Решение № 596 от 09.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИ. Н. Г.

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Ивайла Кр. Ж. в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъдата от 16.05.2024 г. по н.о.х.д. №13395/2020 г. на СРС, 22 състав, подсъдимия В. Г. С. е признат за виновен за това, че на 20.02.1019 г., около 05:00 ч. в гр. София, бул.

„******** направил опит да влезе в чуждо жилище (собственост на М.Я.И. М.) и обитавано от И.М.И. и В.Х.И., като употребил за това сила (ритал входната врата на жилището и я натискал с рамо) и деянието е извършено нощем, като изпълнителното деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини (входната врата на жилището била блиндирана и не е могъл да я разбие) - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му налага наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок.

Със същата присъда СРС признава подсъдимия В. Г. С. за виновен за това, че на 20.02.2019 г., около 05.00 ч., в гр. София, бул. „********, се заканил с убийство на И.М.И., като го псувал и крещял: „Ще те убия и затрия!... Няма да те оставя жив!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го осъжда на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определя едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по пункт 1 и пункт 2 от обвинението, а именно - наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъжда подс. В. Г. С., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в хода на ДП в 1 размер на 601.34 лева - в полза на държавата; разноски по делото, направени в хода на съдебното производство, в размер на 240.00 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - по 5.00 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

Срещу присъдата на СРС е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, в която се излагат съображения, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, без да е имало достатъчно категорични доказателства и наложеното му наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че съдът е тълкувал превратно едни доказателства за сметка на други. С оглед на всичко изложено се предлага постановената присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която да се признае за невинен и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е обжалвана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред настоящата инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

Впоследствие в открито съдебно заседание въззивният съд е допуснал провеждане на съдебно следствие, в рамките на което е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения.

В открито съдебно заседание на 15.07.2025г. защитникът на подсъдимия В. С. - адв.

А.П., поддържа жалбата. Изтъква, че не може да бъде установено по един безпротиворечив начин какво точно се е случило между подсъдимия и пострадалия в инкриминираната вечер, тъй като са налице противоречиви доказателства и тези противоречия не могат да бъдат преодолени. Оспорват се показанията на свидетелката В.И., като се изтъкват противоречия в показанията относно колко пъти е идвала полиция, както и че заплахите на подсъдимия са били насочени к и към нея освен към съпруга й. Обръща се внимание, че единствено И. е гледал през шпионката, когато е била изречена заплахата, а съпругата му възпроизвежда обясненията на съпруга си, тъй като тя не е пряк очевидец. На следващо място се твърди, че има разминаване между обясненията на И. за заплашителните думи и това, което е написано в обвинителния акт. Оспорва се възможността за съставомерност на изпълнителното деяние като опит по чл. 170 , ал 2 НК, тъй като вратата не е лесно пробиваема. Твърди се, че районният съд неправилно е изградил фактическите си констатации въз основа на показанията на свидетел И.. С тези аргументи се обосновава тезата за липса на несъмнена доказаност на вината на подсъдимия, което следва да бъде тълкувано в негова полза. Не на последно място се подчертава липсата на разпит пред СРС на сина на подсъдимия - Г.В. Г., което да затвърди точните думи, изречени като закана срещу И.. В заключение се твърди, че липсват безспорни доказателства за обосноваване на тезата на обвинението. Моли за оправдаването му, а ако въззивният съд не е съгласен с това, делото да се върне за ново разглеждане при друг състав на СРС поради бланкетни, несъдържателни мотиви.

Подсъдимият в своята лична защита поддържа изложеното от защитника си.

Представителят на държавното обвинение намира присъдата за правилна. Счита, че не са установени доказателства, които да поставят под основателно съмнение обвинителната теза, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

В правото си на последна дума подсъдимият С. твърди, че не е виновен и моли за оправдателна присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмЯ., като съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, 2 която се установява от събрания доказателствен материал по делото. Въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия С.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промЯ. на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подс. В. Г. С., е роден на ******** г. в гр. Пловдив, с адрес в гр. София, бул. „******** българин, с българско гражданство, женен, с основно образование, работи, неосъждан, ЕГН **********

На 20.02.2019 г. в ранните часове, в гр. София, на бул. ********. подсъдимият С. и синът му Г. Г. консумирали алкохол и слушали силно музика. В жилището директно над тяхното - ап. 8, живеели свидетелите И.М.И. и В.Х.И..

