Решение № 19 от 05.06.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Свищов, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно наказателно дело № 20244150200097 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Г. Л., ЕГН: **********, гр. Свищов, ***********, срещу Наказателно постановление (НП) № НП-ПБЗН-ВТ3-2/18.03.2024 г. на Началника на РС „ПБЗП“ – гр. Свищов, ГД „ПБЗН“, МВР с което за нарушение по чл. 63, т. 4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (наричана за краткост по-долу: „Наредбата“), изразяващо се в това, че на 22.02.2024 г. в бензиностанция в гр. Свищов на *********** на територията на обекта на разстояние по-малко от 5 м. от резервоарите за съхранение на леснозапалими и горими течности, отдушните тръби и съоръженията за пълнене на резервоарите, е паркиран товарен автомобил (т. а.) „Ивеко Стралис“ с рег. № ******, поради което на основание чл. 265, ал. 1 ЗМВР на Л. Г. Л. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. – Срещу това НП е подадена въззивна жалба (ВЖ) от Л., в която се излагат доводи неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт; за това моли Свищовския районен съд (СвРС) да отмени НП. – Наказващият орган (НО) – Началникът на РС „ПБЗП“ – гр.

Свищов, ГД „ПБЗН“, МВР, моли СвРС да остави без уважение подадената ВЖ и да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ:

На 25.02.2024 г. била извършена проверка от св. Л. П. Л., мл. инспектор ДПК при РСПЗЗН, гр. Свищов, и В. Г. Т., гр. Свищов, на бензиностанция „ЛГЛ – Ойл“ ЕООД, гр.

Свищов, ***********, при която било установено, че на територията на обекта, на разстояние по-малко от 5 м. от резервоарите за съхранение лесно запалими течности и горивни течности, от отдушните тръби и съоръжения за пълнене на резервоарите, се намират два т. а.: „Ивеко Стралис“, с рег. № ******, и „Фиат Добло“ с рег. № ******; което пък било нарушение по чл. 63, т. 4 от Наредбата, извършено от Л. Г. Л., на длъжност управител на „ЛГЛ – Ойл“ ЕООД. За това бил съставен Акт № АУАН-ПБЗН-ВТ33/2/26.02.2024 г. на РД „ПБЗН“ – гр. Велико Търново, РС „ПБЗН“ – гр. Свищов, от св. Л..

1

Въз основа на АУАН, който бил надлежно връчен на нарушителя/жалбоподателя, било издадено обжалваното НП № НП-ПБЗН-ВТ3-2/18.03.2024 г. на РС „ПБЗН“ – гр.

Свищов, с което на Л. Г. Л. за това, че на 22.02.2024 г. в бензиностанция в гр. Свищов на *********** на територията на обекта на разстояние по-малко от 5 м. от резервоарите за съхранение на леснозапалими и горими течности, отдушните тръби и съоръженията за пълнене на резервоарите, е паркиран т. а. „Ивеко Стралис“ с рег. № ******, поради което на основание чл. 265, ал. 1 ЗМВР на Л. Г. Л. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. От справките за актуално състояние на „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД към 15.05.2024 г. е видно, че едноличен собственик на капитала и управител на това дружество, което се занимава с търговия на горива, е Л. Г. Л.. От справки за собствеността на МПС от МВР, ОД – гр. Велико Търново се доказва, че собственик на „Ивеко Стралис“ с рег. № ****** от 04.05.2010 г. до датата на извършване на справката (29.05.2024 г.) е „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД, а съотв. на „Фиат Добло“ с рег. № ****** – Л. Г. Л., считано от 21.08.2020 г. до датата на справката.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото: Акт № АУАН-ПБЗН-ВТ33/2/26.02.2024 г. на РД „ПБЗН“ Велико Търново, РС „ПБЗН“ Свищов, ведно с разписка за връчване, НП № НП-ПБЗН-ВТ3-2/18.03.2024 г. на РС „ПБЗН“ Свищов, ведно с разписка за връчване, изпратените с писмо вх. № 1712/18.04.2024 г., Заповед № 8121К-631/23.02.2016 г. на МВР, Заповед № 1983к-1149/20.06.2023 г. на ГД „ПБЗН“ при МВР, Заповед № 1983к885/10.06.2016 г. на ГД „ПБЗН“ при МВР, Заповед № Зд-03/18.02.2019 г. относно разпределение на обектите в участъците за осъществяване на държавен противопожарен контрол от служителите на РС ПБЗН гр. Свищов; Справки за актуално състояние на „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД към 15.05.2024 г., Писмо от Община Свищов от 23.05.2024 г., Писмо от 29.05.2024 г. на МВР, ОД – гр. Велико Търново, ведно със 2 бр. приложения към него справки за собствеността на „Ивеко Стралис“ с рег. № ****** и „Фиат Добло“ с рег. № ****** и справка за историята на тези превозни средства; както и от разпита на св. Л. П. Л. и В. Г. Т. – Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.

ПО ПРАВОТО:

При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон от АНО, и то не в рамките на подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН), но при допуснати процедурни нарушения по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАНН, тъй като в тях не са описано точно и ясно нито нарушителят, който се счита, че го е извършил вмененото му нарушение, нито самото изпълнително деяние, което се приема за извършено от него. Така допуснатите съществени процесуални нарушения не биха могли да бъдат отстранени от въззивния съд, тъй като жалбоподателят/нарушителят би се лишил от една инстанция по същество на разглеждане на делото, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено (чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 ЗАНН).

Съображенията за това на СвРС са следните:

По делото е несъмнено доказано, че на 25.02.2024 г. на територията на бензиностанция „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД, гр. Свищов, ***********, на разстояние по-малко от 5 м. от резервоарите за съхранение лесно запалими течности и горивни течности, от отдушните тръби и съоръжения за пълнене на резервоарите, се намирали паркирани два т. а.: единият – „Ивеко Стралис“, с рег. № ******, собственост на „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД; другият – „Фиат Добло“ с рег. № ******, собственост на Л. Г. Л..

В АУАН е констатирано, че субект на нарушението досежно двете паркирани МПС е Л. Г. Л. в качеството му на управител на „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД. В НП обаче е прието, че отговорен е Л. Г. Л., но в качеството му на физическо лице, и то само досежно първото 2

МПС. Това е така, защото в НП липсва описание на „особеното лично свойство на дееца“ (срвн. чл. 21, ал. 3 НК) по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗМВР, който постановява, че:

„Ръководителите на […] юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и гражданите, които не са изпълнили такива задължения, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.“

Съгласно Наредба № 8121з-647/01.102014 г., която конкретизира съдържанието на тези термини, употребени в чл. 265, ал. 1 ЗМВР, под „граждани“ се разбират „собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица“ (чл. 3 от същ. нар.), а под „ръководители“ – „лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват […] юридически лица“ (§ 1, т. 8 от ДР на цитирания подзаконов нормативен акт).

При това съдът намира, че „ЛГЛ – ОЙЛ“ ЕООД е юридическо лице (арг. от чл. 64, ал.

1, т. 6, във вр. с чл. 114, ал. 3, чл. 116, ал. 2 ТЗ), а Л. Г. Л. като управител на това дружество организира и ръководите дейността му (чл. 141, ал. 1 ТЗ) и го представлява (чл. 141, ал. 2, изр. 1 ТЗ), при което при установяване на нарушението по чл. 63, т. 4 от Наредба в АУАН и НП е следвало да бъде посочено именно Л. Г. Л. като управител ЕООД, т. е. като „ръководител на юридическо лице“. Макар и това да е направено правилно в АУАН, не така стоят нещата в НП, където е изтъкнато, че нарушител е Л. Г. Л., без да е посочено особеното лично свойство на нарушителя, в което той е извършил вмененото му нарушение (срвн. чл.

21, ал. 3 ab initio НК). При това може да се предполага, макар и да не е посочено ясно и недвусмислено в НП, че според НО нарушителят Л. Г. Л. е „гражданин“ по смисъла на чл.

265, ал. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 3 от Наредбата, но този извод е в противоречие с приетото в АУАН, че Л. е действал като управител на ЕООД (§ 1, т. 8 от ДР на цит. нар.).

Ето защо въззивният съд намира, че между АУАН и НП е налице противоречие досежно субектът на извършване на нарушението (чл. 63, т. 4 от Наредбата, във вр. с чл. 265, ал. 1 ЗМВР) и (особеното) качество, в което деецът е действал: като „ръководител на юридическо лице“ (§ 1, т. 8 от ДР от Наредбата), както е прието в АУАН, или като „гражданин“, т. е. като физическо лице (чл. 3 от същ. нар.), както е санкциониран с НП.

Всичко това е довело до процедурно нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН: липса на ясно и точно описване на нарушителя. Това процедурното нарушение е неотстранимо от въззивния съд, тъй като би лишило жалбоподателят от една инстанция по същество, и е основание за отмяна на НП (чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 ЗАНН).

В АУАН и в НП обаче е допусканото и друго нарушение на производствените правила по ЗАНН, които регламентират описание изискването в тях да бъде посочено точно описание на нарушението, което се вменява на нарушителя (чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Това опущение на установителя на нарушението и на НО се явява основание за отмяна на НП (чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 2 ЗАНН).

В чл. 63, т. 4 от Наредба е постановено, че: „На територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава: […] т. 4 паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 м., от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите“.

Нито в АУАН, нито в НП е посочено (1) на какво точно разстояние са били паркирани ППС, нито (2) как е установено, че те са на разстояние по-малко от 5 м. от посочените в наредбата съоръжения; нито пък, най-сетне, (3) кой е паркирал процесните МПС в бензиностанцията в гр. Свищов. При това следва да се приеме, че в настоящия случай жалбоподателят не е наказан за неизпълнение на законови задължения , защото и в АУАН, и в НП не е посочено – каквото и да е било – изпълнително деяние от страна на Л., с което той да е осъществил вмененото му нарушение. В тях е използван страдателният залог:

„са паркирани следните МПС“ – в АУАН, а в НП – „е паркиран товарен автомобил Ивеко“.

Ето защо СвРС намира, че Л. е бил наказан по административен ред за допустителство – за това, че е допуснал паркиран т. а. „Ивеко Стралис“ с рег. № ****** в бензиностанция в гр. Свищов на *********** на територията на обекта на разстояние по3 малко от 5 м. от резервоарите за съхранение на леснозапалими и горими течности, отдушните тръби и съоръженията за пълнене на резервоарите. Допустителството представлява винаги бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, по аргумент от разпоредбата на чл. 10 in f i n e ЗАНН. След като и нарушените разпоредби – чл. 63, т. 4 от Наредба, и тази, предвиждаща наказанието им – чл. 265, ал. 1 ЗМВР, не съдържат състав на „допустителство“, отговорността на виновното лице не може да се свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице, с което административнонаказващият орган е допуснал нарушение на закона.