Решение № 15252 от 08.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15252 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.ОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110154455 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД против И. Н. Я..

Ищецът „Т.С“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се адрес*** с абонатен № ******. Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 1252,90 лева, както и сумата от 37,14 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.

Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 181,58 лв. за периода от 15.09.2022г. – 19.03.2024 г., както и сумата от 7,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.

1

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Д“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Д“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да горепосочените суми. Претендира разноски. осъди ответника да му заплати

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи, че не получавал топлинна енергия, тъй като имотът бил необитаем от няколко години. В имота били правени нулеви отчети за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на ищеца „Т.С ЕООД в депозираното становище по делото излага съображения, че дяловото разпределение в процесния имот е извършвано в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.

150 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени 2 към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало открИ.е на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 15 ЗТСУ, от който се установява, че на 10.03.1970 г.

Д.И.Я.а и И. Н. Я. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: жилище №104, в блок 11-15, вх. 15, ет. 8 в ж.к. Модерно предградие, ул. 310-та, гр.

София.

Представено е удостоверение за идентичност на адреси с изх. №БК-****/31.03.2011 г., от което се установява, че бл. 323 с вх. А, Б, В, Г, Д в *******, гр.

София е идентичен със строителен номер 11-15, ул. 310, ******, гр. София.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт от 11.11.2019 г., от който се установява, че лицето Д.И.Я.а е починала на 10.11.2019 г.

Като доказателство по делото е прието и удостоверение за наследници с изх.

№РЛН21-УГ51-3469/08.03.2021 г., от което се установява, че след смъртта си Д.Я.а е оставила за наследници – И. Н. Я.- съпруг, А.И.Я и Н.И.Я- дъщеря, с вписан отказ от 3 наследство №****/15.10.2020 г.

С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за процесния имот, като ответникът се явява собственик на 3/4 ид. части от процесния топлоснабден имот, респ. отговаря за ¾ части дължимите суми за топлинна енергия. Това е така, доколкото с договора за продажба от 1970 г., доколкото няма данни дали лицата по него са сключили граждански брак към онзи момент, ответникът е придобил ½ идеална част от имота. След смъртта на другия купувач, и доколкото е направен отказ от наследство от лицето Н.Я, притежаваната от наследодателката Д.Я.а ½ идеална част от имота, е преминала в собственост на наследиците, като всеки от тях е придобил ½ част от наследството на Д.Я.а, включващо и процесният топлоснабден имот.

Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Т.С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 4

ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ за отопление на имота, ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ, която е начислена съобразно показанията на 1 брой водомер при осъществен реален отчет на водомера. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 157 куб. м.

Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.

Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. са в общ размер на 2027 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация, както и за битово горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция.

Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово разпределение. Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.