Решение № 29 от 23.07.2025, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Административно наказателно дело 27/2025
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Емилия Димитрова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Каварна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Административно наказателно дело № 20253240200027 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-5811000137/20.01.2025 г. на Началник РУ Шабла към ОД МВР Добрич, с което на А. С. И. с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.
По подробно изложени съображения в жалбата, жалбоподателят И. моли съда да отмени процесното НП, като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно,
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, при наличие на правени интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.12.2024 г. в 11:36 часа, в гр. Шабла на ул. „Равно поле“, до дом № 1
50, в посока към центъра на града, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел А6, с рeг. номер ... ТМ, собственост на ГТ И., ЕГН **********, като ползвател на автомобила, без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, което било установено при извършена проверка от свидетелите В. Х. Х. и И. Е. И. служители на РУ Шабла при ОДМВР Добрич.
За констатираното по време на проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1324929/23.12.2024 г. срещу А. С. И. за извършено от него нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Нарушителят се запознал на място със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в което фактическите констатации са отразени по идентичен начин, като за установеното нарушение на А. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото - АУАН бл. № 1324929/23.12.2024 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, справка изх. № 10-0085/30.05.2025 г. на Гаранционен фонд, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя В. Х. и И. И., разпитани в качеството на свидетели, които потвърждават авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на свидетелите се установява, че след извършена справка е било установено, че за управлявания от жалбоподателя А. И. автомобил няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", поради което и на същия бил съставен АУАН. Допълват, че нарушителят разбрал, че няма сключена застраховка вследствие от проверката. Съдът кредитира показанията им като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички служещи за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42 и чл.
2
57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложената по делото оправомощителна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН предвид датите на съставяне и документите, въз основа на които е било установено нарушението. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му, подписал го е и е получил препис от него. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. В АУАН и в НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е дадена и правна квалификация на същото. Противно на възраженията на жалбоподателя, посочени са всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка "Гражданска отговорност". Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, както и че същият е собственост на ГТ И.. Следва да се отбележи, че непосочване на обстоятелството как е било извършено нарушението и за кой период не е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" не могат да бъдат разглеждани като съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите параметри на вмененото му административно нарушение в пълнота. Както в АУАН, така и в НП, ясно и недвусмислено е посочено, че се санкционира поведението на жалбоподателя, изразило се в управление на лек автомобил - чужда собственост, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на проверка, т. е. към 23.12.2024 г., 11:36 ч. Не е съставомерен признак и в този смисъл не се дължи изрично посочване на това за кой период не е била сключена застраховката.
Ето защо няма как да бъдат споделени и възраженията за несъставомерно и неясно обвинение.
Според разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на 3 моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор". В конкретната разпоредба, законодателят е въвел задължение, чието неизпълнение ще съставлява административно нарушение за собственика на моторното превозно средство - притежателят на превозното средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение.
Задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както е видно и от цитираната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е насочено към собственика-притежател на автомобила. Настоящият случай касае изцяло различно деяние от това, което изисква разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото се касае за управление на автомобил чужда собственост, за който няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата и часа на проверката.
В настоящия случай от жалбоподателя не са представени доказателства автомобилът да е имал сключена застраховка към датата и часа на извършване на нарушението. Дори напротив – от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е разбрал, че няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" в хода на полицейската проверка. От представената справка от сайта на "Гаранционен фонд" се установява, че процесният автомобил има застраховка "Гражданска отговорност", сключена на 23.12.2024 г. с начален момент на покритие 23.12.2024 г., 12: 01 ч., т. е. двадесет и пет минути след извършване на процесното деяние, което е установено в 11:36 ч. на същия ден.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят И. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Не се оспорват от жалбоподателя обстоятелствата, че именно той е управлявал процесния автомобил. От показанията на актосъставителя категорично се установява авторството на деянието от страна на жалбоподателя, който именно е управлявал автомобила, когато е бил спрян за проверка от контролните органи. Същевременно при извършената полицейска проверка се установява, 4 че собственик на това превозно средство е ГТ И.. Следователно жалбоподателят е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От представената справка от "Гаранционен фонд" за сключена застраховка "Гражданска отговорност", категорично се установява, че за процесния л.а. Ауди А6, с рeг. номер ... ТМ, не е имало сключена такава към датата и часа на извършената проверка. Същото се потвърждава и от показанията на свидетелите Х. и И.. В момента на извършване на нарушението никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, който дори и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл като водач да знае, че за управляваното от него чуждо МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва отново да се подчертае, че в чл. 483 от КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" тежи само върху собственика на автомобила.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. В настоящия случай, като не е извършил необходимата проверка, жалбоподателят И. е осъществил състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че напълно основателно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла 5 на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, напротив същата е типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, отчетена от законодателя, а именно да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП. Сключването на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" непосредствено след деянието не променя горния извод, доколкото към датата на проверката такава не е имало, като договорът е сключен в резултат на извършената проверка и съставения акт за нарушение на лицето, управляващо автомобила.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда глоба в размер на 400 лв., който е фиксиран и не подлежи на редуциране от страна на съда.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът РЕШИ: