Определение № 1474 от 11.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501224 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 7544/01.07.2025 година, подадена от И. Г. В., ЕГН **********, адрес; с. Железница, общ. Кюстендил, махала „***“ № 23, срещу Разпореждане № 1366/17.06.2025 година постановено по гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен – Дупница.

Първоначално частната жалба е депозирана пред Окръжен съд – Кюстендил, но по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК всички съдии са се отвели от разглеждането на производството по делото.

Поради невъзможността производството да бъде разгледано от сезирания съд, делото е изпратено на Софийски апелативен съд за определяне разглеждането му от друг равен по степен съд.

С Определение № 3041/17.11.2025 година постановено по в.ч.гр.дело № 3058/2025 година по описа на Софийски апелативен съд е изпратено делото, образувано по частна жалба на И. Г. В., ЕГН **********, адрес; с. Железница, общ. Кюстендил, махала „***“ № 23, срещу Разпореждане № 1366/17.06.2025 година постановено по гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен – Дупница на Окръжен съд – Благоевград, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. В случая препис от частната жалба не се връчва по арг. от чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 3 от ГПК.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

1

Разгледани по същество частната жалба е основателна и следва да бъде уважена при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен съд – Дупница е било образувано след като същото е било върнато за ново разглеждане с Решение № 95/15.4.2025 година, постановено по в.гр.дело № 66/2025 година по описа на Окръжен съд – Перник.

С Решение № 95/15.4.2025 година, постановено по в.гр.дело № 66/2025 година по описа на Окръжен съд - Перник е било прогласено за нищожно Решение № 265/30.5.2024 година, постановено по гр.дело № 2019/2023 година по описа на Районен съд – Дупница и делото е върнато за ново разглеждане като при връщането на първоинстанционния съд по правилата на ПАС е било образувано под нов номер – гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен съд – Дупница.

Пред Районен съд – Дупница е било образувано гр.дело № 2019/2023 година, след като образуваното п ред Районен съд – Кюстендил – гр.дело № 975/2022 година по описа на Районен съд – Кюстендил образувано по искова молба на И. В. против Върховния касационен съд е било изпратено за разглеждане от Районен съд – Дупница – с Определение № 721/7.11.2023 година, постановено по в.ч.гр. дело № 478/2023 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил.

С оглед на горното се установява, че депозираната искова молба от И. В. първоначално е била депозирана пред Районен съд – Кюстендил въз основа на която е било образувано гр.дело № 975/2022 година по описа на този районен съд.

Установява се, че в производството по гр.дело № 975/2022 година депозираната искова молба е била оставена без движение с Определение № 735/21.7.2022 година, постановено по гр.дело № 975/2022 година по описа на Районен съд – Кюстендил с указания до ищеца да посочи електронен адрес по смисъла на чл.38 и чл.38а от ГПК за връчване по електронен път. Дадени се указания ищецът да прецизира претенцията си като индивидуализира спорния имот, чието владение е прието, че се претендира от ищеца, дадени са указания да се посочи банкова сметка доколкото се предявява осъдителен иск.

Със заявление, депозирано в срок – лист 12 от гр.дело № 975/2022 година на РС – Кюстендил – ищецът е посочил, че не желае връчване по електронен път, посочил е данни за имота по кадастрална карта, посочил е и банкова сметка.

Със същото заявление ищецът е конкретизирал, че претендира на основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ обезщетение заедно с обезщетение за забава от 2.6.2017 година до окончателното изплащане на сумите: за неимуществени вреди – 6000,00 лева и за имуществени вреди, изразяващи с в пропуснати ползи поради лишаването му от владение и собственост на част от имота – 1000,00 лева.

С Определение № 831/15.8.2022 година, постановено по гр.дело № 975/2022 година исковата молба е била повторно оставена без движение, като на ищеца са дадени указания – да обоснове собствения си правен интерес от предявяването на иска, доколкото в исковата 2 молба се твърди, че ищецът не е бил страна в производството по гр.дело № 5153/2016 година на ВКС. Със същото определение са били дадени указания на ищеца да посочи конкретна правно норма от правото на Европейския съюз, която да предоставя конкретни права на частно правни субекти и който да е нарушена, като се обоснове достатъчно съществено нарушение и наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното нарушение и настъпилите вреди. Дадени са указания на ищеца да конкретизира вида, характера и интензитета на настъпилите спрямо него неимуществени вреди, като посочи в какво се изразяват те, какви са по характер, за какъв период и времетраене и какво е тяхното негативно проявление върху ищеца.

Със заявление от 31.8.2022 година, депозирано по гр.дело № 975/2022 година по описа на Районен съд – Кюстендил ищецът е пояснил исковата си претенция като е изпълнил дадените му указания с Определение № 831/15.8.2022 година. Така ищецът е пояснил правния си интерес в качеството си на наследник на майка си, която е била страна в производството пред ВКС, описал е подробно претърпените неимуществени вреди в т.3 от заявлението. В т.2 от същото заявление ищецът е посочил правните норми от правото на ЕС, за които твърди, че са били нарушени от ответника, с което е изпълнил и тези указания на районния съд.

