Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 6522 от 17.12.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 3871/2025
Вид
Разпореждане № 6522
Подписан
17.12.2025
Състав
Михаела Иванова Атанасова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 17.12.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3871 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. А.а, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, сграда 6, общ. Столична, обл. София, против длъжника А. М.

С., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата в общ размер на 1 046.90 BGN /хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за предпочетен номер +***: На 15.03.2023г. между А. М. С. и „Йеттел България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. С. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 43,77 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2023г. – 19.11.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 93,53 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7361443468/20.01.2024г.

На същата дата – 15.03.2023г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор предоставя на А. М. С., устройство марка TABLETLENOVOTab M10 HD2ndGen 32GB на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги С. дължи сума в размер на 201,59 лв., начислена във фактура № 7361443468/20.01.2024г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. За предпочетен номер +***: На 03.07.2023г. между А.

М. С. и „Йеттел България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с предпочетен номер +***. С. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 49,74 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2023г. – 19.11.2023г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 69,27 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7361443468/20.01.2024г. На същата дата – 03.07.2023г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с А. М. С. – лизинго получател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка KIDS WATCH MyKi Watch 4 LITEBlack. По договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ размер на 52,29 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 20.08.2023г. до края на срока на договора – 03.06.2025г. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** С. дължи сума в размер на 70,45 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 1

7361443468/20.01.2024г. За предпочетен номер +***: На 03.07.2023г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***. С. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 96,02 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.08.2023г. – 19.11.2023г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 214,14 лв.,която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7361443468/20.01.2024г. На същата дата – 03.07.2023г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер ***, мобилният оператор предоставя на А. М. С., устройство марка Realme 9 5G64GBSilver на преференциална цена, посочена в т.5 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги С. дължи сума в размер на 156,10 лв., начислена във фактура

№7361443468/20.01.2024г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка,като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените задължения мобилният оператор фактурира ежемесечно на 20-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 20то число на предходния до 19-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване. Така горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури: - № 7356356338/20.09.2023г., претендирана в размер на 63,42 лв.;

№7357634346/20.10.2023г., претендирана в размер на

68,14 лв.;

№7358907987/20.11.2023г., претендирана в размер на 65,44 лв.;

№

7361443468/20.01.2024г., претендирана в размер на 849,90 лв.

Претендират се и направените в производството разноски за заплатена/заплатени:държавна такса в размер на: 21,25 BGN и Адвокатско възнаграждение в размер на: 480,00 BGN.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

Досежно заявеното вземане за сумата в общ размер на 376,94 BGN, представляваща неустойка, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 9, б. (а) от същия; неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 9, б. (а) от същия и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, начислена поради неизпълнение по договора на основание т. 9, б. (а) от същия, съдът намира същата за недължима поради уговореното й във вероятно неравноправна по смисъла на закона клауза, както и за сумата от 428,14 лв. – неплатени суми за предоставени мобилни устройства, според прецизираното в молба вх. № 15351/16.12.2025 г.

2

Неустойките, които представляват стойността на тримесечни абонаментни такси, съдът намира за недължими поради това, че излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузите за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение.

Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесните договори и допълнително споразумение.

Отделно, целта на договорната неустойка е компенсация на евентуални вреди на изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В случая се твърди, че е предвидена такава при прекратяването му, като размерът е определен от оставащите абонаментни такси до края на срока на договора, но не повече от три. Касае се обаче не за такси по договора, а за най – високият абонамент според условията на плана.

Така, настоящият съдия-докладчик намира, че следва в състезателен процес да се провери дали тази неустойка се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Те не могат да се определят като пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като такива плащания са свързани с предоставяне на услуга, каквато безспорно операторът не осигурява при един прекратен договор. Вредите не могат да се определят и като съвкупност от най – високите абонаментни вноски, дори и ограничени до три такива.

В случая, с оглед характера на производството, е достатъчно да се констатира обоснована вероятност клаузите да са неравноправни, каквато вероятност безспорно е налице.

По отношение на претендираните суми, представляващи съразмерни части от направените отстъпки в цените на съответните предоставени устройства /201,59 лв.;

70,45 лв., 156,10 лв./, следва да се отбележи, че същите макар да не е упоменато изрично, също представляват неустойки и се явяват недължими поради следното: цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката. В разглеждания случай, посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен 3 елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Горното обосновава недължимост и на този компонент от претендираната неустойка.

Накрая следва да се отбележи, че всички суми от посочените /428,14 лв. и 376,94 лв./ по същността си представляват неустоечни вземания, но настоящият съдия докладчик намира, че доколкото с тях се цели обезпечаване на един и същи кредиторов интерес, този от обезщетяване на последиците при прекратяване на договора по вина на абоната, то и неустойката е една единствена такава, но многокомнпонентна, поради което и със санкционен характер, излизащ извън присъщите за неустойката функции и противоречаща поради това на добрите нрави, поради което и вземанията за посочените суми се явяват недължими..

Разноските в производството, дължими на заявителя, също следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията. Така, на оператора следва да се присъдят сумите от 4,91 BGN държавна такса, както и 110,87 BGN - адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът А. М. С., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, сграда 6, общ. Столична, обл.София, сумите, както следва: 43,77 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2023 г. – 19.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; 49,74 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2023 г. – 19.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер с предпочетен номер +***; 52,29 лв. формирана от лизингови вноски за период от 20.08.2023 г. до края на срока на договора – 03.06.2025 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +*** за устройство марка KIDS WATCH MyKi Watch 4 LITE Black; 96,02 лв. представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.08.2023 г. – 19.11.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, както и сторените разноски държавна такса в размер на 4,91 BGN и адвокатско възнаграждение в размер на 110,87 BGN.