Определение № 112 от 10.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. ХАСКОВО, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500993 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал.1,т.1 ГПК.

Производството по в.ч.гр.д. № 993/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково е образувано по постъпила въззивна частна жалба с вх. № 9317/29.09.2025 г. от Н. Х. Щ. с ЕГН **, ищец по гр. д. № 534/2025 г. по описа на РС – Свиленград, чрез адв. Е. М. от АК – Хасково, със съдебен адрес ***, против Разпореждане № 2346/23.09.2025 г. по гр.д. № 534/2025 г. на РС–Свиленград, с което първоинстанционният съд е върнал като недопустима искова молба с вх. рег. № 5499/30.05.2025 г., подадена от Н. Х. Щ. срещу „Макроадванс“ АД и е прекратил производството по гр. д. № 534/2025 г. по описа на РС - Свиленград.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на разпореждането на първоинстанционния съд. Счита се, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, посочена в исковата молба е обоснован от твърденията на ищцата, че по сключения между ответника и кредитополучателя договор за потребителски кредит, ищцата е поела задължение да обезпечи изпълнението като солидарен длъжник, в качеството на поръчител, поради което позовавайки се на разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, правото на ответника да предявява вземания, произтичащи от договора, е преклудирано. Иска се и произнасяне от съда досежно недействителността на договора за кредит и договора за поръчителството и противоречието им с добрите нрави, т.е. исковете са предявени в условията на евентуалност. Ищцата твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата лихва, като съображения за това е изложила подробно в исковата молба. С оглед изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че не дължи исковата сума и в условията на евентуалност да прогласи нищожност на договора за кредит, или на отделни негови клаузи, явяващи се неравноправни по смисъла на ЗЗП. Твърди,че РС - Свиленград нямало произнасяне по исканията. Изпълнителното дело било образувано срещу ищцата в качеството й на поръчител по договор за кредит, като е следвало съдът да обърне внимание на факта, че договорът за поръчителство е бил сключен между третото лице / т.е. частния 1 жалбоподател/, което лице отговаря за чужд дълг и кредитора. В настоящия случай предсрочна изискуемост на задължението била настъпила и оттогава е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок по чл. 147 ал.1 от 33Д, който поставял времева граница, която ангажира кредитора за предприемане на действия по предявяване на иск в съда. След като предсрочната изискуемост настъпила на посочената дата в исковата молба, то от тази дата започвал да тече шестмесечният срок и съответно същият е изтекъл, като молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на ГПК е постъпила в съда, но ищцата към онази дата не е отговаряла за задълженията на кредитополучателя. Срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му се прекратява отговорността на поръчителя. Ищцата възразява, че не дължи сумите по изпълнителния лист, поради изтекъл срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Позовава се на постановени по реда чл. 290 ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТK, I TO, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и на задължителната практика на СЕС, съгласно които е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и когато ги констатира е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът е бил длъжен да провери действителността на договора и дори и на ненаведени от страните основания в хипотезите, посочени в частната жалба, което съдът не бил направил. По изложените в жалбата доводи и съображения моли съда да отмени като незаконосъобразно и неправилно обжалваното разпореждане и да върне делото на РС - Свиленград за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, чрез пълномощника си юриск. Б. Р., с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита предявеният иск от страна на Н. Х. Щ. за недопустим, поради което намира, че правилно съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството. Н. Щ. сключила Договор за поръчителство от 12.11.2007г. във връзка с договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г., сключен между Ц. Х. П. и „Банка ДСК“ ЕАД. Поради неизпълнение по посочения Договор за кредит, Банката се снабдила с Изпълнителен лист от 03.10.2008г. по ч.гр.д. № 1807/2008 на РС - Хасково, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. С описания изпълнителен титул било образувано изп. дело №818/2008г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. С Договор за покупкопродажба на вземания(цесия) от 27.08.2010г. вземанията на Банката по договора за кредит били прехвърлени на „Макроадванс“ АД, което било конституирано като взискател по делото, с оглед разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК. По образуваното изпълнително дело поканата за доброволно изпълнение била връчена надлежно на Н. Х. Щ. на 07.01.2009г. по изп. дело № 818/2008 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с което се считало надлежно връчена и заповедта за изпълнение, която се стабилизирала. Влязлата в сила заповед за изпълнение имала сила, сходна на силата на пресъдено нещо, тъй като след влизането в сила, вземането можело да се оспорва само на основание факти и обстоятелства, настъпили след това. Сочи се и съдебна практика. В настоящия случай съдът бил сезиран с отрицателен установителен иск. Оспорването чрез иск на изпълняемото право на взискателя се осъществявало по специалния ред на чл.439 ГПК, за който законът въвежда изискване за допустимост - да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след производството, в което е издадено изпълнителното основание, съответно на съдебна преценка подлежат единствено такива факти. След влизането в сила на заповедта, се установява с обвързваща за страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадената заповед за изпълнение, са предмет на ясна регламентация. В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника 2 в заповедното производство - подаване на възражение срещу заповедта по чл.414 ГПК, при което кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си по чл. 422. При липса на възражение в срок заповедта влиза в сила, с което се преклудират и фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК и чл.439 ГПК. Новите факти, обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл. 439 от ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. При стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила. Резултат на изложеното е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, осъществени преди влизане в сила на заповедта. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, а установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено в заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. Счита се, че е преклудирано възражението на ищцата досежно срокът по чл.147 ЗЗД. Срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение в срок по чл.414 ГПК от Н. Щ.. В случай че ищцата е смятала, че срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл, то е следвало да се подаде своевременно възражение по чл. 414 ГПК. Доколкото искът се основава на факти и обстоятелства, осъществени още преди подаване на заявлението, се счита че същият не отговаря на изискването за допустимост по чл.439, ал.2 ГПК. По отношение наведените твърдения за недействителност на договора и противоречие с добрите нрави, намира същите за недопустими като преклудирани. При хипотеза на недействителност на договора, тя е изначална такава и не представлява факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в какъвто смисъл е изричния текст на чл.439 ГПК. Признато е, че правото за защита на потребителя не е абсолютно, че правото на Съюза не задължава национална юрисдикция да не прилага вътрешноправните процесуалноправни норми, които придават на дадено решение сила на пресъдено нещо, дори и ако това не би позволило да се отстрани допуснато с решение нарушение на разпоредба, съдържаща се в Директива 93/13/ЕИО, независимо от естеството на това нарушение. Моли съда да отхвърли като неоснователна подадената частна жалба срещу Разпореждане № 2346 от 23.09.2025г., с което РС Свиленград връща като недопустима исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д.

