Решение № 330 от 25.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Бургас, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120200519 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ *, действащ чрез пълномощника си адв. К. Н. от БАК, против Наказателно постановление № 25-0434-000583/27.01.2026г., издадено от ВПД Началник сектор в ОДМВРБургас, РУ 02 – Бургас, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511,29 евро, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Н., като поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП, ведно с присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ВПД Началник сектор в ОДМВРБургас, РУ 02 – Бургас, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /предвид връчването на обжалваното НП на жалбоподателя на 30.01.2026г., видно от разписката върху същото и депозирането на жалбата на 11.02.2026г., видно от входящия номер на същата/, 1 от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 16.10.2025г. свидетелят К. Д. Я. – полицейски инспектор при РУ 02 – Бургас, ОДМВР – Бургас, съставил срещу жалбоподателя С. С. К. АУАН серия GA № 4396070/16.10.2025г., в който посочил, че на 17.08.2025г. в 12:16 часа, в гр. Бургас, по автомагистрала „Тракия“, км. 357+949 в посока от гр. Бургас към гр. София, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил марка „Шевролет“ модел „Каптива“ с рег. № *, като се движи в лентата за принудително спиране без причина. Това било установено чрез заснемане с техническо средство (ТОЛ камера), позиционирана на стационарна контролна точка 1003 с GPS координати 42.593438; 27.385821. Свидетелят Я. квалифицирал тези факти като нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

На 08.12.2025г. актът бил връчен на жалбоподателя, който в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН депозирал писмени възражения срещу него.

Въз основа на горепосочения АУАН и като преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя, на 27.01.2026г. АНО издал и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган също преценил, че с поведението си С.

С. К. е осъществил състава на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 511,29 евро, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е 2 длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – ВПД Началник сектор в ОДМВРБургас, РУ 02 – Бургас, като АУАН също е съставен от компетентен орган – К.

Д. Я. – полицейски инспектор при РУ 02 – Бургас, ОДМВР – Бургас, съгласно приложените по делото копия, съответно на Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 251з804/23.12.2022г. на Директора на ОДМВР – Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е санкциониран.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено извършването на административно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, изразяващо се в движение на моторно превозно средство в лентата за принудително спиране (аварийната лента) на автомагистрала. Съгласно текста на цитираната разпоредба (в действалата към датата на извършване на нарушението редакция), при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

При преценка на събрания по делото доказателствен материал, включително приложените към административнонаказателната преписка три снимки, съдът намира, че не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на вмененото на К. нарушение.

На първо място, от съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в аварийната лента, така както е посочено в АУАН и НП. Снимките представляват моментно изображение на автомобила, позициониран в лентата за принудително спиране, но не съдържат данни, които да позволяват да се установи дали същият е бил в движение или е бил спрял в нея. От тях не може с категоричност да се установи продължителността на движението на автомобила, тъй като същите са направени през няколко секунди, т.е. от 3 приложеният по делото снимков материал, не може да се установи еднозначно движение в лентата за принудително спиране. Не е установено времето на движение на автомобила, траекторията му и изминатото разстояние (в този см. е и Решение № 1154 от 6.02.2026г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2313/2025г.).

На следващо място, съставомерността на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП изисква движението на автомобила в аварийната лента да не е било поради някое от изрично предвидените в хипотезата на цитираната норма обстоятелства – повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Аварийната лента по своето предназначение служи именно за принудително спиране при авария, поради което не може да се приеме автоматично, че всяко установено присъствие на автомобил в нея представлява нарушение. В настоящия случай от показанията на свидетелката *, които съдът кредитира като логични и последователни, се установява, че причината за навлизането на МПС в аварийната лента са били светнали жълти лампи на таблото, сигнализиращи за проблем с мощността на автомобила, което означава, че лентата е била използвана по предназначение.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

Последното от своя страна обуславя извода за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е основание за неговата отмяна.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2026г., сключен между жалбоподателя С. С. К. и адв. К.

Н. от БАК, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 300 евро е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).

Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Бургас.

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0434-000583/27.01.2026г., издадено от ВПД Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 02 – Бургас, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП, на С. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ *, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511,29 евро, както и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., ЕГН

**********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ *, сумата от 300 евро (триста евро), представляваща сторени в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5