Решение № 2190 от 07.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2190 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330118931 по описа за 2024 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.92 от ЗЗД и чл.357 от КТ.

Ищецът Многопрофилна болница за активно лечение «Св. Пантелеймон - Пловдив» ЕООД – гр. Пловдив, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 2 500 лева – част от обща претенция в размер на 42 500 лева, представляваща обезщетение, имащо характер на неустойка, по чл.18.1 от сключения между страните Трудов договор № ************/*****************г. за следдипломно обучение на специалисти в системата здравеопазването, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмени бележки съоражения. Претендира разноски.

Ответницата Х. С. К. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка, за недействителност на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите си, и за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със сключен между страните Трудов договор № ********/************г., ответницата е започнала работа по трудово правоотношение при 1 ответника като „*************************************************“, считано от *************г., със срок на договора до датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускането на специализанта до държавен изпит, като освен това в чл.17 от Договора страните са уговорили, че след края на обучението и успешно придобиване на специалност, специализантът се задължава в едномесечен срок да постъпи на работа при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД на длъжност лекар по придобитата специалност за срок от четири години, а в чл.18 от Договора – че при неизпълнението на задължението си по чл.17 от Договора да постъпи в едномесечен срок на работа в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД за срок не по-малко от четири години, специализантът да дължи обезщетение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД в размер на 48 000 лева, а в чл.18.1 – че ако специализантът напусне осигурената му работа преди изтичане на четиригодишния срок, то дължи обезщетение на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД, изчислено пропорционално на неизпълнената част от четиригодишния срок.

Действително, както се установява от представените доказателства от третото неучастващо по делото лице – Медицински университет – Пловдив, ответницата е положила успешно държавен изпит за специалността „*****************************“ през ****************************** на ******г. (като преди това специализацията й е била удължена до **************г.), като правата й на специалист се признават от ******************г. – като на *************г. ответницата е подала Заявление до ищеца за преназначаването й на длъжност „********************“ в „**************“ в ищцовото дружество, поради което трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от ****************г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед № *******/********************г. на ************************** на ищцовото дружество, а със сключен между страните Трудов договор № ******/***********г., считано от ***************г. ответницата е била назначена при ответника като

„**************************“ в ******* при ищеца.

С подадено от ответницата до ищеца Заявление № ***********/**********г., тя е поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, а – ако ищецът не приеме това предложение, е поискала Заявлението да се счита за тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.326 от КТ – във връзка с което трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от **************г. на основание чл.326, ал.1 от КТ със Заповед № *****/*************г. на **************** на ищцовото дружество – като в самата Заповед е било посочено, че ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.18.1 от предишния й трудов договор в размер на 42 500 лева, изчислено пропорционално на неизплатената част от 4-годишния срок.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответницата доводи за несействителност на клаузите по чл.18 и чл.18.1 от Трудовия договор от ***********г., а – доколкото в чл.18.1 от този Трудов договор обезщетението е уговорено като имащо характер на неустойка, а не за направени от ищеца разходи за обучението на ответницата, съдът 2 намира за неоснователни наведените от ответницата доводи за недължимост на обезщетение на ищеца предвид обстоятелството, че разходите за специализацията й са били поети изцяло от Министерството на здравеопазването.

Неоснователно се явява и направеното от ответника възражение за прекомерност на размера на неустойката – доколкото същата се претендира частично от общ размер, който ищецът счита, че му се дължи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че частичният иск се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 01.11.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 500 лева – платена ДТ и адвокатско възнаграждение (в размер на 400 лева от платените 4 050 лева, като съдът намира, че предвид обстоятелството, че искът е предявен като частичен платеното адвокатско възнаграждение от ищеца на пълномощника му в размер на 4 050 лева действително се явява прекомерно спрямо уважения размер на частичния иск, поради което и направеното от ответницата възражение за прекомерност на същото е основателно и размерът му следва да бъде намален до минималния размер по Наредба № 1 на ВАдв.С, предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. С. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***********************“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*****************“ № ***, офис ****, адв. Т. Ф., ДА ЗАПЛАТИ НА Многопрофилна болница за активно лечение «Св. Пантелеймон - Пловдив» ЕООД, ЕИК: 115517517, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 9, представлявано от ************************ К. П. С., със съдебен адрес: гр. П., ул. “*********************” № *** – ********, офис № ***, адв. Г. В., СУМАТА 2 500 лева – част от обща претенция в размер на 42 500 лева, представляваща обезщетение, имащо характер на неустойка, по чл.18.1 от сключения между страните Трудов договор № ***********/**********г. за следдипломно обучение на специалисти в системата здравеопазването, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 01.11.2024 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева.

ОСТАВЯ без уважение направените от ответницата възражения за прекомерност на претендираната неустойка И за недействителност на клаузи от Договора, на който ищецът основава претенциите си.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4