534/2025 по неговия опис.

СЪДЪТ след като прецени доказателствата по делото и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и е постъпила в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл.275, ал.2, вр. с чл.260 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд приема, че с пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се преклудира възможността на длъжника да предяви отрицателен установителен иск против кредитора, като този пропуск съгласно чл. 416 ГПК има за последица влизането на заповедта за изпълнение в сила и до невъзможност за оспорване на установеното със заповедта вземане, освен чрез специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК, съгласно която разпоредба длъжникът може да оспори вземането по исков ред само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, каквито обстоятелства или доказателства ищецът не сочи в 3 исковата си молба. В исковата молба ищецът се позовавал на обстоятелства, които са съществували към момента, когато му е била връчена заповедта за изпълнение, поради което е следвало да релевира същите чрез подаване на възражение в рамките на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съдът приема,че ако длъжникът е пропуснал срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както в настоящия случай, не може да предяви отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, основан на обстоятелства, които са настъпили преди изтичането на срока (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 165 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1202/2011 г., I т. о., ТК).

Настоящият състав на въззивния съд след преценка на доказателствата и на наведените от страните доводи и съображения, не споделя направените от първата инстанция правни изводи.

Производството по гр.д. № 534/2025 г. пред РС – Свиленград е образувано по искова молба от Н. Х. Щ. срещу „Макроадванс“ АД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника описаните в исковата молба вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2007г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично вземане и на осн. чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ АД.