Решение № 221 от 27.01.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

221

/ 27.1.2020г. гр. Перник, 27.01.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07830 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Районен съд – гр. Перник е сезиран с осъдителен иск, предявен от М.Ю.Й., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. И.М. ***, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1, представлявана от ст. комисар Димитър Попов, с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 642.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 97 часа за периода от 14.09.2018г. до 01.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски

В исковата молба се твърди, че ищецът, като служител в структурата на МВР и в частност: на Първо РУ при ОД на МВР – Перник, е полагал труд на смени – 8, 12 или 24-часови, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график. Ищецът твърди, че за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г. е полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време.

Сочи, че в периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. работното време е изчислявано сумарни по месеци, а от 01.01.2017г. и понастоящем - на тримесечие.

Твърди се още, че за процесния период, ищецът е положил общо 680 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно установения коефицент възлиза на 777 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 97 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Сумата, която ищецът претендира е в размер на 642 лева. Ищецът твърди, че посочената сума не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява понастоящем осъдителните си искове.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. З.

Василева, е депозирал писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ към ОД на МВР – Перник. Твърди се, че липсва материалноправна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи се, че Директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения.

Твърди се още, че на ищецът са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд, за което представят писмени доказателства. Твърди, че прилагането на разпоредби от Наредбата за структурата и организация на работната заплата, приета с ПМС №4 от 17.01.2007г. би било в противоречие с трайната тенденция, обществените отношения, свързани с определянето на допълнителни възнаграждения в МВР да бъдат уреждани с изрични наредби и заповеди, съобразно възложените функции и правомощия на министъра на вътрешните работи. С тези аргументи се иска постановяване на съдебно решение, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищца пледира за постановяване на решение, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен, като основателен. Процесуалния представител на ответника излага аргументи за неоснователност на предявената искова претенция, поради което моли за отхвърлянето й, като твърди, че не е налице правно основание за преизчисляване и превръщане на отработения от ищеца нощен труд в извънреден такъв. Заявява, че това, което е дължимо по закон е вече изплатено на ищеца, като в нормативната уредба не липсва празнота, а е налице установена политика по отношение изплащане възнагражденията за нощен труд.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.

124 ГПК вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Съдът намира същия за допустим, поради което дължи произнасяне по него.

Допустимостта на иска се извежда от обстоятелството, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването му е Директора на ОД на МВР – Перник. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на пасивна процесуална легитимация. Доколкото ОД на МВР – гр. Перник е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период, то същата се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявения от ищеца иск. В този смисъл е и Решение № 99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргументи, в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР, се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г. д. № 1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдена да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд. Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.

По основателността:

С доклада по чл. 146 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът в посочения исков период е бил служител в Първо РУ на МВР - Перник, респ. същият е бил служител на ОД на МВР – Перник. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в Първо РУ към ОД на МВР - Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.

195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове, съдът намира, че в рамките на процесния исков период - от 14.09.2018г. до 01.12.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и

6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и

06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.