глоба в размер на 50лв.

ОСЪЖДА Х. И. Х., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6