Решение № 13682 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13682 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20261110105030 по описа за 2026 година

З. О. С. е предявила срещу * ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1741,47 евро, платена при изначална липса на основание, ведно със законната лихва от 24.02.2026 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 30.08.2024 г. сключила договор за паричен заем № * с ответното дружество, в който била включена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 5790,25 евро, която представлява скрита възнаградителна лихва и не е включена в ГПР, поради което и последният е недействителен. Сочи, че отпуснатият заем бил в размер на 3016,62 евро, но общата сума за плащане била в размер 10331,83 евро. Ответното дружество признало заплащането на сумата 4758,09 евро, които ищцата счита за платени при изначална липса на основание предвид недействителността на договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че договор за паричен заем № * от 30.08.2024 г. е действителен и отговаря на законовите изисквания. Сочи, че при формиране на ГПР са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита оспорената неустойка за действителна и непротиворечаща на добрите нрави, като излага, че потребителят е информиран за правото си да се откаже от сключения договор. Намира, че потребителят е запознат с условията на предоставения кредитен продукт, доколкото е сключвал множество договори с ответника, съдържащи клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 в тежест на ищцата е да установи, че 1 по силата на сключения договор за паричен заем е заплатила на ответника процесната сума, както и получаването от ответника. В тежест на ответника е да установи, че е налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.

Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 1 от 28.05.1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.

Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Дадени са още примери за начална липса на основание - когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник, при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД и т.н.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е получил сума в размер на 1741,47 евро над чистата стойност на кредита.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № */30.08.2024 г., сключен между страните, по силата на който на потребителя се предоставя в кредит в размер на 5900 лева с посочена обща сума за плащане от 8889,26 лева със срок на погасяване 18 месеца при лихвен процент от 50% и ГПР от 63,09%. В погасителния план е предвидено заплащането на неустойка в общ размер на 11324,74 лева.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. В конкретния случай договора между кредитора и потребителя е подписан чрез използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следва да се приеме, че ищцата е дала съгласие по отношение на същественото съдържание на договора, изразяващо се в последователно извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка, прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение, генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорени и твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко телефонно съобщение код или ползването от ищцата на посочения в разпечатката от системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК електродният документ се представя по делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна препис, възпроизвеждането му на хартиен носител не променя характера му на електронен документ и доколкото ответникът не е поискал представянето му на дигитален носител, този препис представлява годно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Ищцата не е оспорила получаване на сумата по кредита.

Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на договора. В електронната платформа на ответника е предвидено потребителят сам да попълва заявление. В настоящия случай, видно от отразеното в представения по делото СЕВ, потребителят сам е попълнила заявлението и въз основа на данните за кредита, за който кандидатства, кредиторът е изпратил условията на договора и СЕФ. С попълване на заявление за кандидатстване, получаване на договора и СЕФ по електронна поща, ищецът е направил електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на договора, с което е спазена писмената форма за сключването му. Поради това и по силата на упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се съобрази обстоятелството, че на електронната платформа на ответника потребителят се съгласява, че е получил СЕФ на посочения от него e-mail, Договор за кредит и ОУ към него, с което следва да се приеме, че е изпълнено горното изискване на ЗПК. Противното би означавало да се изключи изцяло възможността за сключване на договора от разстояние.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2 ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.

Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с 3 търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин. В процесния договор по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този, който би се получил, при включване на размера на неустойката за непредоставено обезпечение. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил законовоопределения горен праг, поради което договорът е в противоречие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези пропуски в договора се явяват противоречия с императивни норми на ЗПК. С оглед многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, определено като неустойка, е именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да се приеме, че още към момента на подписване на договора неустойката за непредоставено обезпечение не е взета предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се заобикаля закона. Това вземане представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в случаите, в които заплащането им е задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. При наличие на посочените от закона условия неустойката за непредоставено обезпечение представлява разход по кредита за потребителя и плащането е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Заплащането е необходима предпоставка за отпускане на кредита, доколкото тя е част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер, освен това видно от погасителния план е част от погасителните вноски. Съдът приема, че заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение представлява условие за отпускането на кредита. Това е така, защото размерът е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Същевременно, както беше уточнено, неустойката за непредоставено обезпечение представлява разход по кредита и подлежи на включване в ГПР, тъй като представлява оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума. При това положение съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – 4