Определение № 575 от 14.05.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. София , 14.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка С. Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20211000600446 по описа за 2021 година в закрито съдебно заседание проведено на 12.05.2021 год., разгледа докладваното от съдия Илиев, ВЧНД № 446/2021г. по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по жалба на адв. Н. Д. А. от САК - служебен защитник на Х. Х. П., с ЕГН:

**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие *** към Централния Софийски затвор.

Жалбата има следното кратко съдържание:

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционния съд прие, че е налице само една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в чл.

70, ал. 1 от НК - фактическото изтърпяване на повече от половината от наложеното му наказание, като без да изложи съществени аргументи прие, че не е налице втората предпоставка - осъденият да е дал доказателство за своето поправяне, кредитирайки безрезервно отрицателното становище на затворническата администрация.

Като се запозна с материалите по делото настоящият състав на Софийски апелативен съд намери следното:

Лишеният от свобода търпи присъда в Софийски централен затвор от 07.03.2018 г, по присъда по НОХД №2079/2015 г, с която е осъден на 6 години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 115 от НК, с предварителен арест от 8 месеца и 18 дни.

Към датата на заседанието пред първата инстанция – 12 април 2021 година – осъденият П. е изтърпял 3 години, 9 месеца и 24 дни, като има остатък за изтърпяване от 1 година, 4 месеца 1 и 14 дни, като е налице първата предпоставка за условно предсрочно освобождаване осъденият фактически е изтърпял не по-малко от ½ от наложеното му наказание.

Съставът на СГС е намерил, че не е налице втората предпоставка, осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, като се е основал на отрицателно становище на затворническата администрация. Началника на СЦЗ е посочил в становището си, че целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост като риска от рецидив не е намален в достатъчна степен и още е към горната граница на ниските стойности, риска от вреди към обществото все още е със средни стойности, като има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, което е индикатор за незавършен корекционен процес. Налице е и значителен остатък за доизтърпяване на наложеното наказание, като прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай. Взето е предвид и отрицателното становище на гл. инспектор Й. НСЗО ***, че корекционната работа не е завършена в своята цялост и са налични проблемни зони и дефицити в умения за мислене, злоупотреба с алкохол, риска от сериозни вреди спрямо обществото продължава да е среден по степен. Прието е , че осъденият не е непосредствен в условията на контролирана среда, но практически не е изследван в условията на открит тип, както и лишения от свобода не е прекатегоризиран в открит тип, което е последната и необходима стъпка в прилагането на прогресивната система.

Софийският апелативен съд намери, че съставът на първата инстанция при формиране на вътрешно убеждение не е взел предвид , че Съобразно разпоредбата чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения се явяват всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като законът изброява и примерно част от тях.

Така например наложеното наказание „писмено предупреждение” на осъдения със заповед № 151/03.04.2018 година за притежаване на мобилен телефон и зарядно устройство , влязла в сила на 17.04.2018г. е било изтърпяно и тъй като е едно единствено и не са били извършвани други дисциплинарни нарушения съгласно чл.109, ал.1 от ЗИНЗС, той следва да се счита за ненаказван, поради което неправилно в първоинстанционният съдебен акт е посочено като основание да се приеме, че не е налице поправяне на осъдения.

Това , че според администрацията на затвора корекционната дейност не е завършена в своята цялост и продължава да се провежда в проблемни зони, дефицити и при умения за мислене , не означава, че не може да бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване, понеже са налице конкретните доказателства за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието. Макар остатъкът от наказанието , който към датата 12.04.2021 г., който според представената справката от Началника на Затвора в *** възлиза на 1 година, 4 месеца и 14 дни. не е малък на фона на наложеното с присъдата наказание от 6 години лишаване от свобода, но той единствен, 2 както е посочено и в разпоредбата на ал. 3 на чл. 439а НПК, не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване.

В изготвения доклад за лишения от свобода, е отбелязано наличието на положителни промени в поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, тъй като същият полага труд в затвора и изпълнява много добре трудовите си задължения.

Награждаван е неколкократно,като е бил отбелязан е позитивен напредък в четирите зони за установени дефицити: отношение към правонарушението, начин на живот, междуличностни проблеми, умения за мислене.

Не е налице и твърдяната от затворническата администрация проблемна зона в поведението на осъдения -злоупотребата с алкохол. Тази проблемна зона се обоснова с данни от първоначалния доклад от 2018 год. при започване на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, като не е ясно какви мерки са предприети от затворническата администрация за преодоляване на този дефицит и дали в момента на поддаване на молбата проблемната зона е налице. В препланирания план на присъдата от 06.07.2020 год. е посочено, че лишеният от свобода е „много мотивиран да спре извършването на правонарушения“. В пункт 1.6. от същия план е посочено, че; „От анализа на риска от сериозни вреди не се констатират фактори проявили се наскоро, отключващи висок такъв.

Той е в границите на висок в предвид характера на извършеното правонарушение“. Тези изводи противоречат на определеният от затворническата администрация висок риск от вреди само на база на характера на правонарушението е в явно противоречие с мотивите на първоинстанционният съд , който е приел наличие единствено на смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и е определил наказание под минималното в закона за извършеното престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, във вр. чл.58, б. „а”, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. В полза на искането на осъденият е и обстоятелството, че първоначално определеният му строг режим е бил заменен с общ на 21.05.2020 год., като въпреки наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 5 от ЗИНЗС, повече от шест месеца от предишната замяна на режима, доброто му поведение и данните за поправянето му, както е видно от приложените от затворническата администрация документи по делото, режимът му не е бил заменен в следващия по - лек и не е преместен да изпълнява наказанието си в затворническо общежитие от открит тип.

Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд, трети наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 12.04.2021 год., постановено по НЧД № 1259 по описа за 2021 год. на СГС, НО, 13-ти състав, с което е бил направен отказ на молбата на осъдения Х. Х. П.

3 роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, ЕГН **********, с начално образование, разведен, живущ в гр. ***, р-н ***, ул. „***“, бл. 252, вх. Ж, ет. 7, ап. 165, строителен работник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие *** към Централния Софийски затвор.

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Х. Х. П. от изтърпяване на останалата част от наказанието 6 /шест/ години лишаване от свобода, наложено му с присъда № 96 от 30.03.2013 година по НОХД № 2079 по описа на СГС за 2015 година.

На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 12.04.2021 г. в размер на 1/една/ година, 4 /четири / месеца и 14 / четиринадесет /дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“ - Затвора град ***.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: /1.

/2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4