Решение № 745 от 11.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Б.град, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200560 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “Н “ със седалище и адрес : Б. , ул.“С “№ , чрез законният представител Е В Р , като негов председател, против НП№7843/05.05.2021г.,издадено от зам.министъра на културата, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7 000лв., във връзка с административно нарушение по чл.91, ал.1, т.1, предл.второ, вр. с чл. 72, т.4 от ЗАПСП.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че обжалваното НП не е било връчено на жалбоподателя, а посоченото в него административно нарушение, не е извършено от този субект.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, надлежно призовани, чрез своят процесуален представител и в писмено становище изразяват позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното

НП./За конституирането на

1 заинтересованата страна Минитерство на културата, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и 2 прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт,включително и в частта за разноските . /

Районна прокуратура–Б. , редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя и заинтересованата страна за просрочие на процесната жалба поради следните аргументи:

След издаването му, НП е изпратено за връчване на адреса, посочен в Регистрира при Агенция по вписванията като актуален и официален такъв за жалбоподателя, а именно : Б. , ул.“С “№ .В тази връзка по делото на л.21 е 3 приложен плик с пощенски клейма, адресиран до жалбоподателя , върху който е отразено с известие за доставяне, че се изпраща НП№7843/2021г. и към 11.05.2021г. върху плика пощенски служител е отразил, че адресата на пратката „отсъства“. В последствие, видно от приложено известие за доставяне с плик на л.8 от делото, отново е изпратена пратка до жалбоподателя и е отразено отбелязване от пощенски служител, че тя не е потърсена на 14.10.2021г. На л.15, след тези два опита за връчване на обжалваното НП чрез пощенско известие за доставяне, е съхранена бележка от зам. министъра на културата, в която е отразено, че на 26.05.2021г., на основание чл. 98в, ал.3 от Закона за авторското право и сродните му права, на таблото за отбелязвания и на интернет страницата на Министерство на културата е било поставено съобщение за съставяне на НП №7843/05.05.2021г., като в периода 27.05.2021г.-09.06.2021г., не се бил явил законен представител на ЮЛ или упълномощено от него лице в министерство на културата за предявяване и подписване на това постановление, поради което на основание чл. 98в, ал.3, вр. с чл. 98б, ал.7 от Закона за авторското право и сродите му права, същото е прието за редовно връчено на 11.06.2021г.

Същевременно, видно от извадката на Регистъра за вписванията-л.19 и л.20 от делото, в ТР е вписан жалбоподателят като ЮЛ и същото, включително и към 03.09.2021г. , това лице е декларирало и отразило в този регистър едновременно следните адреси за контакт: Б. , ул.“С “№ , както и електронна поща: v , на който електронен адрес по делото няма данни да търсен жалбоподателя и да е изпращано за връчване обжалваното НП, включително и до настоящият момент. Съгласно нормата на чл. 98в, ал.3 от Закона за авторските и сродните им права, к огато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилага съответно чл. 98б1, ал. 6 и 7, включително при отказ да се получи препис от наказателното постановление, и отбелязването се извършва от органа по ал.1. От своя страна, разпоредбите на чл. 98б, ал.6 и ал.7 от визираният нормативен акт гласят, че когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 - 5, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет 4 страницата на Министерството на културата, видима при първоначалното и зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му, а когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 лицето не се яви в Министерството на културата за предявяване и подписване на акта, актосъставителя отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването. Следователно, законодателят изрично е посочил, че издаденото НП се връчва на посочения от ЮЛ или търговец негов адрес на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, включително и електронен такъв и чак ако не бъде намерен на тези адреси се пристъпва към приложената в казуса алтернатива с обявление на сайта на министерството на културата.

Въпреки, че в случая жалбоподателят е имал вписан в Регистъра адрес за кореспонденция както пощенски адрес, така и електронен такъв, санкционният орган е предпочел и ползвал за връчване на обжалваното НП само единият от тези адреси /пощенският адрес/ на тази страна в процеса.

Именно това необосновано игнориране и неползването и на вписаният от жалбоподателя и електронен адрес за кореспонденция, при връчването на обжалваното НП, според съда е препятствало възможността за прилагане на процедурата по чл. 98б, ал.6 и ал.7 от ЗАСП, която изрично е разписано от законодателя в чл.98в, ал.3 от същият нормативен акт, че се прилага само като изключение и в случай, че наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията.При наличието на пощенски и електронен адрес, вписани в Регистъра, законодателя приема, че те имат равнозначна стойност и следва да се използват и паралелно за връчване на издадено НП, заради което и в нормата на чл.98б, ал.5 от ЗАСП се сочи, че когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата. Именно защото в казуса е нарушена нормата на чл. 98в, ал.3 от ЗАСП при връчване на НП, което на практика не е връчено надлежно на жалбоподателя и до настоящият момент, съдът приема неговата жалба срещу това постановление за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, в каквато насока е и съдебната 5 практика, а възражението на санкционният орган в обратна насока, съда намира за неоснователно.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 25.08.2020г. е извършена проверка от служители на КРС /свидетелите М., Б./ по сигнал за разпространение на телевизионни програми от адреса на жалбоподателя в Б.град към негови абонати, за което не е имало разрешение и сключен договор по ЗАПСП.Проверката била извършена на място в жилище на абонат на услугата „кабелна телевизия и интернет“, предоставяни според проверяващите лица от „Н “, в присъствието на св.М. П. и с адрес на абоната: Б. , ж.к.“Е “, бл. , ет. , ап. , където по коаксилен кабел се предоставяли услугите: достъп до интернет и кабелна телевизия /разпространение на радио и телевизионни програми/, като този кабел излизал от подпокривно пространство на съседния блок 202 и въздушно влизал в подпокривното пространство на бл.205Б, а след това през скрита инсталация минавал в стълбища клетка и влиза в апартамент №8. За тази проверка е съставен и нарочен Констативен протокол №110/25.08.2020г. Титуляр на провереният абонат бил св. И. Г. Б., като за тези услуги с него не бил сключен и подписан обаче договор с жалбоподателя. Според проверяващите лица, телевизионните услуги са заплащани след обаждане на служители на жалбоподателя на телефон на абоната, при което обаждане се уговаряла среща и представител на абоната посещавал адреса на читалището за да заплати на място цената на ползваните услуги. В тази насока е предоставена на проверяващите лица Квитанция №34/19.01.2020г., издадена на св.Б., за заплатена сума то 47 лв. за периода м.12.2019г.-м.01.2020г., в която е отразено като основание за заплащането :