Около 03:00 ч. съседът им от горния етаж – свидетел И. И., подал сигнал на 112, заради силната музика и викове, чуващи се от долния апартамент. Пристигналите полицаи св.Т.А.Я. и св.К.И.К. възприели обстоятелството, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние, предупредили ги да се въздържат от нарушаване на нощната тишина, поради което подсъдимият С. и синът му Г. спрели музиката. След като полицаите си тръгнали, подсъдимият и сина му отново увеличили музиката. Около 05:00 ч. св.И. се събудил от силен шум, осъзнавайки, че някой се опитвал да влезе в апартамента му чрез блъскане и ритници по входната врата, която била блиндирана. През шпионката на вратата св.И. видял подс.С. и сина му Г.. Подс.В. С. започнал да натиска с рамо вратата в опит да влезе в апартамента, докато Г. Г. стоял до него, като само гледал случващото се. Св.И. информирал двамата мъже, че ще извика полиция. Подс.В. С. спрял да блъска вратата, но започнал да заплашва св.И. с думите „Ще те убия и затрия!...Няма да те оставя жив!“. Св.И. подал сигнал в полицията на телефон 112, а съпругата му св.В.И. била свидетел на случващото се.

Скоро след обаждането, на адреса пристигнал патрулът от 06 РУ- СДВР, който дошъл по-рано, за да направи забележка за силната музика и викове. Този път били предупредени, че сигналът е за заплаха за убийство. Свидетелите и служители на 06 РУ-СДВР К.И.К. и Т.А.Я. били пуснати в сградата от св.И., който им обяснил ситуацията, а съпругата му потвърдила. Полицаите посетили ап. 6 отново. Не си спомнят дали от там се е чувало шум в този час. Освен подсъдимия С., в апартамента намерили и синът му Г.. След като докладвали на ОДЧ, свидетелите К. и Я. задържали подс.С. и го отвели в 06 РУ- СДВР.

От заключението на приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, по отношение на подс.В. С. се установява, че подсъдимият е психично здрав и интелигентността му е в рамките на нормалното. Вещите лица сочат, че лицето е било в състояние на обикновено алкохолно опияняване - средна степен. Също така приемат, че В. С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Експертизата дава заключение, че психичното състояние на подсъдимия към момента на изследването не е пречка да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения за факти и обстоятелства от значение за делото.

От заключението на приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, по отношение на пострадалия свидетел И. И. се установява, че липсват качествени отклонения в психичното му функциониране. Вещите лица считат, че заканата за убийство е възбудила у И. преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх от евентуалното й осъществяване. Сочи се, че е налице психична годност за вярно възприемане и възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за делото значение. Експертизата дава заключение, че психичното състояние на И. към момента на изследването й не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори на въпросите на следствието.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на 3 свидетелите И.М.И., В.Х.И. (включително тези от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), К.И.К. (включително тези от досъдебното производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), Т.А.Я., писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, заповед за задържане на лице, копие от нотариален акт, протокол за предупреждение от 20.02.2019г. както и изготвените заключения на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно пострадалия И., на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия С.; Аудио- техническа експертиза по ДП – 483/2019 г.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на основния очевидец на деянието, а именно пострадалия И..

Неоснователно е възражението на защитата, че показанията му не са подложени на задълбочен анализ от първоинстанционния съд, а единствено бланкетно са обсъдени и неправилно кредитирани. Настоящият състав подложи на внимателен анализ основния източник на преки доказателства, като отчете евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, произтичаща от качеството му на пострадало лице. Въпреки това съдът в този си състав подобно на първата съдебна инстанция намира, че показанията на свидетеля И. са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно времето, мястото и начина на осъщественото спрямо него посегателство от подсъдимия С.. Освен това тези показания не противоречат на по-голямата част от останалите доказателства. На първо място, твърденията му относно опита да се влезе в жилището му намират пълна подкрепа в изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия С., както и в аудиотехническата експертиза върху записите на двете телефонни обаждания на телефон 112.