С протоколно определение от 12.12.2022 година, постановено по гр.дело № 975/2022 година, Районен съд – Кюстендил е приел, че исковата претенция е недопустима и е прекратил производството по делото на основание чл.130 от ГПК.

Въз основа на частна жалба от И. В. срещу прекратителното определение е било образувано в.ч.гр.дело № 529/2023 година по описа на Окръжен съд – Перник. С Определение № 975/26.9.2023 година, постановено по в.ч.гр.дело № 529/2023 година по описа на Окръжен съд – Перник е било отменено прекратителното протоколно определение № 857/12.12.2022 година, постановено по гр.дело № 975/2022 година по описа на Районен съд – Кюстендил.

След връщане на делото на Районен съд – Кюстендил и след отвод на съдиите от този съд – с Определение № 721/7.11.2023 година, постановено по в.ч.гр.дело № 478/2023 година по описа на Окръжен съд – Кюстендил – гр.дело № 975/2022 година по описа на Районен съд – Кюстендил е изпратено за разглеждане от Районен съд – Дупница.

В Районен съд – Дупница делото е образувано под нов № - гр.дело № 2023/2019 година, което е приключило именно с Решение № 95/15.4.2025 година, постановено по гр.дело № 2019/2023 година по описа на Районен съд – Дупница, прогласено за нищожно Решение № 265/30.5.2024 година, постановено по в.гр.дело № 66/2025 година по описа на Окръжен съд - Перник и делото е върнато за ново разглеждане като при връщането на първоинстанционния съд по правилата на ПАС е било образувано под нов номер – гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен съд – Дупница.

След връщане на делото за ново разглеждане като гр.дело № 1017/2025 година по описа на Районен съд – Дупница, видно от материалите по същото е постановено 3 обжалваното Разпореждане № 1366/17.6.2025 година.

Със същото е прието, че след оставянето на исковата молба без движение от състав на Районен съд – Кюстендил /с определение от 15.08.2022 г./, с уточнителна молба от 31.08.2022 г. ищецът отново е посочил като конкретни нарушени норми от правото на Европейския съюз чл.19, §1, ал.2 ДЕС, чл.47, §1 и §2, ал.1, чл.20, чл.17 от ХОПЕС. Прието е, че в отмененото определение от 12.12.2022 г. по гр.д. № 975/2022 г. по описа на РС – Кюстендил не е обсъждано наличието в конкретния случай на специфичните предпоставки за допустимост на иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Материално-правните предпоставки (условия) на иска за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите-членки по чл.4, параграф 3 ДЕС.

С обжалваното разпореждане е изтъкнато, че СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност: - нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на частноправни субекти; - нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно 1 квалифицирано"; - в причинна връзка с нарушението да са настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени) за частноправния субект.

Районният съд е приел, че видно от първоначалната и уточнителната молба, в тях липсва посочване на нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти. Прието е, че ищецът не твърди противоречие между националното законодателство и правото на ЕС, респ. - чл.19, §1, ал.2 ДЕС, чл.47, §1 и §2, ал.1, чл.20, чл.17 от ХОПЕС не представляват конкретни норми от правото на ЕС, които да имат пряко приложение и ответният съд да не е приложил. Районният съд е обсъдил, че несъгласието с начина на тълкуване и прилагане от ответния съд на разпоредбите на националното законодателство в областта на правото на собственост, правото на защита, равенството и условия за състезателност на страните в съдебния процес не е равносилно на противоречие между вътрешноправни норми и ПЕС.

В друга част на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че:

“липсата на посочени конкретни нарушени норми от правото на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти, обуславя невъзможността да бъдат разгледани по същество твърденията за такива нарушения и недопустимостта на производството /от тази липса произтича невъзможността да бъде установено нарушение на ПЕС, а не от твърдяното от ищеца непроизнасяне по съществото на неговите твърдения – непроизнасянето е следствие от посочената липса/. Непосочването на конкретни, пряко приложими норми от правото на ЕС, които ответникът да е нарушил, води до невъзможност да бъдат изложени и обстоятелства относно квалифицирането на нарушението като достатъчно съществено, както и на такива, обосноваващи причинната връзка между нарушението и претендираните вреди /в каквато насока са и останалите изрични указания в посоченото определение от 15.08.2022 г./.

Районният съд е приел, че и с постъпилата уточнителна молба указаните от Районен 4 съд - Кюстендил нередовности не са отстранени и е приел, че не са изпълнени изискванията за редовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл.129, ал.3 от ГПК районният съд е прекратил производството по гр. д. № 1017/2025 година по описа на Районен съд – Дупница като е върнал исковата молба заедно с приложенията към нея на И. Г. В..

Обжалваното разпореждане е неправилно. Това е така като се има предвид, че производството по делото е върнато за ново разглеждане от въззивния състав след обявяване на нищожност на постановено решение – акт по същество поради липса на мотиви. Следва да се има предвид е предходното произнасяне на въззивния съд, с което е отменено прекратителното определение относно недопустимостта на иска. Следва да се има предвид и, че указанията на въззивния съд са задължителни за първоинстанционния такъв.

В казуса след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда е следвало ако разглеждащия го съд приеме, че исковата молба страда от пороците на нередовност по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите и указания в какво се изразяват същите.