Решение № 270 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д.а в присъствието на прокурора Ч. В. П. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607556 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда от 29.05.2024 г., постановена по НОХД № 17915/15 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Б. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК спрямо С. е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, наложено по НОХД № 1340/12 г. по описа на СРС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Със същата присъда е признат за виновен К. Р. В. в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което, при условията на чл. 54 от НК, съдът го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК спрямо В. е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено по НОХД № 440/12 г. по описа на СРС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С присъдата подсъдимите С. и В. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец 95 СОУ „Отец Паисий“, гр. София, кв. ****, сумата 3440,00 лева като обезщетение за причинени от деяние от 14.04.2014 г. имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на главницата, като съдът е отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 5739,00 лева.

1

С присъдата подсъдимите С. и В. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец ДГ 147 „Славейче“, с. Горни Богров, ул. ****, сумата 3540,00 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2014 г. до окончателното изплащане на главницата, като съдът е отхвърлил гражданския иск до пълния предявен размер от 5756,00 лева.

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, включително от гражданските ищци, както и тези, сторени в рамките на ДП.

Против присъдата в законоустановeния срок по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба, ведно с допълнение към нея, от защитник на подс. С., с които се оспорва правилността на съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен и се моли за отмяна на присъдата. В допълнението към въззивната жалба подробно се излагат аргументи за неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, неправилна интерпретация от съда на доказателствата и неправилно определяне на наказанието.

Правните изводи на съда почивали единствено на предположения. Алтернативно се моли за изменение на присъдата и намаляване на наложеното общо наказание.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Преди даване ход на делото пред въззивния съд, на основание чл. 320, ал. 6 от НПК, другият подс. К. В., лично и чрез своя защитник, заявява, че се присъединява към въззивната жалба на подс. С..

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. М. С. поддържа изложените съображения във въззивната жалба и моли по аргумент на чл. 334, ал. 1, т. 1 и чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане пред друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснато съществено нарушение на правата на подсъдимия, което било от такова естество, че не можело да бъде отстранено от въззивната инстанция. По-конкретно, били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 2 , ал. 3 и ал. 5 и по други разпоредби на НПК. СРС бил постановил осъдителния си диспозитив върху изначално негоден ОА, който не отговарял на изискванията, посочени в чл. 246 от НПК. В диспозитива на престъплението, за което били осъдени двамата подсъдими, били посочени като квалифициращи признаци „чрез използването на МПС“, без установени вид, марка и модел, и с техническо средство помпа за източване на гориво от цистерна. Така посочените вещи били неясни и внА.ли невъзможност за адекватна защита на двамата подсъдими. На следващо място, инкриминираните вещи, петролни продукти, били отнети от владението на три физически лица, за които било посочено, че заемали определена длъжност - директори на учебни и възпитателни заведения. Не ставало ясно обаче, дали отнетото имущество било тяхна лична собственост или пък им е било поверено в някакво качество. Изтъква се също, че двамата подсъдими били осъдени като съизвършители, но липсвала квалификация за предварителен сговор, което водило до правен нихилизъм. На следващо място съдът бил постановил осъдителния си диспозитив върху ненадеждна доказателствена основа, на база селективен подход при анализ и оценка на доказателствените източници, като ценял единствено онези от тях, които пасвали на обвинителната теза. В основата на присъдата си СРС вложил главно показанията на свидетеля А.П. и свидетеля Р.Р., без да положи достатъчно усилия и да проведе задълбочен разпит на тези свидетели, задоволявайки се да прочете показанията им от ДП и да ги дари с доверие. По делото имало налични данни за упражнен натиск, от страна на полицейските органи, както и данни за това, че лице, което има процесуалното качество на свидетел, можело да твърди факти в угода на обвинението, само и само, за да избегне евентуална ангажираност на наказателна отговорност спрямо него самия. Съдът обаче не бил сторил нищо в тази насока и безрезервно кредитирал показания 2 на тези лица. Превратно били ценени показанията на други свидетели, които не декларирали факти от предмета на доказване, но съдът ги тълкувал като такива, подкрепящи обвинителната теза. Такива сбили показанията на свидетелите Р.Г., Г.Н. и А.Е.. Дори при един от свидетелите, С., ставало въпрос за свидетелстване по слухове, което било категорично забранено от практиката на ВКС по наказателни дела. В други случаи съдът отминал без обсъждане на факта за свидетелската годност на лице, свидетел по делото, за което имало данни, че било наркозависимо към момента на депозиране на показанията си пред разследващия орган. На следващо място, СРС не бил направил опит да установи точното количество на петролните продукти, с които са били заредени Детска градина 147 „Славейче“ и 85 СУ „Отец Паисий“ – не били приложени документи за заприходените количества и как точно била констатирана липсата. Липсвали също така данни как били проведени измерванията на наличните количества петролни продукти. Нямало назначена експертиза дали механизмът на кражбата можело да се осъществи по описания в обвинението начин. Съдът не бил обсъдил и заключенията на двете съдебнопочеркови експертизи, приели, че подписите на двама от свидетелите в протоколите им за разпит не били положени от тях. Последното потвърждавало тезата за упражнено полицейско насилие по време на ДП. Не били обсъдени направените от защитата възражения, че в дома и на двамата подсъдими липсвали бидони или съдове с голяма вместимост, както и каквито и да е наличности на петролни продукти, а и други вещи, които биха имали касателство към кражбата на тези петролни продукти. Подлага се на критика решението на СРС да цени протокола за оглед на МПС, марка „Ивеко“, но не бил съобразил, че годният процесуален способ за изземване на вещи било претърсването, а не огледа. В заключение се твърди, че СРС бил нарушил забраната на чл. 303 и чл. 304 от НПК обвинението да не почива на предположения, а да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Пример за това била нелогичната, абсурдна оценка на отнетите количества петролните продукти при трите отделни деяния. Съдът приемал, че след като въпросните бидони, открити в микробус, са по 1000 литра, това означавало, че същите бидони са били използвани при предходните две деяния.

Защитникът на подс. К. В. поддържа жалбата на подсъдимия М. С. и възраженията на неговия защитник пред въззивната инстанция, включително по отношение допуснатите множество процесуални нарушения при воденото на производството от първоинстанционния съд, както и при изготвянето на мотивите. Съдът не бил на равно отстояние от страните по делото, а се придържал в своя анализ към доказателствата, които подкрепяли обвинителната теза. Бил заместил изискванията на чл. 303 и чл. 304 от НПК за безспорна доказаност на обвинението с предположения и хипотези, които обаче нямали място в един правен съдебен акт. Били пренебрегнати данните за упражнения натиск върху част от свидетелите, както и данните, събрани чрез експертен анализ, за това, че подписите на някои от свидетелите не били положени от тях, което, на практика, било индикация за това, че имало нередности при ДП. Не били изяснени обстоятелствата, свързани с количествата на петролните продукти, тяхната стойност, а така също и как те били пренесени от третото по ред деяние към останалите две. С оглед изложеното се моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

Представителят на СГП намира обжалвания първоинстанционен съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което следвало да бъде изцяло потвърден, с всичките му части, включително и приетият за уважен граждански иск. В хода на първоинстанционното съдебно следствие била разкрита изцяло обективната истина, а доказателствената съвкупност била попълнена при спазване на всички процесуални изисквания за това. Не споделя доводите на защитата за допуснати процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. По отношение на твърденията за разпитите на свидетели и изготвените графически експертизи, се отбелязва, че първоинстанционният съдебен състав изграждал своето вътрешно убеждение, въз основна на лично и 3 непосредствено възприемане на самите гласни доказателства от разпитаните свидетели, което се обективирало във водения от съдебния секретар протокол, което нямало никакво отношение към твърденията за допуснати пороци при изготвяне на протоколите за разпит на свидетел на ДП. По повод оплакването, че не били индивидуализирани достатъчно конкретно използваното МПС и техническо средство, се сочи, че законът не бил въвел строги изисквания и формални такива, за индивидуализация на използвано МПС и техническо средство. Достатъчно било да се съберат доказателства за характера на тези средства, които били част от самото изпълнително деяние. Мотивите към присъдата съдържали отговор на всички значими въпроси и формираните правни изводи били в пълно съответствие с установените по делото факти.

Повереникът на гражданските ищци (95 СОУ „Отец Паисий“, гр. София и ДГ 147 „Славейче“, с. Горни Богров), редовно уведомен, не се явява, като депозира писмено становище по същество, с което моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, поради липсата на основания за нейната отмяна или изменение, включително в частта на уважените граждански искове. Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за платения адвокатски хонорар.

В своята последна дума подс. М. С. моли за отмяна на присъдата на първия съд и връщане на делото на нов състав, който да разгледа обективната истина.

В своята последна дума подс. К. В. също моли да се отмени присъдата и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за преразглеждане.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: